През 2021г. отново едни от най-добрите филми не са кино продукции. Това са филми на стрийминг платформи с ограничен кино показ. „The Power of the Dog“ на Netflix е един от тези. Вторият е „Swan Song“ на Apple Tv+, като в главната роля е носителят на Оскар за „Лунна светлина“ и „Зелената книга“- Махершала Али.
Историята се развива в близкото бъдеще през очите на Камерън (Али). Любящ баща и съпруг, той е диагностициран с нелечима болест. Докторът му (Клоуз) му предлага алтернативно решение, за да защити семейството си от скръбта. Докато се бори с това трудно решение, Камерън научава много повече за живота и любовта. Филмът изследва, колко далеч сме готови да отидем и колко сме готови да жертваме, за да направим обичаните от нас хора, по-щастливи.
Филмът е изключително емоционален, силен и поразяващ. Неговия извор на дълбочина напомня на успешния „Палмър“ с Джъстин Тимбърлейк, отново на Apple TV +, от миналата година. Тук пластовете са разместени. Тук историята и сценографията са различни. Силата на чувствата, наситеността на емоциите е същата, филмът е създаден, за да разкъса душата ви и да леете сълзи.
Всъщност, „Swan Song“ не изследва нищо. Той се опитва да ни покаже, че хората сме способни да поставим най-близките ни на преден план и ако ги обичаме повече от себе си, да се лишим от всичко в името на тяхното щастие и в името на това, те да не страдат.
Въпросът тук е фундаментален и толкова субективен, че това, което филмът показва е може би една от възможните гледни точки. И ако обикновено такова решение не сработва, то тук „обратът“, ако изобщо може да се нарече обрат, е съвсем различен- решението сработва.
Може ли човек да бъде диагностициран педантично, че да знае кога точно, ще умре? Способен ли е човек, да лиши себе си от най-близките му и дали би избрал да не прекара последните му отредени дни с тях? Правилно ли е да лиши най-близките му от себе си и да вкара в живота им свой заместител, дори и той да е абсолютно идентичен? Той е изкуствено създаден, той е клонинг, а човешкото същество, не е. Това, че сме родени от майките ни, а не в лаборатории, прави ли ни повече хора от онези другите, които рано или късно ще се появят в света в който живеем и ще наричаме клонинги? Ако и другия е от плът и кръв, ако и другия остарява, ако и другия се разболява, страда , обича, чувства, носи всички твои спомени и жизнен опит, тогава той и ти с какво се различавате един от друг? Не са ли това близнаците? И способни ли сме да разберем всъщност какво е това и как бихме се чувствали за него? То не е робот, не можеш просто да го изключиш. Или да го убиеш. Или да го затвориш. Има ли права, като хората? Ако има, кое и какво му ги делегира? 
Въпросите са ужасяващо много, конкретни отговори няма или може би не сме узрели. Възможно е и аз самият да не съм узрял до там, че да мога да ги проумея и да им дам еднозначен отговор. А той наистина ли е неизлечимо болен? След като е „на поддържащи“ и го лекуват в тази изолирана лаборатория, тези изолирани доктори, тогава кое му гарантира, че те не го „разболяват“, за да му вземат парите и да създадат творението си наречено клонинг? В такава ситуация човек как може да вярва и да бъде сигурен, какво се случва с него и решението, което го подтикват да вземе, изобщо осъзнато и продължение на случващото му се ли е?
Махершала Али дава поредното си изключително изпълнение. Той е нежен, внимателен, човечен. Той е спокоен и разумен. Той е чувствен и достолепен. Той буди респект. Актьорът показва за миг и своя малко по-различна страна, усмихва се. В свалките със съпругата му във влака, Махершала е наистина очарователен и човек лесно може да се влюби в него. Заслужава ли изпълнението му номинация за Златен Глобус 2022г., както вече получи- не! Защо? Ами Махершала Али в два от последните си филми и конкретно филмите, за които спечели Оскар- „Зелената книга“ и „Лунна светлина“, играе абсолютно същия образ. Без промяна. Без изключение. Без нововъведения. Да, той е брилянтен в пресъздаването на този образ, но това означава ли, че при всяка негова, такава роля, той трябва да получи Оскар? Ами след като Джони Деп спечели номинация за Оскар за Джак Спароу в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ защо при двете продължения, където той изигра абсолютно идентичен образ, не бе номиниран или награден? Да, Махершала е сърцето и душата на този филм и цялата история лежи върху изключително силното му изпълнение. Това обаче, вече сме го гледали. И то повече от веднъж.
Номинирана за Оскар Глен Клоуз прави внушителна, но определено незапомняща се роля. Всяко нейно появяване на екран или чуване, като глас зад кадър, носи своето спокойствие и психологическа устойчивост, каквато се очаква героинята и да внушава на клиентите. 
Номинираната за Оскар Наоми Харис (отново работила с Махершала Али по „Лунна светлина“) дава силно и въздействащо изпълнение. Героинята и е всичко, което трябва да бъде, но ако я сравним с майката на детето от „Лунна светлина“, тук на нейно място можеше да влезе всяка актриса и да се справи точно толкова добре. Това далеч не е сред най-добрите и изпълнения.
Номинираната за Оскар Аукуафина се опитва да направи рязък завой след „Шан-Чи и легендата за десетте пръстена“. Героинята и носи трагедия, равносилна на тази на Махершала Али, но в малкото и отредено екранно време, тя успява да внесе от своя неподправен хумор и очарование.
„Swan Song“ е изключително силен, дълбок и наситен филм. Неговата сила е във въпросите и терзанията, които съумява да постави в ума и душата на зрителя. „Swan Song“ е и първия филм от много време насам, който не успя да ме докосне, въпреки своята дълбочина. Може би бях неспособен да оценя, КАКВО точно е клонинга и КОЛКО точно силно е решението, което Махершала Али взима на финала на филма. Може би не успях да оценя могъществото на финалните сцени между двамата и следствието от тях. А може би и не ми бе показано по начин, по който да ме развълнува. Може би, филмът не бе конструиран така, че да достигне до всички зрители. Може би натискът от страна на Глен Клоуз за неизбежността на това решение и „няма път назад“, може би мигът в който изключи слушалките зад стъклото и тя остана с клонингът отпред, не го нарече Джак, а му каза „Камерън, ти си това което си и никой не може да ти го отнеме“, след което отново пусна слушалките зад стъклото, за да продължи да чува и истинския Камерън, ме накараха да се съмнявам в чистите и помисли. И някак, героят бе тласкан към това решение. Бе притискан, подхлъзван и Клоуз непрекъснато го водеше натам. Това НЕ Е осъзнато решение. Това не е самостоятелно решение, взето на трезва глава. И може би именно този натиск и това водене натам не успяха да ме накарат да почувствам решението на Махершала Али, като негово собствено. Може би за това не успях да почувствам силата му. Защото такава нямаше. Решението му беше насадено. Да, то носи със себе си цялата палитра на човешките емоции и силата на това, което стои зад него. Но то не бе емоционално, то не бе еднолично и до него не бе естествено достигнато. 
„Swan Song“ е безобразно силен и въздействащ филм, който сам спря себе си в мига, в който не остави главния герой да вземе собствено, осъзнато решение, под действието на собствените си емоции и собствената съвест.
Филмът е достъпен за всички потребители на Apple Tv +.