Ако попитаме 100 човека, какъв е основния им проблем с новата версия на историята за „Мистър и мисис Смит“, едва ли ще намерим дори 1, който да каже нещо различно от кастинга! Колкото и далеч да звучи, 2005г. не е чак толкова далеч всъщност. 19 години са изминали, но Анджелина Джоли продължава да е еталон за женска красота, а Брад Пит продължава да бъде смятан за най-красивия мъж. Звездната двойка, която стана двойка именно на снимачната площадка на „Мистър и мисис Смит“ през 2005г. , е първото нещо, което изниква в съзнанието на съвременния човек, когато заговори за най-красива актриса и най-красив актьор. И именно в онзи филм, те са във вихъра на силите си. Той е секси, той е съблазнителен, той използва всички качества на славата и телата на актьорите. И успява. Когато по-късно екранния романс прераства и в живота на Анджелина и Брад, „Мистър и мисис Смит“ получава култов статут и въпреки скромните под $500 млн. боксофис, той винаги ще изплува в съзнанието на зрителя със своя кастинг.
През 2024г. Amazon решават да стъпят на това и да създадат своя версия на тайните шпиони, като дори сменят формата. От пълнометражен, игрален филм, вече сме в сериал за стрийминг платформа. Най-големия проблем за преодоляване е новия кастинг. Вместо нови, млади, ултра секси актьори, кастинг режисьора на продукцията отива в другата крайност- различност. Избора на актьори за главните роли в „Мистър и мисис Смит“ крещи ПОЛИТКОРЕКТНОСТ и ОПИТ ДА РАЗБИЕМ СТЕРЕОТИПИТЕ. И ако успеят да привлекат зрители, ако успеят да ги накарат да изключат от съзнанието си Брад Пит и Анджелина Джоли, то експериментът ще бъде успешен. 
Доналд Глоувър, като новия г-н Смит, след Брад Пит е безумно решение. И говорейки за него, няма как да не настъпим нишката на расизма, но подяволите. Нека го направим. Ок, сменяш Брад Пит с нов, тъмнокож актьор. Поне го избери такъв, че да може да работи със себе си, със сексапила си, с тялото си. Избери Майкъл Б. Джордан, избери Яхя Абдул Матийн II, избери Джонатан Майорс дори ако щеш. Но Доналд Глоувър?! В съзнанието на всички ще изплува ролята му на Ландо в „Соло: История от Междузвездни войни“ или иначе казано един от най-гръмко провалилите се филми от поредицата и толкова. От там насетне спомените за негови роли ще са много трудни за масовия зрител, който е целевата група за този сериал. Той не свързва Доналд Глоувър със сексапил и това не се променя с трейлъра или първите снимки на сериала.
Мая Ерскин в ролята на г-жа Смит. Първото кастинг решение след Анджелина Джоли. Дръпната. Очевидно с азиатски корени. Наричана японка в сериала. Всичко, с което масовия зрител ще я свърже е нищо. Хората я виждат за първи път. Тя не е красива. Но не е и грозна. Мая е обикновена. Всичко, което Анджелина никога не е била. И сравненията са неминуеми. А избор, дори с такива черти, не е, като да няма. Маги Кю, Оливия Мун, Прианка Чопра и още купища други актриси с азиатски корени, които са и красиви…
Първата реакция към сериала е негативна. Колко погрешно всъщност е това кастинг решение. И още от там той вече е загубил огромен, ама огромен брой зрители. Онези, които решат все пак да инвестират от времето си в него, ще останат приятно изненадани.
Доналд Глоувър дава най-доброто, на което е способен тук. Актьорът е работил много и сцените, в които е по гащи, го превръщат в нещо, което никога не е бил. Един привлекателен, секси мъж. Да човек не може да го пожелае със силата, с която би пожелал младия Брад Пит, но определено не е себе си от преди няколко години.
Мая Ерскин всъщност успява да прикове вниманието със своята актьорска игра и силен характер. Може да не е красива, може да не е секси, но тя е изключително убедителна в ролята на г-жа Смит. И именно нейната героиня е доминантния характер в тази история. 
„Мистър и мисис Смит“ е нещо адски различно от филма с Брад и Анджелина. Да те са шпиони и са семейство. И ще получат заповед да се избият взаимно. Но приликите свършват до там. „Мистър и мисис Смит“ на Глоувър и Ерскин е пълнокръвен и забавен. В него има много повече история и развитие на характерите. В него прекарваме много повече екранно време с нашите герои и успяваме да започнем да им симпатизираме. Колкото и трудно да е това всъщност. Доналд Глоувър с безупречната си усмивка и мъжко присъствие успява да обезсили всяка съпротива, отказваща да го припознае в ролята и крещяща насреща му, че той не е Брад Пит. Да не е, той е Доналд Глоувър , но той е новия г-н Смит и ни дава герой, който лесно обикваме и на когото лесно започваме да симпатизираме. Мая Ерскин е грозното пате, в сравнение с Анджелина Джоли, но нейната г-жа Смит си е нейна. Различна, нова, силна и социопатка…
„Мистър и мисис Смит“ дава безброй комични елементи. Те са толкова много, че със сигурност зрителя няма да очаква всичкия този цирк. Знаете ли,че в сериала се появяват цяла плеяда топ знаменитости на Холивуд? Александър Скарсгард (Big Little Lies), Рон Пърлман (Хелбой), Сара Пулсън (American Horror Story), Пол Дейно („Батман“ 2022г.), Елиза Гонзалес, Джон Туртуро, Паркър Поузи и кой ли още не имат своите епизодични и не толкова епизодични появявания в различни епизоди. Но истинската забава идва от нашите герои и техните ситуации. Било то да лаят като кучета и да си душат….. , било то г-н Смит да се опитва да се измъкне от самозатягащо се въже за душене….., било то да ловят риба с пистолет…. Целият сериал е изпълнен със сцени, в които двамата умело ще разчекват устата на зрителя до стената и ще вадят от него такъв смях, какъвто дори Синди Кембъл не е вадила. 
Това, с което поредицата упорито не се справя е достоверността на нейните екшън епизоди и ръкопашен бой. Нито Глоувър нито Ерскин са екшън герои. В сцените със стрелба, преследвания и особено в епизодите с ръкопашен бой, героите им издишат. Добавяйки към това достатъчно неумел монтаж и рехава операторска работа, които биха могли да залъжат зрителското око, създавайки динамика и скорост, нашите Мистър и мисис Смит, са гола вода. Те са бавни, тромави и във всеки техен удар прозира вниманието към това, да не наранят опонента си.
Финалният епизод за сезона ни дава дългоочаквания сблъсък между двамата, който е и връхната точка на филма от 2005г. И той е ок. Но не блести. Някак на фона на неубедителното справяне с дългия екшън епизод, вече сме свикнали с героите. Знаем , какво можем и какво не можем да очакваме от тях. И ни пука. Нито случващото се с г-н Смит, нито случващото се с г-жа Смит ни остава равнодушни. И когато се намираме във връхната точка и потенциалната възможност да загубим единия или и двамата, някак… сериалът е успял. С всичките си несгоди, всичките си недомислици, грешни решения, неспособност на актьорите да бъдат екшън герои, във връхната точка на епизода, на нас ни пука. И искаме да се спасят. И искаме да видим, какво е станало. И този финал, завършващ буквално на ръба е някак още едно разочарование. От една страна, защото е достатъчно умел, че да завърши сезона и достатъчно хитър, за да може, ако все пак бъде подновен за втори такъв, да продължи съгласно възможностите. Да може със замах да убие нашите герои и да ги замени с нови. Или да ги спаси и продължи с тях. 
Това е в полза на създателите и студиото и отнема от зрителя всичко, въпреки че той е инвестирал времето и емоциите си в тази история. Някак в последните години сезоните и филмите изобщо започнаха да завършват по начин, постилайки си за напред.. Дали именно това не ги превърна в „съдържание“? Дали именно за това спряхме да ги наричаме „изкуство“?
„Мистър и мисис Смит“ е едно приятно прекарано време, което можеше да бъде прекрасно. И ако сериалът успява да се справи с основния си кастинг проблем повече от добре, то след неговия финал остават много пропилени възможности
Разнообразието в наемането на актьори в Холивуд е една прекрасна тенденция. Но освен да са различни по вид, форма на очите, цвят на кожата, е добре да се спазва едно простичко правило. Те трябва да бъдат достатъчно добри за ролите, за които са избрани. И ако Доналд Глоувър и Мая Ерскин са достатъчно добри за комичната част и прехода от Брад Пит и Анджелина Джоли към едни нови и различни г-н и г-жа Смит, то в екшън епизодите и ръкопашния бой се справят по зле от Иън Макелън и Маги Смит.
