„The Bear“ е от онези сериали, които упорито избягвам. Преди да започна да се замислям, дали си струва да го гледам, той бавно но сигурно си проправяше път до съзнанието ми през тук-там номинация, тук-там награда. Стигна се обаче до номинации за Златен Глобус за най-добър сериал, комедия, в две последователни години, като тази година дори грабна статуетките за най-добър сериал, главна мъжка и главна женска роля. Край! Ще се гледа!

„The Bear“ е достатъчно лек, лежерен, забавен и същевременно съдържателен. Някога ги наричаха ситуационни комедия. Сега- не съм сигурен… Епизодите в сезон 1 са едва 8 и са ужасно кратки. Варират от 20 до към 30-35 мин. за всеки. Ключов е епизод 7, в който след края на началните надписи има точно 18 мин. екранно време. И това са най-зрелищните, натъпкани със съдържание и адреналин 18 мин., които можех да си представя. В тях се случва повече, колкото в предходните 2-3 епизода взети заедно.

Собственик на малък ресторант за бързо хранене умира и неговите брат и братовчед поемат бизнеса. Нает е нов, помощник-главен готвач и битката за оцеляване на бизнеса започва.

Джеръми Алън Уайт в ролята на Карми е изненадващо очарователен и магнетичен. Неговият готвач е млад, харизматичен, с красиви ръце с татуировки и много знания. Актьорът е абсолютно непознат за масовия зрител преди тази роля, но тук той печели вниманието със замах. Буйната му коса, светлите му учи и релефните мускули предизвикват зрителското око и будят въображението.

За да харесаш „The Bear“ трябва да си имал нещо общо или нещо да те свързва с ресторантьорския бизнес. Преди повече от 10г. ми се наложи да прекарам две лета работейки в ресторант за бързо хранене и след това в изискан ресторант за вечери. Знам от личен опит, колко тежко е отвътре. Случващото се извън погледа на клиентите е ужасът, който „The Bear“ ни представя. В кухнята има едно правило- БЪРЗО! Всичко трябва да се случва бързо. Освен да бъде вкусно, точно по рецепта и грамаж, трябва да става БЪРЗО! Сблъсъци на характери, търпене на критика, обиди, его- всичко това е неминуема част от ежедневието на един Шеф и неговите подчинени.

„The Bear“ успява да надгражда с всеки епизод, разкривайки фрагменти от миналото на Карми и събитията около смъртта на брат му. Колко много е понесъл този млад мъж и от колко много очевидно се е отказал, за да поеме нещата тук в свои ръце! В нужда от терапия, потънал в самота, загърбил успешна кариера в топ ресторант… как човек „изпада “ до там, че да се появи в такава дупка и да заработи в нея? Нима това не е крачка назад? Мъж с неговия успех, способен ли е да я направи, в името на семейството?

Сидни е добър придатък и уравновесен контрапункт на Карми. Поне в началото, героинята успява да балансира моменти, в които нашият Шеф издиша. С напредване на епизодите обаче тя се превръща в своеобразна невротичка, достигайки до епизод 7, в който адът се отприщва и всичко отива по дяволите.

Братовчедът е герой, който дразни изключително много. Непрекъснатите му крясъци, бързане, перчене и празнословие извикваха в главата ми спомена за Боби от „Дружки“ или иначе казано героят на Били Ейчнър, който провали филмът. Ричард в „The Bear“ е толкова изнервящ, толкова тормозещ съзнанието във всеки момент, в който е на екран, че бързо след началото се превръща в най-скоростно намразвания персонаж.

Всички поддържащи герои в кухнята са прекрасен придатък на Сид и Карми и превръщат мястото за разгръщане на екшъна в истинско, бойно поле!

Какво ли трябва да търпиш за да извървиш стъпките на Карми и да имаш неговата кариера в най-успешния ресторант в света? Проблясъците от онова време са сред най-болезнените моменти от историята на героя. Сблъсъците с неговия Шеф са абсолютна причина, той да пожелае да си тръгне. Нима някой е способен да загърби егото си, себе си, собствената си самооценка за сметка на прекия му началник? Кой може да търпи викове, крясъци и обиди на работното си място? Колко? И нима това да растеш в ресторантьорския бизнес е толкова жестоко? „The Bear“ ще ви покаже….

Историята върви изключително стегнато, бързо и достигането до епизод 7 е почти неусетно. Вече си обикнал героите, мястото, целите и идва този ужас от тези 18 мин…

Големият финал на „The Bear“ в сезон едно е много светъл, позитивен и обнадеждаващ. След всичкия ужас и трудности идва времето на нашите герои. Идва времето за техния просперитет. Как ще се развият събитията, става ясно едва във втория сезон, но едни консерви с домати от финала на първия, ще превърнат всички в победители.

„The Bear“ е прекрасна изненада и неслучаен носител на толкова награди и номинации. И докато абсолютно подкрепям всичко, с което е награден нашият Карми, не съм склонен да споделя този ентусиазъм по отношение на Сид.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

63 + = 66