Хубаво е понякога да си припомняме, че филмите са създадени за развлечение. Да ни разтоварят, да ни помогнат да се откъснем от битовизмите, в които сме затънали. Понякога филмите са създадени просто за забавление. И зрителите имат нужда от това. От такива филма. От такава глътка въздух.
„Road House“ е точно от този тип. Едно малко, стегнато, мъжко филмче, което да налее самочувствието на момчетата и младите мъже с убийствени тела, съвременна епилация и много, много токсичност. През целия филм в главата ми пулсираше словосъчетанието „токсична мъжественост“. В самата си същност „Road House“ е израз именно на това.
Физически, Джейк Джиленхол е във формата на живота си. В ролята на Далтън той се превръща в коравия тип с нежно сърце, каквито бяха мъжете във филмите някога. Но не и през 2024г. Въпреки това, героят му е лесен за обикване и някак е още по-лесно да започнеш да му симпатизираш. Джейк просто е харизматичен. Той е от онези мъже в Холивуд, които успяха да заслужат уважението на и на гилдията и на зрителите. Практически няма роля, която да не му приляга и няма негова роля, която зрителите да не одобряват.
От друга страна актьорския дебют на Конър Макгрегър… не е много дебют. По-скоро е документалистика. Героят на Конър е огледален образ на ММА боеца от реалния живот. Същия психопат, същата надувка, същото поведение, същата походка ако щеш. Разбира се, че появата му ще бъде свързана с голия му задник. И разбира се, той е толкова луд, че да си манда нещото по улиците на градчето, без да капка свян. Та нали той е Конър Макгрегър?
Фабулата на „Road House“ е изтупана от овехтелите рафтове на 80-те години на миналия век.
Крайпътен бар във Флорида вади очите на местен мафиот и заема земя, която той иска да превърне в курорт за милионери. За да защити заведението си, неговата собственичка наема Далтън да пази реда вечер. И побоищата започват…
„Road House“ е филм, който се стреми да се хареса на определена публика. И прекрасно знае, какво му е необходимо за да постигне това. Присъствието на Конър Макгрегър, в неговия актьорски дебют, е изключителна притегателна сила. ММА боецът има световна слава именно сред този тип хора, които биха гледали филма. От друга страна Джейк Джиленхол води със себе си малко по-различен тип зрители. Рязкото сменяне на обичайното му амплоа обаче го поставя абсолютно равностойно до Конър и го превръща в готов за харесване по онзи, токсично-мъжкарски начин. Имаме много полу-голи, мъжки тела, които са на показ през преобладаващата част от филма. Зрителите и зрителките имат достатъчно материал за цъкане с език, колко добре изглеждат тези мъже и колко са яки.
Противопоставянето на красивия, як мъж, с нежно сърце и изчистена визия с красивия як мъж, с психопатско сърце и мръснишка визия е нещо, което в последните десетилетия на миналото хилядолетие работеше безотказно. Кастинга тук успява да го пренесе успешно в 2024г. Изборът на тези двамата за целите на филма, е брилянтен.
Бойните сцени и чистия екшън са изключително агресивни. Режисьорът Дъг Лаймън, след като буквално унищожи екранизацията на „Живият Хаос“ с Том Холанд и Дейзи Ридли през 2021г. , май си е научил урока. Тук той впряга всички сили и отделя цялото внимание на света към детайла на екшън епизодите. Умелото ръководене на оператора създава в представянето на бойните сцени един нов и уникален стил. Камерата се движи и дава на зрителя изключително детайлен поглед на всичко, случващо се на екран до степен, че да можем да видим гледната точка на замахваща ръка или удряща се в пода глава или откат на крак… Операторското майсторство в бойните сцени превръща тези епизоди в „а-а“, „у-уууу“ и „ох, леле“!
От друга страна монтажа на кадрите в бойните сцени успява да качи скоростта и да подпомогне брилянтната, операторска работа. Във финалната битка между героите на Джейк и Конър има няколко мига, в който камерата снима двамата от няколко метра и единия замахва към другия. Няма монтиране на кадри, няма промяна на гледната точка. Тогава зрителя получава рядката възможност да види случването на реалната битка от снимачната площадка. Деликатно замахване на Конър и внимаването да не нарани екранния си партньор. В друг подобен момент с пропуснат монтаж, виждаме Джейк, който буквално се увива около опонента, но заключвайки краката си, внимателно се намества, за да не го срита по най-милото.
Целенасочените режисьорски решения, фината операторска работа, насечения и бърз монтаж, създават от бойните сцени в „Road House“ неподражаем стил, какъвто не сме виждали. За съжаление или не, тренираното зрителско око ще успее да улови пробойни, които да обърнат гледната му точка.
Екшън епизодите и звуковия монтаж в тях, са втория чудесен елемент в „Road House“. Дъг Лаймън знае как да създаде сблъсък с лек автомобил, с влак, с юмрука на Конър Макгрегър… Всеки трясък, всяко счупено стъкло, броня на кола, кост на човек, звучат по правилния начин и донатягат усещането за това, колко трябва да боли всъщност. От друга страна- къде е кръвта? При цялата тази тупурдия от екрана трябваше да се лее кръв с литри, но това в нито един момент не се случва.
„Road House“ е един малък екшън филм, с актьорски състав, който е удар в десетката. Спомените за 80-те години на миналия век, от когато е и оригиналът с участието на Патрик Суейзи, прозират в много кадри и решения на сценаристите. Как младата пикла е наследила яхта и бар на брега във Флорида?! Кой завещава това на една толкова млада жена, в малък и корумпиран град? Каква е мотивировката и да продължава да се опитва да опази заведението, след погромите всяка вечер? Нима няма местни бабаити за наемане, че отива чак… там където отива че да наеме Далтън? И добрата докторка и любовната авантюра и много сцени по гащи на Джейк и Конър, по-напомпан от когато и да било и бой и мерене на его и шамари и кръв и надмощие и… ааааааааааааааа! Колко е хубаво да си мъж, а?!
„Road House“ е истински рай за онази прослойка от феновете на филми, възприемащи се, като токсични мъжкари. Мъжката сила, мъжката красота и мъжкото его са във фокуса на всичко. И докато в живота тези мъже все повече биват маргинализирани и „отричани“, дълбоко в душата на много от зрителите тлее искрата на това и те да бъдат лошото момче. И те да могат да раздават правосъдие. И те да изглеждат така. И за тях епилацията да работи по този начин. И те да получават готиното момиче. И те да са с добри сърца. Или не?!
„Road House“ е учебник за това как една поувехнала история от 80-те може да бъде успешно осъвременена и пренесена в 2024г. За целта ти трябват двама корави мъже, мъжка красота и бой до припадък, на фона на красиви пейзажи на Флорида. Завършвайки един такъв филм, може и да не извлечем дълбокомислена поука или житейска притча, но поне ще останем с идеята колко яки бяха мъжете и колко здрав беше боя. И това ни стига.
Нали?
