© 2026г. www.cineboom.bg- Димитър Кръстев. Всички права запазени.
Никоя част от това произведение (включително текст, герои, сюжетни елементи и илюстрации) не може да бъде възпроизвеждана, разпространявана, превеждана или използвана под каквато и да е форма — електронна, механична, чрез фотокопиране, запис или други системи за съхранение на информация — без изричното писмено съгласие на автора.
ПРИПОМНИ СИ ПЪРВА ГЛАВА: „ПОГРЕБЕНИЕ“
Няколко дни по-късно…
Алек изми внимателно ръцете си, подсуши ги и седна на масата. Зае се да маже първата палачинка с каквото намери – включително и с резен салам. Майка му се суетеше около тигана, а Антон вече беше потънал в сутрешната преса, отпивайки от кафето си. Надя влезе в стаята си, за да се приготви за предстоящия – и според тийнейджърските и разбирания досаден – семеен уикенд.
Антон стана, за да си долее кафе. Мара го проследи с поглед, мислейки си колко рядко им се случваше да прекарват време всички заедно.
Трясъкът на счупено стъкло разряза тишината.
Мара се обърна и застина. Антон бе на пода, каната се бе пръснала на хиляди парчета, а най-голямото бе забито дълбоко в ходилото му. Бликна тъмночервена кръв. Мара пусна чинията и хукна към него, но още на първата крачка подбедриците ѝ омекнаха и тя се строполи тежко на плочките.
— Какво стана? — извика тя, опитвайки се да се изпълзи напред.
— Нямам идея… краката ми просто отказаха. Изпуснах всичко. За един миг…
Алек вече бе до баща си. Гледаше окървавеното му ходило, скован от ужас.
— Мамо? Добре ли си?
— Да, миличък, добре съм…
— Мара? — погледна я Антон с пребледняло лице.
— Спрях да си усещам краката…
Тя направи отчаян опит да се изправи, но тялото ѝ не я послуша. Антон също опита да се подпре, но долната му половина бе напълно вкочанена.
— Алек, донеси чиста кърпа от шкафа! Бързо! — изсъска Антон през зъби.
Момчето се съвзе от шока, грабна една бяла кърпа и я подаде на баща си. Междувременно Антон вече бе изтръгнал стъклото и притискаше раната с ръце. Мара се добра до него на лакти, взе кърпата и започна трескаво да превързва стъпалото му.
— Алек, донеси телефона и набери Бърза помощ!
Момчето изтича, но когато се върна с апарата, лицето му бе пребледняло.
— Татко… няма обхват. Пише „NO SIGNAL“.
— Как така? Вземи мобилния! Звъни ли?
— Нищо няма. И на него и на домашния.
Антон погледна екрана с неразбиране.
— Надя?! Алек, виж сестра ти! Бързо!
Момчето кимна и нахлу в стаята и.
— Боли ли те? — шепнешком попита Мара, докато притягаше възела.
— Не… вече изтръпна. Нищо не усещам. Какво става с нас, Мара? Защо не можеш да се изправиш?
— Мен ли питаш? А ти?
— Нямам представа, но не аз съм със срязан крак…
Шум от стъпки прекъсна разговора им. Алек идваше, водейки Надя. Момичето избухна в сълзи при вида на локвата кръв.
— Татко! Какво се е случило?!
— Спокойно, миличка, спряхме кръвта. Дай твоя телефон!
– Мамо? – изхлипа момичето с едва доловим глас и подаде с треперещи ръце мобилния си телефон на баща си. На екрана отново светеха същите думи: No Signal.
— Отиди до компютъра! Опитай през интернет – Teams, Вайбър, каквото и да е! Набери някого!
Надя изтича към съседната стая. Мара стисна силно ръката на съпруга си и се облегна на кухненския плот.
— Алек… — погледна го Антон. — Тичай до съседа. Виж дали неговият телефон работи. Ако не – помоли го да дойде да помогне.
— Добре!
Алек грабна чадъра от закачалката и изскочи навън. Надя се върна от стаята с разперени ръце:
— Нямаме никакъв интернет. Рестартирах рутера, компютъра… пълна тишина е.
Навън дъждът затихваше. Алек опъна чадъра, изтича до оградата и погледна към съседната къща. Ужасът стисна гърлото му.
Иво бе паднал на ливадата. Гърчеше се в калната трева и лазеше към верандата си, а краката му висяха безжизнени зад него.
Изведнъж отдясно на улицата се зададе черен джип. Алек застина на място. Дъждът спря напълно.
Автомобилът рязко зави, изгуби контрол и се вряза с пълна скорост в пожарния кран пред съседния двор. Водата рукна като гейзер. Предното стъкло се пръсна, а тялото на шофьора излетя през него и се стовари на тротоара. Около главата му бързо започна да се оформя алена локва.
