CINEBOOM дава глас на своите читатели. На онези от вас, които искат да пишат и търсят поле за изява. 

Симеон Коен учи журналистика и е във втори курс. Обича кино, обича сериали и се интересува от анимация. Симеон има собствен youtube канал TUDO BG, където от скоро качва собствено съдържание. 

Това е неговата първа рецензия в www.cineboom.bg! Предстоят още!

След грандиозния успех на „The Last of Us“ миналата година, беше само въпрос на време, преди да получим следващия шедьовър, базиран на компютърна игра. Според списание Variety, научнофантастичният уестърн на Amazon „Fallout“ успя да привлече 65 милиона зрители през първите 16 дни от премиерата си, което го прави второто най-гледано заглавие в историята на платформата. Иронично, и двата хита се основават на постапокалиптични видеоигри… Дали пък краят на света не е именно ключът към добрата адаптация?

Но защо има толкова нарастващ зрителски интерес към постапокалиптичния жанр? Той не е ли твърде скучен и еднообразен? Веднага отговарям! За разлика от повечето еднотипни зомби сериали като „Живите мъртви“ и „Нация Z“, в които гледаме просто поредното оцеляване на група от хора и битките им с мъртви, „The Last of Us“ и „Fallout“ ни предоставят нов, свеж поглед върху Апокалипса, с по- добре развито изграждане на света. Но ако трябва да посоча заглавието, на което бих предал короната за най-добра адаптация по видеогра, изборът ми несъмнено ще бъде „Fallout“! Докато „The Last of Us“ на HBO впечатлява предимно с емоционалната привързаност между персонажите, „Fallout“ от друга страна има всичко необходимо за този жанр – заплетен сюжет, динамичен екшън, и най-важното… РАЗВИТИЕ НА ПЕРСОНАЖИТЕ!

Протагонистът ни, Луси Маклейн, изиграна от актрисата Ела Пърнел, е най-добрият пример за „character development“. Преди премиерата на сериала, голяма част от общността на „Fallout“ вярваха, че персонажът на Пърнел ще бъде поредната Мери Сю, ала Рей „Скайуокър“, но Греъм Уагнър и Дженива Робъртсън-Дуорет имаха други планове за нея. Да, Луси започна като типичния женски холивудски характер, но когато обстоятелствата я принудиха да излезе на повърхността, представите ѝ за света драстично се промениха. Както бе свикнала на уют и удобства в бункера, така внезапно попадна в пустошта, при глада и мизерията. И вместо да ни я представят като поредната героиня, нереалистично лишена от слабости, сценаристите успяха да я развият в един по-комплексен и човешки персонаж, който се изправя пред реални предизвикателства и конфликти. И най-големият ѝ враг не бяха огромните насекоми, гладните мутирали чудовища или прегорелите от слънцето безделници и разбойници. Той се оказа нейната наивност!

Втората ни централна фигура, Максимус, изигран от актьора Арън Мотен, е абсолютна противоположност на Луси. Докато тя е прекарала цялото си детство в идилия под земята, той от друга страна е изпитал мрачната реалност на повърхността, сред този опасен и враждебен свят.

Оставайки сирак още като дете, Максимус намира убежище в Братството на стоманата – фракция от военни фанатици, вдъхновени от средновековните рицари. Но там той не се чувства като у дома, нещастен е. Целта на персонажа през целия сезон е да открие своето място в този побъркан нов свят. И докато търси пътя си, Луси, от друга страна, губи своя. Много е интересно да се наблюдава как двамата се допълват и как техните пътища се преплитат, докато се борят да намерят смисъл и идентичност в света на Апокалипсиса.

Но колкото и да са интересни Макс и Луси, Гула на Уолтън Гогинс безспорно остава най-магнетичното присъствие във „Fallout“. Да, той е най-простият характер поради сравнително плитката му употреба в сценария, но без съмнение е и най-приятният за гледане, благодарение на изпълнението на Гогинс. Пък и на практика неговата история носи цялата сюжетна линия в миналото, а в настоящето героят му е точно това, което човек може да иска от постапокалиптичния див запад.

Оставайки настрана персонажите, основната причина поради която „Fallout“ не се провали, е, че използва много по-различен подход към изходния си материал, спрямо повечето римейкове. Греъм Уагнър и Дженива Робъртсън-Дуорет очевидно са разбрали, че когато адаптираш популярна поредица видеоигри, не трябва да се стремиш историята ти да бъде 1:1 с оригинала, а по-скоро да заложиш на правилния тон. Защото в случая сериалът не повтаря сюжета на нито една от по-рано пуснатите игри във вселената, но всички характерни атрибути от света са на мястото си. Сини и жълти гащеризони от Волт-Тек, технологии от средата на века, ретро музика; основната валута са капачки от Nuka-Cola, обитателите на бункерите имат преносими компютри (Pip-Boys) и дори има куче (в играта наречено Догмийт) на самотния и смъртоносен Гул. Авторите на проекта познават много добре физическия свят на играта и успешно улавят нейния дух. Въпреки че включват множество препратки към игрите, повечето от тях не са жизненоважни за сюжета, а тези, които са важни, са добре обяснени. По този начин правят сериала достъпен за по-широка аудитория, привличайки нови фенове, които до този момент не са го следили.

Друг плюс е балансът между драма, екшън и комедия. Още с излизането на първите игри разбрахме колко хаплив може да бъде франчайзът. Адаптацията на Prime Video не остава по-назад с изобилието си на черен хумор, който за щастие, поне, не е натрапчив. Сериалът има достатъчно кървав, дързък екшън в духа на „The Boys“, елементи от научно-фантастичния уестърн „Западен свят“ и лежерни скитания из опустошен свят, подобно на „The Last of Us“. Могат да се намерят и паралели с „Трите тела“: човечеството отново се е прецакало и бъдещето на вида е застрашено. Но ако сме научили нещо от „Fallout“, то е, че войната никога не се променя.

И като заговорихме за войната между човечеството, няма как да не бъда възхитен от начина, по който е представена тук. Уагнър и Робъртсън-Дуорет успяват да избегнат типичното клеймо на главните герои като непогрешими, идеални фигури. Сериалът представя своите персонажи в реалистична светлина, като им дава възможност да израстват, да правят грешки и да се развиват. Това им придава характер и дълбочина, правейки ги по-реалистични за зрителите. Няма добра страна, няма лоша страна. Всеки има своята гледна точка, своята история. Гуловете са толкова злонамерени заради расизма към тях, заради експериментите, които са преживяли. Братството не виждат по-далеч от мощта и господството заради тежкия начин на живот, който са водили. Жителите на бункерите са така наивни и невежи заради блажения начин на живот, който са имали. Ако трябва да посочим най-близкото до антагонисти, то това навярно ще са Волт-Тек – концентрацията на почти цялото зло в този свят и в същото време отговорната страна за спасяването на американския народ от ядрени бомби в техните известни убежища. Но аз лично не мога да ги виня за решението, което са взели. Нали знаете как е устроен светът? Силните оцеляват, слабите умират.

Благодарение на тримата главни герои – Луси, Максимус и Гула, авторите представят постапокалиптичния свят в настоящето и предпоставките за трагедията в миналото възможно най-широко. Изглежда като една необятна вселена. Разбирането на тънкостите на постапокалиптичната реалност ще бъде интересно както за геймърите, така и за тези, които никога не са взимали мишка, клавиатура или джойстик.

Това не означава, че „Fallout“ казва нещо фундаментално ново за алчното човечество, което правителствата и корпорациите водят към възможния край на света, но черният хумор в руините на цивилизацията изглежда единственото подходящо решение. Първият сезон завършва с толкова голям обрат в сюжета, че можем само да гадаем какво ще се случи по-натам. Да се надяваме, че поредицата няма да тръгне по пътя на „Западен свят“ и да се срине под тежестта на собствените си амбиции, защото това наистина е един от най-добрите нови сериали за годината.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

30 − 25 =