Нямото кино е друго кино. Мнозина твърдят, че това е истинското кино. Други пък са на мнение, че е скучно и актьорите прекалено много театралничат. В едно обаче няма никакво съмнение – нямото кино е важен период от историята на киното. Ерата продължава около 30 години – от началото на кинематографа през 1895 г. до началото на 30-те на XX в. Създават се толкова важни филми, които се изучават, копират и гледат с наслада и до днес. Творци като Дейвид Уорк Грифит, Чарли Чаплин, Фриц Ланг, Сергей Айзенщайн и др. стават първите големи режисьори в историята. Сега ще Ви представим нашите любими неговорящи филми и сме на мнение, че това са ленти, които трябва да се познават от всеки един любител на Седмото изкуство. Естествено, списъкът може да бъде продължен.
„Раждането на една нация“ (1915 г.) – реж. Дейвид Уорк Грифит
Първият голям епос в киното. Дълъг около три часа, лентата на Грифит е най – иновативната за времето си, както и най- скандалната заради расизма си. Първата половина на филма представя едно своеобразно представяне на персонажите, семействата Стоунеманс и Камерънс, които са отявлени расисти. Втората половина представя зараждането на расистката организация Ку-клукс-клан, чиито членове са представени като герои. Интересното е, че „чернокожите“ персонажи във филма са бели актьори, боядисани в черна боя. Въпреки стереотипното представяне на цветнокожите, филмът е важен с това, че въвежда редица техники на снимане – едрия план, снимането на предмети отблизо, снимана е и първата масова сцена.
„Нетърпимост“ (1916 г.) – реж. Дейвид Уорк Грифит
Втора поредна грандиозна творба на Д. У. Грифит. Филмът представя четири различни истории, разположени в четири времеви пласта – царуването на цар Балтасар; живота на Иисус; клането от Вартоломеевата нощ; съвременна история, в която мъж е обвинен несправедливо в убийството на свой приятел. Филмът е мащабен и в него са инвестирани 2 млн. долара (крупна сума за онова време). За филма се построяват гигантски декори, които след това служат за туристическа атракция. За съжаление „Нетърпимост“ е касов провал, най-вече заради сложността на историите. В лентата е използван за паралелен монтаж (за прост пример – „Облакът атлас“), който се оказва голям проблем за все още нетренираните кино зрители, на които им е било трудно да проследят сюжетните линни.
„Кабинетът на Доктор Калигари“ (1919 г.) – реж. Робърт Вине
Това е класически филм на немския експресионизъм. Един от първите филми на ужасите в киното. Характеризира със своята театралност, сенките са нарисувани по стените. Изобщо всичко изглежда нереално на моменти. В главната роля е Франсис, който разказва за зловещия хипнотизатор доктор Калигари, неговия подобен на зомби роб Чезаре и серия убийства в запустял замък. В „Кабинетът на Доктор Калигари“ се усъвършенства средството за ретроспекцията, а за първи път шизофренията се използва като основен мотив.
„Носферату, симфония на ужаса“ (1922 г.) – реж. Фридрих Мурнау
Мурнау се вдъхновява от класическата книга Брам Стокър „Дракула“. Счита се, че този филм си остава най – добрата адаптация на легендарния вампир. Изпълнението на Макс Шрек в ролята на граф Орлок е стряскащо и се копира и до днес. Вероятно на този филм се дължи представата, че вампирите се изпаряват от лъчите на сутрешното слънце. Класическа особеност на немския експресионизъм е сенките на персонажите да са въведени като целенасочено изразно средство.
„Нанук от Севера“ (1922 г.) – реж. Робърт Джон Флаерти.
Биологът Флаерти тръгва към Канадския Север, за да търси минерали. Със себе си взема камера. Отначало без да иска се съсредоточава върху Нанук, ловец-ескимос. Флаерти става част от неговото семейство и започва да снима съвсем всекидневни неща от живота на ескимоса. Филмът е романтична ода за човешката дързост и сила на духа в лицето на поразяващата и изключително враждебна природа.
„Алчност“ (1924) – реж. Ерик фон Щрохайм
Първият социално – битов шедьовър в киното. Разказана е проста история, но с голям артистичен размах. В центъра на сюжета е семейна двойка — мъжът е разорен и се превръща в алкохолик, а жената печели пари от лотария, но обзета от алчност, отказва да ги харчи. Щрохайм е обиден, че деветчасовата му лента е редуцирана до „едва“ 140 минути. Въпреки това филмът е ярък, пленителен и искрено вълнуващ.
„Броненосецът Потьомкин“ (1925 г.) – реж. Сергей Айзенщайн
Един от най-известните филми в историята на киното. Всеки трябва да го гледа, независимо какво ще му коства. Абстрахирайте се от пропагандния сюжет и обърнете внимание на гения на Айзенщайн. Това е филм, който е революция в киното. С този филм Айзенщайн усъвършенства техниката на монтажа, ражда се т.нар. интелектуален монтаж – редуват се кадри, които въздействат емоционално на зрителя. Айзенщайн е човекът, който превърна киното в изкуство. „Броненносецът Потьомкин“ многократно е обявяван за най-добрата лента за всички времена.
Треска за злато (1925) – реж. Чарли Чаплин
В един от най – известните филми на Чаплин трагедията и комедията вървят тъка за ръка. Чаплин пресъздава историческия образ на търсачите на злато, повечето от които са скитници. Ужасите на умиращите от глад кандидат-милионери на XIX в., вдъхновяват епизода, в който Чарли и неговият партньор Големият Джим са откъснати заради снежните преспи и прегладнели. Легендарни сцени като как Чарли готви обувката си и как Джим го вижда като изпечено пиле разсмиват и до днес, прочутият танц на хлебчетата също запомнящ се. Самият Чаплин казва, че с този филм иска да бъде запомнен.
Метрополис (1927 г.) – реж. Фриц Ланг
За времето си този филм е бил приет изключително зле. Режисьорът, архитект по образование, построява макети за филма, които и днес изглеждат впечатляващо. Това е научнофантастичен епос със зашеметяващи специални ефекти. Главният герой Фредерсън, разглезеният син на Господаря на Метрополис, научава за мизерния живот на работниците, грижещи се развитието на футуристичния суперград. Той се съюзява с ролМария, пацифист, която е борец за спаведливост. Господарят се съветва с луд инженер, който създава копие на Мария, която започва да върлува из града. Хаосът и безредиците са неизбежни.
„Страстите на Жана д’Арк“ (1928 г.) – реж. Карл Теодор Драйер
Този филм си остава най-добрият поглед към живата на френската светица. В ролята на Жана д’Арк е Мария Фалконети, която изиграва ролята без грим. Изпълнението й е ключово за филмовата история, но я изтощава напълно и повече не снима в киното. Филмът представлява самия процес срещу Жана д’Арк преди да бъде изгорена на кладата като вещица. Камерата на Драйер набляга на едрия план на изобразяване, като по този начин иска да ни покаже вътрешната драма на човешките души.
Треска за злато (1925) – реж. Чарли Чаплин ^_^