Историята на наградите „Оскар“ е изпълнена с незабравими моменти, но не всички те са свързани с триумфа на очакваните победители. Понякога Академията изненадва публиката, понякога пренебрегва безспорни филмови шедьоври, а друг път решенията ѝ предизвикват спорове, които продължават десетилетия.
От загубата на Мартин Скорсезе от Кевин Костнър до една от най-неудобните церемонии в историята на наградите – ето 9 от най-шокиращите обрата, които доказват, че на „Оскарите“ нищо не е сигурно.
9. Роман Полански печели за режисура с „Пианистът“ (2003)
Победата на Ейдриън Броуди за най-добър актьор за ролята му в „Пианистът“ е изненада сама по себе си. Но още по-противоречиво се оказва решението на Академията да отличи Роман Полански за най-добър режисьор.
Полански побеждава конкуренцията, включително Мартин Скорсезе с „Бандите на Ню Йорк“. Проблемът е, че режисьорът дори не присъства на церемонията. По това време той е беглец от американското правосъдие от близо две десетилетия.
Въпреки това Академията му присъжда наградата, а част от присъстващите стават на крака, за да го аплодират.
8. Оливия Колман изпреварва Глен Клоуз (2019)
Една от най-емоционалните изненади на церемонията през 2019 г. е победата на Оливия Колман за ролята ѝ във „Фаворитката“ на Йоргос Латимос.
Сочена за победител е Глен Клоуз, която получава поредната си номинация след дългогодишна кариера, но все още няма нито един „Оскар“. Мнозина очакват Академията най-накрая да я отличи с награда за цялостния ѝ принос.
Вместо това статуетката отива при Колман. В емоционалната си реч актрисата се обръща директно към Клоуз и признава, че тя е неин идол от години и че победата ѝ не е начинът, по който е искала да се случи.
И до днес Глен Клоуз остава без състезателен „Оскар“.
7. „Лунна светлина“ печели след историческа грешка (2017)
Това е може би най-известната грешка в историята на церемонията.
През 2017 г. големият фаворит за най-добър филм е мюзикълът „La La Land“, получил общо 14 номинации. Когато Уорън Бийти и Фей Дънауей обявяват победителя, те прочитат името на грешния филм.
На сцената се качва екипът на „La La Land“, започват благодарствени речи, но скоро става ясно, че е настъпила сериозна грешка. Пликът е бил за категорията за най-добра актриса, която по-рано е спечелила Ема Стоун.
Истинският победител се оказва „Лунна светлина“ на Бари Дженкинс.
Продуцентът Джордан Хоровиц лично прекъсва объркването и обявява пред всички, че наградата принадлежи на правилния филм. Така една от най-неловките ситуации в историята на „Оскарите“ се превръща и в един от най-незабравимите моменти на церемонията.
6. Алън Аркин побеждава Еди Мърфи (2007)
През 2007 г. Еди Мърфи изглежда като сигурен победител в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Мечтателки“.
Наградата обаче отива при Алън Аркин за „Мис Слънчице“.
По онова време се появява теорията, че провалът на комедията „Norbit“, излязла непосредствено преди гласуването, е навредил на шансовете на Мърфи. Самият актьор не приема това обяснение.
По-вероятно е надпреварата между двамата да е била доста по-равностойна, отколкото прогнозите са предполагали.
5. „Влюбеният Шекспир“ побеждава „Спасяването на редник Райън“ (1999)
Победата на „Влюбеният Шекспир“ над „Спасяването на редник Райън“ променя начина, по който Холивуд води кампаниите си за „Оскар“.
През 1999 г. военната драма на Стивън Спилбърг изглежда като категоричен фаворит. Харви Уайнстийн обаче организира безпрецедентна кампания в подкрепа на филма на Miramax.
Тя включва мащабни контакти с гласуващите и активни опити да бъде подкопано доверието в конкурентната продукция.
Резултатът е изненадващ: „Влюбеният Шекспир“ печели най-добър филм, въпреки че днес „Спасяването на редник Райън“ има далеч по-силно място в историята на киното.
Този случай често се посочва като пример за това колко голямо влияние могат да имат наградните кампании върху решенията на Академията.
4. „Сблъсък“ побеждава „Планината Броукбек“ (2006)
Победата на „Сблъсък“ в категорията за най-добър филм през 2006 г. продължава да бъде една от най-оспорваните в историята на наградите.
Фаворитът е „Планината Броукбек“ на Анг Лий – филм, получил широко признание от критиката и публиката.
Вместо него статуетката отива при драмата на Пол Хагис „Сблъсък“, която впоследствие често е определяна като един от най-слабите победители в историята.
Сред загубилите са още „Мюнхен“ на Стивън Спилбърг и „Лека нощ и късмет“ на Джордж Клуни.
С годините оценките за „Планината Броукбек“ стават все по-високи, докато победата на „Сблъсък“ продължава да предизвиква недоумение.
3. Кевин Костнър побеждава Мартин Скорсезе за режисура (1991)
През 1991 г. Мартин Скорсезе е номиниран за режисура с „Добри момчета“ – филм, който днес е признат за една от най-значимите гангстерски продукции в историята.
Наградата обаче отива при Кевин Костнър за „Танцуващият с вълци“.
Изненадата е още по-голяма, защото филмът на Костнър печели и „Оскар“ за най-добър филм.
Това е един от най-известните случаи, в които Академията предпочита по-традиционна холивудска продукция пред филм, който впоследствие придобива почти безспорен класически статут.
Скорсезе ще трябва да чака до 2007 г., когато най-накрая печели режисьорския „Оскар“ за „От другата страна“.
2. „Зелената книга“ печели над „Рома“ и „Черен в клана“ (2019)
Победата на „Зелената книга“ за най-добър филм през 2019 г. предизвиква сериозни спорове.
Сред конкурентите ѝ са „Рома“ на Алфонсо Куарон и „Черен в клана“ на Спайк Лий – продукции, получили значително признание от критиката.
Мнозина смятат, че именно „Рома“ е трябвало да спечели. Филмът на Куарон е сред най-високо оценените заглавия на годината, но Академията отново не присъжда голямата награда на продукция на чужд език.
Особено разочарован е Спайк Лий, който отдавна очаква подобно признание. След обявяването на победителя той напуска залата.
Така „Зелената книга“ се нарежда сред най-противоречивите носители на наградата за най-добър филм.
1. Антъни Хопкинс побеждава Чадуик Боузман („Бащата“, 2021)
Една от най-неочакваните победи в съвременната история на „Оскарите“ е тази на Антъни Хопкинс за ролята му във филма „Бащата“.
Големият фаворит е Чадуик Боузман, който почина през 2020 г. и получи посмъртна номинация за изпълнението си в „Ma Rainey’s Black Bottom“.
Очакванията са церемонията да завърши с емоционална почит към актьора, а наградата за най-добър актьор да се превърне в кулминацията на вечерта.
Академията дори променя традиционния ред на награждаването, като поставя категорията за най-добър актьор на финала.
Вместо Боузман обаче печели Антъни Хопкинс. Актьорът не присъства на церемонията, а новината за победата му е обявена в негово отсъствие.
На следващия ден Хопкинс отдава почит на Боузман.
Така церемонията завършва с неочакван и доста неловък момент, който остава в историята на наградите.
Когато Академията не е съгласна с историята
Тези 9 случая показват, че „Оскарите“ невинаги отразяват дългосрочната оценка за качеството и значението на един филм или актьорско изпълнение.
Понякога решението е резултат от разделени гласове, друг път от силни наградни кампании, а понякога просто от различните критерии, по които гласуват членовете на Академията.
И може би именно това прави историята на „Оскарите“ толкова интересна: статуетката е важна, но времето невинаги потвърждава избора на Академията.




