© 2026г. www.cineboom.bg- Димитър Кръстев. Всички права запазени.
Никоя част от това произведение (включително текст, герои, сюжетни елементи и илюстрации) не може да бъде възпроизвеждана, разпространявана, превеждана или използвана под каквато и да е форма — електронна, механична, чрез фотокопиране, запис или други системи за съхранение на информация — без изричното писмено съгласие на автора.
ПРИПОМНИ СИ ПРЕДХОДНИТЕ ГЛАВИ ТУК
Алек изтича обратно в къщата и на прага едва не се сблъска с Надя, която вече бе обула ролерите си. Лицето ѝ бе пребледняло.
— Мама припадна! — извика тя през сълзи. — Татко каза да тичам до главния път или до най-близкия полицейски патрул и да повикам помощ. Тръгвам!
Преди Алек да успее да каже каквото и да било, Надя скочи на алеята и приклекна, за да набере скорост.
Светът около нея се движеше плашещо бързо. Вятърът фучеше в ушите ѝ, смесен с необичайни, уплашени писъци, ечащи от всички къщи. Ужасена, тя заобиколи катастрофиралия джип и за миг се закова на място до преобърнатото тяло на шофьора. Мъжът лежеше в локва кръв сред натрошени стъкла. Гърдите му бяха неподвижни. Беше мъртъв.
Надя притисна ръка към устата си и отново притисна пети, за да потегли.
Пред очите ѝ се изредиха поредица от кошмарни картини: Мъж лазеше по корем към колата си, опитвайки се да се протегне към ключалката; през прозореца на съседната къща се виждаше леля Беки, която изпаднала в паника опита да вдигне свлеченото тяло на дъщеря си; от друг двор изскочи момче, крещящо за помощ. На следващата пресечка разбит Роувър бе забит в паркиран Лексус – шофьорът бе клюмнал върху волана и Надя така и не разбра дали диша.
Изведнъж срещу нея се зададе автомобил. Движеше се хаотично, криволичейки от единия тротоар до другия, а скоростта му се увеличаваше. Надя натисна спирачките на ролерите, отскочи встрани от пътното платно и притаи дъх зад стъблото на едно дебело дърво. Колата я отмина с бясна скорост, отнасяйки огледалата на паркираните автомобили и парчета от бордюра, преди да се блъсне в далечината.
Момичето излезе обратно на улицата. Приклекна, засили се и отново полетя напред. Изведнъж пред нея се появи Моника – възрастната дама от края на улицата. Тя тичаше срещу нея с разперени ръце.
— Надя! Мила Надя! — извика тя с пресеклив глас. — И при вас ли?! Как така ходиш? Всички у дома се свлякоха… Аз… не разбирам какво става!
— Бабо Мони, всички ли са засегнати? — попита Надя, намалявайки скоростта.
— Всички! Всички освен мен! Защо, миличка?! Какво се случва?
— Нямам представа, но трябва да стигна до главния път и да намеря полиция!
— Не мисля, че някой ще дойде, детето ми… Погледни улицата ни!
— Длъжна съм да опитам! Татко така каза. Ще се върна, обещавам!
Надя заобиколи жената, приклекна ниско и излезе на главния булевард. А там я очакваше истински апокалипсис…
Междувременно Алек вече бе слязъл в мазето и трескаво търсеше скейтборда си.
Когато се качи горе, завари майка си в безсъзнание до дивана. Дишането ѝ бе дълбоко и равномерно, но тя не реагираше на повикванията им. Антон я бе покрил с одеяло и чакаше сина си на пода до вратата.
— Браво, малък — каза той с прегракнал глас. — Дай го насам.
Антон се плъзна върху дъската, намествайки се така, че задникът му да опира в единия край. С ръце притегли безжизнените си крака, но те бяха твърде дълги и половината му ходила стърчаха отпред. той ги прегърна с ръце, за да не се изплъзнат.
— Става ли, тате?
— Става. Сега трябва да слезем по стъпалата на верандата.
Алек отвори входната врата. Пред тях се откриваха четирите стъпала към алеята.
— Вземи дъската от плевнята, Алек. Ще направим рампа.
С общи усилия и много охкания, Антон най-накрая се озова на циментовата алея пред двора. Алек го добута до Седана им и отключи вратите. Антон се набра на ръце, прехвърли тежестта си и след минута борба вече бе на пасажерската седалка, закопчавайки колана.
Алек прибра скейтборда в багажника и застана до шофьорската врата. Лицето му бе решително. Той се качи, придвижи се на самия ръб на седалката и опъна крака – пръстите му едва докосваха педалите.
— Справихме се с първата част — каза Антон и постави ръка върху рамото на сина си. — Натисни спирачката, завърти ключа и премести лоста на „D“. Аз ще ти помагам с волана, ако се наложи.
Алек пое дълбоко въздух, хвана здраво волана и завъртя ключа за запалването.
