Има истории, които трансформират. Има съдби, които остават неподвластни на времето. Има филми, които никога не могат да напуснат съзнанието на зрителя. Имало ли е такива сериали?

В спомени ми на 38 годишен мъж има няколко филма, които до такава степен са се запечатали в съзнанието ми, че гледайки „Fellow Travelers“ се опитах да се върна назад и да открия, кои други истории, съм склонен да нарека велики. Веднага изниква „Планината Боукбек“ от 2005г., който завинаги ще остане първият от много. След него, малко по-назад във времето,  се появява „Титаник“ от 1997г., който продължава да е смятан за най-великата любовна история, разказвана някога. Това са истинските класики. „Fellow Travelers“ е обречен да се превърне в модерната класика на миналото.

Някога , на един изключително драматичен финал, плаках. Бях още на 12г. и гледах Роуз да пуска замръзналия Джак в океана. По-късно , вече 20 годишен, пак плаках, докато гледах възрастния Енис Дел Мар между 4-те стени на фургона му и самотата на онзи живот без Джак. Снощи, вече на 38г. плаках отново. И нито лиготиите на Джак и Роуз, нито неосъществената любов на Енис и Джак могат да се сравнят със суровата действителност, в която живеят, борят се за времето си и се влюбват Хоук и Тим.

Джонатан Бейли („Бриджъртън“ сезон 1 и 2) и Мат Бомер („Професия: Стриптизьор“) правят ролите на живота си. След този сериал и на двама им , кариерите ще се изстрелят в стратосферата. Мат е омъжен вече повече от 10г. и има щастливо семейство и деца, заедно със съпруга си. Джонатан също е гей и официално сподели, че има мъж до себе си. Това до момента и да е било спънка в кариерите им, след този сериал ще се превърне в най-голямото им преимущество. И Бомер и Бейли са повече мъже от ПОВЕЧЕТО мъже в Холивуд днес. Само ще спомена Хари Стайлс и Тимъти Шаламе.

Сериалът отваря хиляди, хиляди въпроси и кара зрителя да чувства и да мисли непрекъснато, награждавайки всяко негово усилие с красотата на епохата и на отношенията. Ерата Макарти и репресиите в различна форма по онова време са нещо, което обикновения зрител най-вероятно няма да познава. Животът в това толкова рисковано време, възможността да бъдеш заловен, съден и изпратен зад решетките за несъществуващи причини е нещо, което много трудно можем да си представим. Но да трябва да криеш същността си, да трябва да пазиш в тайна, кого обичаш и с кого си лягаш, защото сенаторът е решил, че нямаш право на такива влечения, това вече е нещо, което много лесно зрителя може да си представи, усети и съпреживее. В различна форма то се случва и днес.

Да си хомосексуален по времето на Макарти е равносилно на това да си рецидивист. Да живееш в такова време, в което да ти е неформално забранено да обичаш и да си лягаш с този, с когото искаш, е болезнено. Хората сме различни. И имаме право да бъдем различни. Винаги сме били и винаги ще бъдем. Някои ще предпочитат по-стари, други по-млади, едни ще търсят черни, други- дръпнати, едни ще искат мъже, други ще искат жени, трети ще са ненаситни и ще искат и мъже и жени. Това е част от природата ни. Винаги сме били такива и винаги ще бъдем. Няма момент, в който един „вид“ хора да изчезне. Няма как след 15г. да спре да има бисексуални мъже. Може да се появи следващия Макарти и това да бъде забранено, те да минат под радара, но това не означава, че няма да ги има. Че техните връзки няма да ги има. Че ще спрат да правят секс по начина, по който те желаят.

Хоук (Мат Бомер) е правителствен служител на висока позиция. Тим е упорит младеж, търсещ своето място под слънцето. И докато Хоук знае как функционира епохата, пази себе си и работата си криейки връзките си, криейки мъжете, с които спи и внимавайки на всяка крачка, Тим иска друг живот. Той иска свободата да може да бъде себе си, иска да има правото да обича, иска правото да може да говори ясно и открито за чувствата и емоциите си и за човека, който е предмет на тях. Тези два коренно различни свята се сблъскват във възможно най-неподходящото време и избухва една любов, толкова искрена, чиста и реална, каквато нито тази на Джак и Роуз, нито тази на Енис и Джак някога бяха. Джак и Роуз са на обречения кораб. Енис и Джак са скрити в гората. Тим и Хоук са в реалния живот, сред хората. Работят, имат приятели и проблеми, каквито и зрителите могат да имат. И докато трудно мога да си представя, че съм художник, който няма пари за да се качи на презокеански лайнер, не по-малко трудно мога да си представя, че съм хомосексуален каубой, който ходи в гората за да се вижда с обекта на чувствата му. Но мога да си представя, че съм работещ мъж във време, което ме потиска и се налага да се боря за любовта си и това да бъда свободен.  Някак винаги възможността зрителя да се припознае в героите и тяхната проблематика е основния спусък за това, той всъщност да успее да потъне в историята.

Мъжете, като Хоук, са мъжете на новото време. Потиснати от порядките и правилата на обществото, което ги ограничава, намерили своята нисша на съществуване в този свят и умело плувайки в него, правейки нужните завои, когато се налага. Работата, имиджа, какво мислят другите, какво мисли началството и как ще продължа да бъда успешен, харесван и обичан? След като знам как- това ще правя и така ще живея. Нищо че отвътре искам да покоря света. Че искам да съм обичан и да бъда обичан, че искам да опитам всичко, дори от забраненото. Че искам да не дойде време, в което да си кажа- бях млад, можех. Но не го направих. За това тези мъже, въпреки огъня отвътре създават семейства, създават деца и голяма част от тях не успяват никога да са щастливи. Полу-щастлив в семейството, полу-щастлив в любовта извън него и в крайна сметка, когато останеш насаме със себе си, просто нещастен и неосъществен.

Мъжете, като Тим, са порасналите хлапета на новото хилядолетие. Онези, които незнаят, колко по-трудно е било и колко, по- ограничаващо е било. Мъжете, като Тим са онези, които искат свобода за себе си и близките си преди всичко. Искат правото да обичат, когото пожелаят. Правото да си лягат, с когото пожелаят. Искат да не се крият, когато трябва да целунат любимия на улицата. Искат да могат да говорят за човека у дома, без да се налага да сменят пола му непрекъснато и да внимават да не се оплетат в лъжите. Мъжете, като Тим, искат да не бъдат потискани, да не бъдат ограничавани. Искат да черпят с пълни шепи от този живот, защото той им е даден. И защото е с начална и крайна дата. Всичко по средата е ограничено във времето и ако непрекъснато отлагат нещо за следващия ден, месец, година…. какво ще стане, ако това време никога недойде. Ако в краткия им живот тук никога не са си позволили онова, което душата им така силно желае? Ако са пропуснали така бленувани възможност? Хората като Тим, са онези, които искат да живеят истински. По своите правила.

Поредицата сблъсква двамата мъже, епохата и семейството на Хоук по невъобразим начин. Всеки епизод е толкова наситен откъм съдържание, от към емоции, от към химия между Мат и Джонатан, че всеки епизод е по-скоро самостоятелен филм и продължение на предходния. Съпругата на Хоук е ключов елемент за разбиране вътрешната борба на героят на Бомер. Това, което иска и онова, което може би иска. И всъщност, какво иска? Иска ли го? Обича ли я? Обичал ли я е? Защо се жени за нея? Дори в началото да е само заради баща и и положението му, дали наистина не изплуват чувства след това? Жена му параван за обществото и личното му положение ли е? И все пак той наистина обича децата си. Наистина страда за загубата на сина си. И този финал с дъщеря му до него….

Съпругата на Хоук е брилянтния пример за опропастения живот на една влюбена жена, чиито мъж не е готов да направи крачката за самия себе си. Тези мъже, които си мислят, че може и това, за да имат семейство, всъщност неволно успяват да пропилеят живота на съпругите си. Хоук прави точно това със своята и в края на сериала, нейното решение е , да закъсняло, но най-правилното възможно. Колкото и време да и остава, тя трябва да го използва за себе си, защото на Хоук е дала достатъчно и не е получила това, от което е имала нужда. И когато във финалния епизод тя отива за да говори с Тим и да разбере, колко много е значел той за съпругът и, някак нещата излизат извън контрол. Любовен триъгълник? Какво е да си в нейните обувки в една такава ситуация. Ако си градила семейство, ако си родила деца и през цялото това време мъжът е бих ходеща сянка у дома и изпепеляващ огън на друго място, как би се чувствала? Употребена? Излъгана? Глупачка? В последния епизод тя поема живота си в свои ръце и доказва на Хоук, на себе си и на зрителя, че не е нищо от това. Че е била една истински влюбена жена, която през тези 30г. е търпяла заради семейството си. Но всичко си има край. Търпението на една жена също.

Тим е идеалист. Хората като него са много лесни за обичане. Те са пълни с идеи, мети, с енергия и желание да съборят света. Тим е пълен със светлина и позитивизъм. Тим знае да обича и твърде бързо се предава пред очарованието на Хоук. И всъщност точно този негов позитивизъм и светлина са причината да не иска да помрачи щастието, което времето с Фулър му дава. Тим никога не обиква друг мъж в живота си. Той води своята борба за Хоук буквално до самия край и вече възрастния мъж е осъзнал- това му стига. Разговорът между двамата във финалния епизод ще изтръгне такива емоции от зрителя, че ще го накара да преосмисли собственото си съществуване. Тим е осъзнал, че е пропилял живота си, обичайки Хоук. И че няма миг, в който това да е било друго. И това му е напълно достатъчно. Тази всепоглъщата любов и времето, което са прекарали заедно е осмислило цялото му съществуване и Тим се чувства пълноценен. Той е обичал и знае, че е бил обичан. Въпреки всички опити на сирила да не позволи н Фулър да изрече думите „Обичам те“ и появата им буквално във финалния кадър, Тим винаги е знаел, че е обичан. И в онзи миг, в онзи разговор, това прозира в очите му. С онези думи, с онзи актьорска игра Джонтан Бейли успява да вкопае в душата и съзнанието на зрителя, че животът има смисъл, когато обичаме и сме обичани. Животът има смисъл, когато си позволим това и го преживеем. Най-голямата сила и най-голямото богатство на живота е любовта и това да знаеш, че там някъде има едно сърчице, което бие за теб, докато твоето бие за него.

Всеки епизод включва секс. Често в медиите се говори за горещите сцени във „Fellow Travelers“. Сериалът е успял да превърне гей секса в такъв между мъже. Няма нито един момент, в който докато гледате такава сцена да мислите за Мат или Джонатан нещо различно. Те са мъже. Които се обичат. И спят един с друг. И правят секс един с друг. Интимните сцени между двамата са толкова горещи, толкова откровени, толкова интелигентни и някак едновременно деликатни и откровено брутални. Още в премиерния епизод на 15-та минута кракът на Мат Бомер е в устата н Джонатан Бейли. И това е само началото…

Финалът на сирила поставя още по-болезнени въпроси и дава още по-болезнени заключения. Кога е време да спрем да лъжем? Кога си даваме сметка, че живот в лъжа не е живот? Кога осъзнаваме, че животът си е наш и ако околния свят ни приема такива, каквито сме- супер. Ако ли не, околния свят може да го духа, защото той не живее твоя живот. Едва в този епичен финал Хоук споделя на дъщеря си, кой е тим и че той не е просто приятел. Едва във финалния епизод, Хоук успява да смачка по-висшестоящ служител в правителствената служба от него, казвайки му какви са с Тим. Едва в последния епизод, чашата на търпението на Хоук прелива и той решава, че е време да се отърси и време да започне да живее истинския си живот.

И тогава го напуска жена му. И губи Тим. Завинаги.

Това е големият урок, че чакайки да дойде времето, за да живеем живота ни по начина, по който ни се иска, често то никога не идва. И оставаме в ръцете си с един живот по нечии други правила. Не нашите.

Финалът на „Fellow Travlers“ ще разплаче всеки. Всички ще сме преживели най-великата любовна история на нашето време и ще сме станали свидетели на един пропилян живот и едно загубено време, което колкото и добро и прекрасно да е било, е имало възможност да бъде далеч по-силно, огнено и неповторимо. И за двама им.

„Fellow Travlers“ ще остане високо в съзнанието на своите зрители, някъде там при „Планината Броукбек“ и „Титаник“ или дори още по-високо, поради своя реализъм и общодостъпност на проблематиката. Поради изключителните изпълнения на главните актьори, които за разлика от Хийт Леджър и Джек Джиленхол- и двамата са гей и в живота. Поради тоталното отсъствие на цензура в секс сцените. Поради изключително умело написания сценарий и вплитане на купища проблематика по един очарователен начин. Но преди всичко поради факта, че никой, никога не се е осмелявал да направи толкова смел, силен и безкомпромисен филм.

„Fellow Travelers“ е номиниран за Златен Глобус 2024г. за най-добър мини сериал и за главна, мъжка роля в мини сериал за Мат Бомер.

Поредицата е достъпна за всички потребители на SkyShowtime Bulgaria!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 4 = 10