Вече все по-рядко намирам причина да изляза от комфорта на дома си и да се замъкна до киното. Епохата на супергеройските филми отминава и Холивуд реално няма много идея как да продължи след тях. Филмите на голям екран, които заслужават внимание, са едва няколко в рамките на цялата година. Един от тях, бе „Кралството на планетата на маймуните“. Или поне така си мислех…

Трилогията за Планетата на маймуните, която излезе през изминалото десетилетие бе неочаквано добър и свеж поглед към митологията. Част от нея видяхме през 2001г. във филма с Марк Уолбърг и оригинала от… някога през миналия век. Осъвременяването и- съвсем естествения възход, зора и война на планетата на маймуните, дадоха едни емоционални и трогателни филми, които оставиха дълбок отпечатък в съзнанието на зрителите. Кралството сега се опитва да продължи тенденцията, да запази митологията и да ни отведе много поколения след времето на Цезар.

„Кралството на планетата на маймуните“ е най-слабия филм от всички. Спокойно мога да го сравня с онзи глупост от 2001г. Да от нея може би е една идея по-добър. Потенциалът го има. Идеята е добра. Отдръпването от Цезар и същевременно купищата препратки към онези филми, са добро решение. Реализацията е пошла, повърхностна и безцелна. Хората са заменени с маймуни. Финал. Това е новия филм.

„Кралството на планетата на маймуните“ има купища проблеми. Купища! Новия главен герой Ноа прилича толкова много на Цезар, ама толкова много, че чак те кара да преживяваш дежа вю и търсиш приликите им непрекъснато. В една от масовките имаше маймуна, която адски приличаше на Рокет от предишната трилогия. Орангутана е своеобразно продължение на Морис от предишната трилогия… Същото, но ново. Дали?!

Откриващата сцена и запознаването със селото на Ноа е добра. Много. Красотата на това местенце, опитомяването на „човешкия  свят“ и далекопроводите, превърнати в дом. Който някак напомняше на Дървото-дом от „Аватар“ но това е една друга тема. Ловът на яйцата, катеренето, падането, язденето на конете, селото и неговата йерархия (тук открих много заемки от „Аватар“). Прекрасна идея за отглеждане на орлите и тяхната употреба за риболов.

От друга страна- колко прекрасно бе всъщност? Ако бяха хора, а не маймуни? Тогава същото ли щеше да е усещането?

Историята бе доста плоска и праволинейна. Имаме зли маймуни, отвличане и спасяване. Това е всичко И някъде между тях имаме и хора. Но за тях- после.

Сякаш целия стремеж на специалистите по визуални ефекти е бил насочен към маймуните. Техния реализъм е удивителен и няма да има и миг , в който да се колебаете дали това е маймуна или човек в костюм. Всеки косъм, всяко по-тъмно петно на кожата, нейната пигментация, бръчките. Детайла в изграждането на визията на всяка маймуна е феноменален. Както и детайла при сцената с ловене на първобитни хора…

Тази сцена е огромна дупка и препъни камък за всичко добро, случило се в „Кралството на планетата на маймуните“ преди нея. Изборът на статисти е катастрофален. Подгонени от маймуните те тичат наляво и надясно, без лицеизраз, без паника, без страх, просто тичат с едно каменно лице и падат, отново с каменно лице. Няма актьорска игра. Няма напрежение. Няма страх. Няма нищо. Има статисти, които тичат и падат. И докато операторът достатъчно умело разфокусира бекграунда в голяма част от филма за да насочи вниманието към лицата на маймуните или случващото се на преден план, то в сцената с лова, фокусът върху лицата на малоумните статисти е без малко… близък план. Няма да пропуснете нито едно лице. Няма да спрете да се питате- това сериозно ли е? Тия наистина ли така се разхождат пред камерата?

Злодеят Проксимус е прекрасен избор, който започва да дразни още на ниво озвучаващ актьор. Гласът на този актьор, който ще озвучава зла маймуна, е като на актьор озвучаващ зла маймуна. И нищо друго. Първата дума и вече знаеш, той е лош. Най-лошия. Точно толкова клиширано и износено е… А неговата дясна ръка, лошата горила е прекрасна препратка към една друга горила от предходната трилогия. Само че тук е лоша…

Битката за влизане в крайбрежното кралство бе добра и безспорно загубата на орангутана бе достатъчно емоционална. Не че нямаше какво още да се желае, но на фона на онези статисти от преди малко, тук сцената си беше точна.

Крайбрежното кралство бе поредното клише забито в нищото. Колония от тормозени маймуни един зъл крал, който ги управлява, едни огромни пространства, натъпкани с висящи маймуни и … а бе лошо е там. Ама е кралство. И си живеят. И не се опълчват. Но са умните маймуни.

Финалното бедствие и многото битки в него са втория най-силен момент в „Кралството на планетата на маймуните“ след откриващата сцена. Нахлуването на водата и бягството са истинско зрелище. Боя с горилата и боя с краля са наистина болезнени и емоционални и тогава ти се иска да викаш за нашето момче. Развръзката с орлите е красива хрумка, леко клиширано реализирана. Предвидима, но приятна.

И някъде там започват хилядите въпроси за това, на какви наркотици са били сценаристите, завършвайки тази история по този начин? Двойния агент, който е толкова малък, но знае толкова много и е прекрасно наясно кое- как функционира? Базата- която на моменти крещеше- „Лабораторията, в която създадоха Цезар“, после крещеше- „Базата от Войната“. И накрая изкрещя- „Нищо. Забрави!“. Каква беше Мей? Добра? Лоша? Човек? Дете? От прахората? От модерните хора? От някои други? И защо онази от силоза излезе с онзи скафандър? Да се пази от вируса? Но ако Мей работи за тях- очевидно е оцеляла и вируса не я е застигнал. Но все ли е била навън? Никакъв контакт с тях ли няма? Колко стотин години по-късно сме и всъщност защо хората незнаят дали вируса продължава да върлува? Защо зад скафандъра на онази не се показа Ребека Фъргюсън и не влезе да завие някое болче след това? Още колонии, връзка между хората…. Познато? “ Живите мъртви“?

А можеше да имаме директна препратка към епохата на Цезар. Чрез Мей, чрез орангутана, чрез самия Ноа дори. А можеше да превърнем Мей в злодей още преди края и червените линии да бъдат начертани още тук. Можеше да чуем  „маймуни, заедно, силни“ от устата на Ноа. Имаше няколко изключително подходящи момента за тази реплика и евентуалното и въздействие. Можеше да имаме истински бунт. Можеше да имаме препратка на локация, ако това наистина бе Лабораторията от създаването на Цезар или военната база от Войната. Можеше на въпроса на Ноа „Възможно ли е хора и маймуни да живеят рамо до рамо?“ да получим различен отговор. И тогава историята щеше да придобие съвсем различна светлина. Тогава, можеше да имаме един по-добър филм с една по-добра история и потенциал за прекрасно бъдеще. Защото хората никога не биха задали този въпрос на маймуните или на себе си. Ние хиляди години трудно съжителстваме дори помежду си.

„Кралството на планетата на маймуните“ се омотава в своята безпочвеност, стъпвайки на прекрасна митология, превръщайки я в легенда. И след това завива във възможно най-грешната посока, превръщайки се в безличен и лишен от емоции филм.

В края на историята едно е сигурно- бъдещите филми вещаят война между Мей и Ноа. Но нима това вече не сме го гледали? Нима война между хора и маймуни вече нямаше? И нима един загубен свят, сега ще опитваме да си вземем отново?

Добре- това бяха основите за новата трилогия, но що за основи бяха? Освен че се запознахме със селото на Ноа, разрушихме го и го построихме, друго?

„Кралството на планетата на маймуните“ е първото мащабно разочарование през 2024г. Режисьорът Уес Бол се подписа под „Лабиринтът: Невъзможно бягство“, чиято мистериозна история му гарантираше хит. И когато му се наложи да разгърне творческите си възможности в по-слабите втора и трета част от поредицата- той катастрофира. Те бяха на светлинни години от случайния успех на неговия дебют. В „Кралството на планетата на маймуните“ дори със своя дебют в тази митология Бол успява да демонстрира ярко, че е неспособен да ръководи емоционално наситения свят по начин, че да вълнува и привлича зрителите.

Това е история и филм с много потенциал. С правилните режисьорски решения и хитрини, които сценария предполага, той можеше да бъде нещо наистина добро. За сметка на това е едно приятно зрелище с някои наистина добри екшън епизоди, но тотално изпразнено от към емоционален заряд. А именно той някога влюби зрителите в предшестващата го трилогия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 23 = 32