Облакът атлас / Cloud Atlas (09.11.2012г.)

Премиера в България: 09.11.2012г.
Световна премиера: 26.10.2012г.
Жанр: Фентъзи, Драма
Продължителност: 171 минути
Формат: 2D
Сценарист: Лана Уашовски, Том Тиквер, Анди Уашовски
Режисьор: Лана Уашовски, Том Тиквер, Анди Уашовски
В ролите: Том Ханкс, Холи Бери, Джим Броудбент, Хюго Уивинг, Джим Стърджис, Дууна Бай, Бен Уишоу, Джеймс Д‘арси, Джоу Ксън, Кийт Дейвид , Дейвид Гиаси, Сюзън Сарандън, Хю Грант
Разпространител: Александра филмс / Warner Bros.

Облакът Атлас е амбициозен и дързък епос, който обхваща пет века и изследва въпроси за смисъла на живота, които човечеството си задава още от зараждането на съзнателна мисъл. Чрез един пъстър калейдоскоп от екшън, емоции и неизличими човешки взаимоотношения, той осветява една безкрайна линия на времето, която идва да покаже, че индивидуалните съдби продължават своята траектория през вековете. Душите се прераждат и подновяват връзките си една с друга отново и отново. Грешките могат да бъдат поправени… или повторени. Свободата може да бъде спечелена или загубена, но си остава обект на постоянно търсене.
А едно нещо винаги оцелява – любовта.

[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]

[/tab]
[tab title=“Галерия“]

[/tab]
[tab title=“Новини“]
Новини за филма тук[/tab]
[tab title=“Още за филма“]

Изключителното на продукцията е, че събира на екран забележителен актьорски състав, в лицето на Том Ханкс, Хали Бери, Сюзън Сарандън, Джим Стърджис, Джим Броудбент, Хю Грант и др. На всеки от тях, в една и съща седмица по време на снимките, им се е налагало да играят няколко различни версии на своя персонаж в различни епохи и места. Това е изключително рисковано, защото никой не е знаел на къде върви историята, въпреки изключително добрата подготовка.
Тъй като филмът е разказан под формата на разбита мозайка, в която всички 6 героя са представени едновременно, в самото начало историята прескача от един персонаж на друг. С развитието и приближаването на финала започват да се усещат връзките между всеки от персонажите. В същност има дори има монтирани сцени със скок директно от един персонаж към друг с конкретна връзка помежду им. По този начин на фона на натрупаните разделения между героите, започваш да усещаш, че в същност те са част от едно общо съществуване.

„Мащаба на заложените идеи ни привлече моментално; състраданието към хората, откритостта и дързостта на материала, който се усеща едновременно класически и напълно новаторски,“ споделя Лана Уашовски (един от тримата сценаристи/режисьори), която работи по филмовата адаптация на награждавания роман на Дейвид Мичъл. „Тематиката на филма надскача границите на раса и пол, време и място, за да разкаже история, която показва, че естеството на човечността е отвъд всякакви подобни ограничения. Именно тази тематика ни заинтригува при прочита на романа и впоследствие при работата по сценария.“

Дългогодишните приятели Лана и Анди Уашовски и Том Тиквер често са разсъждавали над възможността да работят заедно, но именно страстта им по Облакът Атлас на Мичъл успява да доведе желанието им до практическа реализация. Напълно подходящо за неконвенционалната сюжетна линия, тримата оформят уникален креативен екип, който си поделя сценарни и режисьорски задължения, за да съживи този модерен литературен шедьовър на големия екран.

„Романът играе по много силни и чувствителни струни,“ споделя Тиквер. „Огромна истина може да бъде открита в най-обикновените моменти, присъщи за всеки, но поставянето на тези моменти в един по-широк и драматичен контекст, подчертан от размаха на времето, показва човешката природа по един наистина удивителен начин.“

Обхващайки значителен брой жанрове и ситуиран едновременно в минало, настояще и бъдеще, Облакът Атлас демонстрира как събития и решения в живота на едни хора през определен период могат да окажат непредвидимо влияние през времето, за да докоснат други човешки съдби.

Всяка сюжетна линия е поетапно представена, а след това се разгръща едновременно с останалите, докато плавните преходи от една история към друга ни разкриват тяхната взаимосвързаност.

Скоро става ясно, че това не са отделни истории, а отделни моменти от една обща картина. „Не трябва да възприемате всичко като шест отделни истории, а като едно цяло,“ обяснява Анди. „Всяко парченце от пъзела оказва влияние върху останалите. С еволюцията на всяка една душа може да видите и връзките помежду им; да проследите хронологичното им развитие.“

Всеки един образ е част от ансамбъл, който се завръща и прегрупира в нови идентичности и при нови обстоятелства. „Историята не се върти около един герой, а около всички основни герои във всеки един от световете,“ пояснява Дейвид Мичъл. „Отношенията помежду им и естеството на тези отношения също еволюират. В една вселена, в която прераждането е възможно и във филм, в който минало, настояще и бъдеще съжителстват, смъртта е просто затварянето на една врата и отварянето на друга.“

По този начин зародилите се в една епоха конфликти могат да бъдат разрешени след няколко поколения, а несправедливостите преразгледани с често изненадващи резултати, докато любовта между хората съзрява през вековете. „Част от филма е една голяма любовна история, която преминава от един живот в друг, а зрителите виждат частици от нея, но не и цялата,“ разкрива Лана по отношение израстването на една младежка любов и влиянието й чрез повтарящите се срещи във времевия поток. „Това е още една от интересните теми – как любовта може да промени посоката на живота във всеки един момент.“

Влияние оказват и други сили. Том Ханкс, който влиза в 6 различни образа на една и съща душа, предлага своето обяснение. „Често героите стават свидетели на нещо, което може да промени живота им завинаги и трябва да действат. Те могат да бъдат герои или страхливци. Какво е историята, ако ли не низ от подобни мигове? Къде се крие смисъла на битието ни, ако ли не в серията решения, които сме принудени да вземаме по житейския път?“

С ярки примери на кураж, надежда и чудо – а също на предателство, борба и загуба – Облакът Атлас извежда на фокус подобни моменти. „Това е един изключително увлекателен разказ,“ продължава Ханкс. „Има за всекиго по нещо. Нито за момент камерата не пропуска да улови някаква удивителна каскада или човешка емоция. След първоначалното прочитане на сценария имах много въпроси за описаните човешки персонажи, но впоследствие връзките между тях станаха очевидни. Битката за оцеляване и изборът, който свързва един живот със следващия, също ми повлияха и приобщиха към историята. Това е перфектната комбинация от творбата на Дейвид Мичъл и кинематографичния талант на нашите трима режисьори – брилянтна порция изкуство, която изследва приемствеността на човешката раса през различните епохи.“

„Това бе едно уникално филмово изживяване,“ споделя Холи Бери, която също влиза в шест различни образа. „Не мисля, че някога отново ще участвам в подобен проект. Влюбих се в оригиналността му. Филмът разрушава множество бариери, преизпълнен е с вълнуващи идеи и силно се надявам да накара хората да преосмислят начина, по който гледат на света и собствения си живот.“

Всички елементи на историята, които оказват толкова силно влияние върху Тиквер и дуото Уашовски, успяват да привлекат едни от най-добрите актьори от различни страни по целия свят. Заедно с Том Ханкс и Холи Бери на екрана може да видим Хюго Уивинг, Джим Стърджис, Дуна Бей, Бен Уишоу, Джеймс Д‘Арси, Жоу Ксун, Кийт Дейвид, Дейвид Гяси, Сюзън Сарандън и Хю Грант. С напредването на историята фокусът се мести от една група основни персонажи към друга, докато други герои се появяват само в ключови моменти или по далеч по-ненатрапчив начин.

„Това е проект с огромен размах,“ казва продуцентът Грант Хил, който работи за четвърти път заедно с Анди и Лана Уашовски. „Филмът притежава дълбочина на образите, романтика и патос, а също изключително много физически предизвикателства. Всичко се разиграва на едно голямо платно.“

„Има мащабни сцени с преследване, зашеметяващи декори и наистина епичен размах на историята, която в същото време предоставя достатъчно материал за размисъл,“ допълва Щефан Арнд, който е дългогодишен бизнес партньор на Том Тиквер и продуцент.

„Ние обичаме да правим филми, които са вълнуващи, увлекателни и романтични, но в същото време изследват определени идеи,“ казва Лана Уашовски. „С нашата работа се опитваме да предложим много пластове на преживяването и множество различни причини, поради които ще ви допадне именно този филм. Визуално се стремим да предложим на зрителите нещо невиждано. В емоционално отношение залагаме на достатъчно вълнуващи мигове, наситени с екшън и романтика, които задоволяват нашето чисто хлапашко увлечение по киното, което вярваме е водещо и сред голяма част от публиката. И за финал се опитваме да предложим нов поглед и трактовка към лични преживявания и идеи, които са релевантни към ежедневието на всеки един от нас.“

„Първоначално именно това ме привлече към работата на Анди и Лана – убеждението, че можеш едновременно да ангажираш сърцето и ума на зрителя,“ заявява Тиквер. „Така едновременно получаваш интригуваща история, която дълго след това да дискутираш, докато в същото време оставаш просто изумен от визуалните картини и епизоди на екрана.“

 

 

ОТ СТРАНИЦАТА ДО ЕКРАНА

 

Възможността да предложат на публиката толкова значима история се оказва неустоима за Уашовски и Том Тиквер. Но как да подходят към материала на Мичъл? Авторът поставя всяка част от разказа си в отделен жанр, за да може да подчертае нейната индивидуалност. Тримата режисьори с радост прегръщат тази концепция и в резултат един сегмент от филма е драма, друг – любовен романс, докато другите са съответно трилър, комедия и дори футуристичен екшън.

Силата на Облакът Атлас не е в разликата между отделните елементи, а в начина, по който те се сливат безпогрешно в една обща мозайка. С прескачането от една сцена към друга зрителите сами изграждат тази мозайка в ума си. Всеки автоматично намира асоциациите между отделните фрагменти.

„Целта ни бе да разработим един мета-разказ, който обединява всички елементи в една плавно развиваща се история със свой собствен ход,“ обяснява Тиквер.

С оглед постигането на тази цел създателите на филма надскачат зададения от Мичъл начин, по който се разпознава прехода на една душа през вековете. „В романа рожденият белег във форма на комета ни подсказва, че става дума за прераждането на един и същи персонаж,“ обяснява Мичъл.

На екрана това прераждане е предадено чрез визуалната линия на един и същи актьор, който се появява в различните превъплащения на една и съща душа.

„Всеки герой има собствена нишка, но имаме и обща рамка, която обединява всички в една картина,“ допълва Ханкс. „Един поставя началото, а останалите продължават неговото дело. Подобно на наниз от перли.“

Завръщането на една душа към света на материалното е свързано с разнообразие на географско местоположение, националност и пол. Преподаватели по диалект работят заедно с актьорите, за да изградят убедителни образи на хора, чиято националност варира от американци и австралийци, през китайци, до германци и корейци.

„Един от моите персонажи е германска еврейка, а в друг образ съм жена от 24-ти век,“ споделя Бери. „Това е огромно актьорско предизвикателство. В същото време хората са си хора. И винаги ще останат хора, независимо от обстоятелствата. Просто трябваше да намеря човешкото във всеки един персонаж, което публиката лесно може да припознае, защото в крайна сметка става въпрос за плът и кости, сърце и разум.“

Рожденият знак също е оставен във филма, но по-скоро като знак за преход, който ни показва тези, които са достигнали определено ниво на просветление и са на прага на ключово решение, което може радикално да промени техния живот или този на други хора.

„Започнахме да се питаме дали злодеят от една епоха може да се превърне в герой в друго време,“ разсъждава Лана Уашовски. „И как точно един злодей може да претърпи подобна трансформация? Знакът на кометата се превърна в символ на възможността за даден индивид да настъпи промяна, която откроява мястото му в света.“

За Мичъл това е първи сблъсък със света на киното под формата на адаптация на негов роман за екрана. „Процесът е омагьосващ. Удовлетворен съм и в същото време завиждам на способността на тези хора да разглобят книгата ми на съставните й части и да я сглобят по начин, който е най-удачен за сферата на киното. Имам чувството, че съм донор на стволови клетки, които сценаристите доразвиват в тяхно собствено творение. Бе свършена удивителна работа, която ме остави буквално без думи от радост.“

Създателите на филма разработват и нетрадиционен план за снимки от два отделни екипа, които да започнат работа едновременно през септември 2011 – един, оглавяван от Том Тиквер, и втори, който е ръководен от Лана и Анди Уашовски. Това намалява времето на продукцията на две и задържа голяма част от актьорския състав само за 3 месеца, вместо за 6. Това, разбира се, изисква и наличието на двама души за всяка от ключовите позиции – оператор, сценограф, дизайнер на костюми, гримьори.

Студио Бабелсберг в Берлин е използвано от дуото Уашовски за базов лагер, а снимки са проведени в различни точки около Берлин, района на Саксония, а също и Майорка, Испания, за откъсите, в които действието се развива през 1849, 2144 и постапокалиптичния 24 век. В същото време екипът на Тиквер се отправя за снимки в Шотландия, която е фон за действието през 1936, 1973 и 2012 година. Актьорите постоянно прехвърчат от едната до другата снимачна площадка.

Тиквер е автор и на музиката към Облакът Атлас заедно с Джони Климек и Райнхолд Хайл, а съвместната им работа приключва месеци преди начало на снимките. За режисьорите поначало е необичайно сами да композират музиката към филмите си, камо ли да го направят толкова рано, но за Тиквер този подход е от голямо значение за задаване тона на всяка сцена в момента на заснемането й, а също и за вдъхновение на актьорите и екипа. Централна част от музиката към филма заема симфонията, създадена в откъса от 1936, който разказва за млад музикант трудещ се над реализацията на своя шедьовър, озаглавен Облакът Атлас Секстет. Предизвикателството според Тиквер е да създадеш музикално произведение, което отговаря на периода, през който се предполага да е създадено, но в същото време служи за централна тема на целия филм, появявайки се отново и отново, за да подчертае множество сцени; музикално парченце, което героите може да чуят векове по-късно, но веднага припознават като част от собствените си спомени.“

За създателите на филма филмирането на Облакът Атлас е плод на общата им любов към литературния първоизточник и разглежданите в него теми. Още докато пишат сценария те се съгласяват, че няма да преминат на следващия етап без изричното одобрение на Дейвид Мичъл за тяхната адаптация. Тази отдаденост може да бъде проследена във всеки един аспект на продукцията и е споделена от всички останали членове на екипа.

„Това е един чудесен киноексперимент; един епичен филм за възрастни, който засяга истински значими и зрели идеи, демонстрирайки истинската същност на киното като изкуство,“ заявява Сюзън Сарандън, която сред многото роли влиза в образа на индианец и духовен лидер през 24-то столетие. „Това е един от тези редки сценарии, които четеш и не знаеш къде ще те отведат.“

„Целият подход е изключително дързък и амбициозен, отказвайки да попадне в шаблона на познати формули,“ допълва Хю Грант, който е особено доволен от възможността да изиграе няколко негативни образа за разнообразие от обичайното му амплоа.

„Дори и сега – макар да знам, че звучи доста лигаво – направо ми избиват сълзи от благодарност, като се замисля, че наистина успяхме да реализираме проекта си напрактика,“ обобщава Лана чувствата на своите колеги. „Дълбоко сме задължени на всички актьори, които се присъединиха към проекта и прегърнаха тази експериментална концепция. Малко са филмите, които изискват толкова много от актьорите. След първите пробни четения, които бяха изключително забавни, Хюго Уивинг най-добре обобщи ситуацията заявявайки, че историята изисква от героите да действат с вяра и кураж, но същото важи с пълна сила за всички заели се с реализацията на този филмов проект.“

ИСТОРИЯ И ГЕРОИ

            „Напрежението, на което Лана, Анди и Том се бяха подложили, за да реализират този проект, бе равносилно на вярата, която те показаха в нас като актьори,“ отбелязва Том Ханкс. „Бе удивително до каква степен ни позволиха да следваме инстинктите си. Времето на снимачния процес протече неусетно, защото всеки ден се изправяхме пред нов вълнуващ епизод, а аз бях част от един велик екип – истински единен ансамбъл.“

            „Вдъхновяващо бе всеки един от нас да играе множество роли,“ заявява Джим Броудбент. „Има множество филми, в които една звезда изпълнява няколко роли, но нищо подобно на Облакът Атлас. Подходът е напълно уникален и пасва идеално на историята, в която всичко е свързано и енергията от един сюжетен поток зарежда следващия, докато не се създаде едно цялостно великолепно движение, което редува един след друг вълнуващи моменти.“

            Оприличавайки преживяването на един изключително забавен вариант на Цирк дю Сюлей, Сюзън Сарандън си спомня, „В един ден се погледнах в огледалото и за пръв път в кариерата ми за секунда не можах да се разпозная. Направо бе стъписващо. Но именно тази магия на киното ни дава възможност да се поставим на мястото на образ, за който никога не бихме си и помислили, че имаме нещо сходно. Така успяваме да видим колко сходни сме всъщност и колко малко значение имат времето, възрастта, цвета на кожата и пола за каквото и да било.“

            При всички положения работата по Облакът Атлас е мечта за всеки изпълнител. „Филмът ми припомни защо съм станал актьор и мисля, че същото важи с пълна сила и за останалите ми колеги,” споделя Бен Уишоу. „През по-голямата част от времето продължаваш да изглеждаш малко или много като себе си, но инстинктивно се стремиш да се трансформираш в този друг герой и това бе една удивителна възможност. Наистина е освобождаващо.“

            „Бях изключително заинтригуван от историята, която е брилянтна, но честно да си призная щях да участвам и само заради възможността да бъда вожд на канибали, който е отговорен за доста разрушения и прерязани гърла,“ отбелязва Хю Грант. „Все пак трябва някакси да компенсирам липсата на прерязани гърла в „Разум и чувства“.

            Облакът Атлас започва през 1849… и през 1936… 1973… 2012… 2144… и 2346.

            Филмът ни запознава с всички сюжетни нишки наведнъж и след това ритмично сменя фокус от една към друга, но през цялото време публиката е с усещането, че гледа една цялостна картина, която постепенно се дорисува пред очите й. Причини и следствия разкриват своя синхрон, а връзките между героите и епохите са ярко демонстрирани с развитието на всяка частица от общия пъзел към един общ край.“

 

ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ РАБОТА ЗА ДВОЙНО ПО-МАЛКО ВРЕМЕ

 

В началото Тиквер и Уашовски въобще не очакват, че ще работят на два фронта по екранизацията на Облакът Атлас. По това време фокусът е върху улавянето духа на романа на Дейвид Мичъл. След написването на сценария, подбора на актьорите и осъзнаването мащаба на начинанието, планът за разделяне на работата между два екипа се оказва най-ефективен. Става ясно, че процесът по заснемане може да отнеме двойно по-малко време, ако всеки екип се фокусира върху три от историите, а актьорите се местят между различните снимачни площадки.

„Една година преди началото на снимките събрахме всички шефове на департаменти от двата екипа за 4-седмична среща в Берлин, за да може да отработим всяка част от сценария,“ обяснява Грант Хил. „Пълната отдаденост на нашите трима режисьори даде пример на всички останали и осъзнахме, че ни трябва железен план, за да реализираме това амбициозно начинание.“

Стартът на продукцията е даден през септември 2011 – Тиквер е в Шотландия, а двамата Уашовски са в Майорка. Общо външни снимки за филма са правени в Глазгоу, Единбърг, Саксония и части от Берлин преди да се пристъпи към финалната фаза в модерните студия Бабелсберг, които предлагат отлични условия за интериорни сцени и снимки на зелен екран.

Триото режисьори е в постоянна връзка. „Нашите режисьори бяха премислили всеки детайл и връзка между отделните части предварително,“ признава Щефан Арнд. „По време на снимачния процес те се чуваха по телефона всеки ден, за да обменят идеи за необходими корекции в предварителния план. Тримата се разбират чудесно и успяват да стигнат до единно решение по всеки въпрос.“

Майорка предлага естествен декор за първата и последната част от филма, служейки първо като остров от Тихия океан, отправна точка за пътуването на Адам Юинг и Аутуа към Америка, а впоследствие и като хавайската долина, която Закари обитава 500 години по-късно. „Решихме, че трябва да използваме един и същи остров,“ обяснява Лана. „Именно това, а и противоположните крайности в образите на Том Ханкс, слага времевата рамка на нашата история и помага да се подчертае темата за повтаряемост на събитията.“

Корабът на Юинг, Пророчицата, всъщност е красиво запазен и напълно годен за плаване исторически кораб на име Графът на Пемброук, който е построен в Швеция, а понастоящем стои на док в пристанището на Чарлстън, Корнуол. Корабът се отправя на плаване до Майорка за нуждите на продукцията, където преминава някои козметични промени. Неговият капитан, Робин Дейвис, служи като морски съветник на продукцията, а голяма част от екипа влиза директно във филма като статисти за сцените на борда на кораба.

От Майорка екипът на Уашовски се мести в Саксония, Югоизточна Германия, където прочутите за региона пясъчници и гъсти гори завършват картината на дома на Закари. При конструирането на селото сценографът Бато не иска да представи обществото като твърде първобитно. „Решихме, че това са хора от 2 до 3 поколения след разпада на света, които вече са се научили как да оцеляват и да майсторят различни неща от наличните материали. Те са занаятчии, не варвари.“

За да се създаде чувство на приемственост малкото стадо кози от снимките на филма във Майорка е преместено в Саксония. Към него се присъединяват и шест коня, тренирани в Испания и докарани от Мадрид за участие в ужасяващите атаки на племето Кона над селото. Испанският координатор на каскади Жорди Касарес и екипът му яздят конете в тези сцени, а опитният ездач и оператор Хорхе Агеро е натоварен с нелеката задача да снима и язди едновременно.

В същото време Тиквер трансформира квартал на Глазгоу с наклонени улици в Сан Франциско от 1973. Сменени са знаците и уличното осветление, а коли от периода са специално докарани за напрегнатото преследване и престрелка, в което Луиза Рей и Нейпиър се мъчат да избягат на убиеца Бил Смоук.

Сградата на общинския съвет в Единбург е използвана за хотела, от който Фробишър успява да избяга по водосточната тръба, а впоследствие прочутият монумент на Уолтър Скот служи като последното му убежище и мястото, където за последно вижда любовта на живота си. Монументът никога досега не е бил затварян за снимки, но Облакът Атлас получава правото на два дни достъп, за да има време снимачното оборудване да се качи на панорамната платформа с кран, а не по тясното стълбище.

Операторите Джон Тол и Франк Грибе също са отговорни за богатата и безгрешна визия на филма. „Основните визуални елементи вече бяха на място, когато ние се присъединихме към филма,“ отбелязва Тол. „Една от основните цели на операторската работа бе да създадем плавен преход между отделните части, които обхващат период от 500 години, като по този начин получаваме застъпващо се и наситено емоционално усещане на цялостната картина, но без да се стремим на всяка цена да получим точно един специфичен изглед за целия филм. В общи линии това означаваше да подходим визуално адекватно за всяка част от историята, но в същото време да запазим усещане за приемственост.“

След среща за уговаряне на камери, обективи и други детайли, Грибе и Тол заминават за съответната дестинация, но продължават да обменят картина от ежедневния снимачен процес.

Дан Глас, който работи с Уашовски още от времето на „Матрицата“, оглавява департамента по визуални ефекти и за двата екипа на филма. Работата му е най-видна в двата футуристични сегмента и особено при заредения с екшън Сонми епизод, а също и при симулираната атмосфера на ресторанта, в който тя работи. Все пак няма нито една епоха, която да мине без намесата на Глас. Той помага за преобразяването на Глазгоу в Сан Фрациско и конструира измислената електроцентрала Шванеке. „Том е свикнал да снима на реални места, така че поработихме повечко с физически елементи и ги подсилихме. Подходът се оказа изключително удачен за филма,“ обяснява Глас.

Сцената, в която Луиза Рей пада от моста Голдън Гейт, е заснета отчасти във воден басейн в Кьолн и частично на пистата на летище Темпелхоф, където каскадьорските коли осъществяват сблъсъка преди колата на Луиза да мине през перилата и да падне от моста. Остатъка от сцената, включително размера на моста и гледката на залива Сан Франциско, е дигитално допълнен.

За визията на Нов Сеул от 2144 година създателите на филма си представят бъдеще, където повишените нива на водата са потопили части от града. „Хората са изградили огромни стени, за да ограничат прииждащия океан, но в някои части върховете на небостъргачите се подават над нивото на водата,“ разяснява Глас. „По-новите части на града, където живеят богатите хора, сме снимали именно от позицията на тези руини. Със спускането все по-надолу се сблъскваме с един все по-мрачен свят, който е отправна точка за бунта на Чанг.“

Бягството на Сонми и шеметните сблъсъци межди нейния спасител Чанг и ударния отряд на правителството в небето над Нов Сеул са заснети на зелен екран и с помощта на компютърно генерирани изображения в студио Бабелсберг, където двата екипа на филма най-накрая се събират на едно място.

КОСТЮМИ, ПРИЧЕСКИ И ГРИМ

 

            В допълнение към работата им по обличане на отделните персонажи спрямо тяхното време и място, костюмните дизайнери Ким Барет и Пиер-Ив Гиро се стремят да въведат определени теми на цветове и мотиви, които да обединят отделните истории през различните епохи. Барет, още един член от екипа на „Матрицата“, споделя: „Избрахме определен тон зелено, който се появява при няколко герои. Триъгълна форма от 1970 може да бъде намерена върху риза от този период, а впоследствие се появява като част от тапет върху стената в къщата на Сонми. Опитахме се да подхвърлим подобни мотиви във всички части на историята, за да развием един подсъзнателен визуален поток.“

            Заедно с Барет и Уашовски по историите на Юинг, Сонми и Закари работи експерта по грим и прически Джеръми Уудхед. С Гиро и Тиквер по частите на Фробишър, Луиза Рей и Кавендиш работи Даниел Паркър. Всеки оглавява свой екип, който помага за промяната във възрастта на героите, а понякога и за пола или тяхната етническа принадлежност. Задачата е да се промени външния вид на актьорите, но без те да станат неразпознаваеми. Дори и при най-крайния грим целта според Уудхед е „да се намери баланса; да придадеш необходимата маскировка, но без да заличаваш естествените черти.“

            Някои метаморфози изискват употребата на протези, които са тясна специалност и на двамата гримьори, но те винаги предпочитат по възможност да използват традиционен грим и перуки.

            Работейки по първата и последната част от историите във филма Уудхед превежда Том Ханкс от една крайност в коренно противоположна. „Искахме Том наистина да изпъкне с финалната си роля на Закари. А с д-р Гус, героя му от 1849, си позволихме по-голяма свобода, за да създадем интересен образ. Оставихме го с плешиво теме, изтъняваща рижа коса, бакенбарди, фалшив нос и големи зъби. Все така може да разпознаете Том Ханкс под цялата тази маскировка, но този образ е на светлинни години от нежния, силен и мълчалив Закари.“

            Паркър подготвя Ханкс за превъплащението му в мъжкаря Дермът Хогинс, автор на Knuckle Sandwich. „Създадохме нос, който е бил многократно чупен, и го допълнихме с обръсната глава, белези и татуировки.“ По-късно, като алчен хотелиер от 1936, актьорът се сдобива с мустаци, дебел врат и огромен нос, зачервен от постоянно препиване.

            Сред постиженията на Уудхед е трансформирането на Хю Грант в страховит канибал омазан с бяла кал. Процесът отнема два часа и включва плешиво теме, прическа Мохок, татуировки, изрисуване на тялото и изкуствени зъби. Нищо общо с досегашните роли на Грант.

            Отделно Уудхед преобразява Джим Стърджис като Чанг в сагата на Сонми, а също и Холи Бери от маорка във възрастен мъж от азиатски произход. Той помага и на Сюзън Сарандън да се превърне в мъж на име Сюлейман, придава на Дуна Бей черти на човек със западен произход и преобразява Джеймс Д‘Арси и Хю Грант за азиатските им роли.

            На Паркър се пада задачата да преобрази Хюго Уивинг в сестра Ноукс. „Винаги е доста сложно да преобразиш мъж като жена и обратното,“ споделя гримьорът. „Мъжката костна структура е различна от женската, така че отнема време за напасване. Цялата форма на черепа е различна. Има много нюанси, за които нормално човек не би се замислил, но ако не им се обърне внимание, то веднага ще си проличи, че имаме мъж в женски дрехи, а това далеч не е нещото, което искаме да постигнем с този филм.“

            „Този филм е истински връх по отношение дизайна на грим и прически, истинска мечта за всеки, който работи в тази сфера,“ обобщава Уудхед. „Няма как да поискаш нещо по-добро.“

 

 

ОБЛАКЪТ АТЛАС СЕКСТЕТ

Том Тиквер е един от малкото режисьори, който не само сам пише музика за филмите си, но и го прави преди въобще снимките да са започнали. Както обикновено Тиквер работи с Джони Климек и Райнхолд Хайл.

„Том предпочита този подход вместо да се осланя на временна музика от други композитори,“ обяснява Хайл. „Това му позволява да използва временната музика без да се притеснява какво ще дойде на нейно място. При дооформянето на филма в процеса на постпродукция постепенно осъзнаваме какво липсва и се нуждае от промяна, след което презаписваме нужните части за финалната версия.“

„По този начин музиката се превръща и във вдъхновение за актьорите,“ добавя Тиквер.

„Първото нещо при пробните четения бе да слушаме музиката, за да се потопим напълно в приключението, което ни очаква,“ спомня си Том Ханкс. „Това бе част от една напълно подготвена цялостна визия, която ни бе представена още на старта.“

Композиторите с радост приемат нови попълнения в редиците си. „Чудесно бе да получим мнението на Лана и Анди,“ споделя Климек. „Те може да не са музиканти, но имат усет за използването на музиката при подсилване на драматични моменти. Двамата определено дадоха подходяща насока за нашата работа.“

В началото музиката е фокус в историята на Фробишър, който се мъчи да завърши делото на живота си, Облакът Атлас Секстет, но отвъд това по думите на Климек, „Това е една постоянно присъстваща мелодия – от проста струнна линия, през риф от 70-те, до джаз секстет, свирещ за фон на партито на Кавендиш. Небобходимо ни бе нещо достатъчно красиво и гъвкаво, така че да ни преведе през пет века.“

Облакът Атлас Секстет отразява структурата на самата история, като всичките му части, настроения и теми се сливат в едно общо цяло. Прегръщайки тази метафора Тиквер споделя, „В нашия разказ има много субективни гледни точки, а ние търсихме един глас, който да изрази всички тях, за да се оформи един чудесен хор.“

            Цитирайки думите на героя на Адам Юинг от началото на филма през 1849, Анди Уашовски споделя, „Според Юинг океанът е просто една съвкупност от капки. Като се замисля за всички замесени в реализацията на проекта; всички услуги, които поискахме; всички отделни личности, които допринесоха за крайния резултат, то тези думи важат с пълна сила и за нашето начинание.“

            „Винаги ми е допадала идеята, че същността на безсмъртието се състои в нашите думи и действия, които говорят достатъчно добре сами за себе си независимо колко време минава,“ споделя Лана Уашовски. „Това е интригуваща концепция, която ни накара да направим този филм. И се надяваме да сме успели да уловим именно тази идея.“

[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Скоро[/tab][/tabs]