Понякога гледам неща, които случайно стигат до съзнанието ми. И под случайно имам предвид съвсем случайно! „I-Land“ на Netflix бе просто предложение за сериал, който вече е на 7г., но стрийминг услугата ми направи и аз приех. Лека мистерия, плаж, остров, какво по-хубаво от едно далечно ехо на „Изгубени“.
„I-Land“ е минисериал от едва 7 епизода, който има потенциал да получи повече сезони, но по неясни за мен причини е приет катастрофално зле и одобрението му в Rotten Tomatoes е почти 0%! Обаче аз самия видях положителни качества в него, които феновете на подобен тип мистерии ще открият.
Заглавието на сериала е много сбъркано. Много. В него е закодирано много от отговора на основната мистерия и това е малоумно. Въпреки, че може да бъде разгледано и като „Island“, но не е. Да кръстиш сериал с ключова мистерия по този начин е като да я разкриеш преди премиерния епизод….
Премиерата и първите 2-3 епизода всъщност за добри. Да изтъкани са от много клишета, много, но зрителското око ще започне да търси проблема, истината, убиеца, лудия или каквото там би могло да има в тази история. И предположенията ще започнат да се премятат и доводите ще започнат да изплуват на повърхността.
Събуждането на брега и бавната среща на нашите герои 1 по 1 е съизмеримо по съспенс със събуждането на героите в „Изгубени“ или страхът от срещащата с непознати в „Живите мъртви“. За съжаление това усещане не се задържа дълго. Но все пак го има. Там е.
Предположенията и съмненията във всички започват да бият в посока „любимата“ ми шапка с имена, от която сценаристите ще извадят 1, което ще е лошия. Хубавото този път е, че това не се случва. Всички са лоши. Или не?
Когато става време официално да разкрием основната мистерия сме едва в средата на сериала. Тя обаче превръща историята в нещо коренно различно от заложеното в началото. Нещо много по-различно и от трейлърите и нагласите, с които зрителите са натиснали „play“ бутона.
Отговора на въпроса какво правят на този бряг и защо са там е съизмерим със случващото се в „1899“ на Netflix, който те също спряха след 1 сезон. Ако първо сте гледали него и след това (като мен) ще гледате „I-land“, ще усетите сходно разочарование. Идваш за да гледаш мистерия и хора на остров, но получаваш нещо КОРЕННО различно. Това е синдромът на излъганите очаквания.
„I-Land“ има своите добри моменти и след разкриването на истината. Преплитането на историята ТАМ и ТУК е добро и създава съспенс, който едни двама „злодеи“ успяват да натикат сред обитателите на острова. Случват се ужасяващи неща, има и смърт, има и изтезания има и нови мистерии. Далеч не толкова големи, колкото основната, но налични.
Когато достигаме до финалния епизод и трябва някак да дадем завършек на този бъркоч от случващи се и неслучващи се неща, сценаристите са измислили нов обрат, който да обърне всичко и да даде неочаквана светлина върху настоящето. И той е добър. Но наистина ли е обрат и наистина ли носи толкова силно усещане, че да бъде запазен за големия финал?!
„I-Land“ е една добра идея, с изключително кофти реализирана маркетингова стратегия, която страда от паралелите със „Селото“ на М. Найт Шаямалан. Излъганите надежди за чудовища там, са излъгани надежди за остров тук. Сериалът ще даде няколко добри епизода и сносни сблъсъци, но ще остави зрителя абсолютно безразличен към героите и малоумните им диалози. Няма да ви пука за никой и няма да ви докосне съдбата на нито един от тях.
Красивата сценография на екзотичния остров, красивите актьори и актриси (Кейт Ботсуърт „Супермен се завръща“, „21“) , екшън епизодите и пазените тайни ще успеят да държат вниманието и интересът ви до едно време. Това обаче много трудно ще промени общото усещане, че сериалът се проваля. Потенциалът е там, но реализацията го е изяла.
Ако ви се гледа нещо непретенциозно, любопитно, но някак мързеливо създадено „I-Land“ на Netflix е точното заглавие.
