Излезе луксозното издание на „Бъди какъвто си” от Александър Петров – Златното перо на българския рок
Текстовете на някои от най-обичаните български рок и поп хитове за първи път намират място в една книга.
„Любовта, без която не можем” е в „Нашия град”. „Жулиета”, „Оловният войник”, „Оставаме”, „Последен валс”, „Вдигни очи” и още много други от златните хитове на българската поп и рок сцена оживяват за пръв път и на хартия.
„Бъди какъвто си” от Александър Петров е първата стихосбирка на „Златното перо” на родния рокендрол, написало стиховете за близо 1000 песни.
Луксозното издание с илюстрации и твърди корици събира 55 творби на автора, някои от които навяват носталгия, други вдъхват оптимизъм, трети – непримиримост и сила.
Макар че поколения българи са израснали с „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ и „Безсъние“, тези и много други негови стихотворения досега никога не са били издавани заедно в една книга, за да бъдат оценени не само като песни, но и като поезия.
В „Бъди какъвто си“ меломаните ще открият текстовете на култови рок групи като „Тангра“, „Фактор“, „Диана Експрес“, „Сигнал“, както и произведения, които се превърнаха в химни на свободата, бунта, промяната и надеждата за един нов, по-добър живот.
А на 14 май от 20:00 ч. в Sofia Live Club ви каним да отпразнуваме заедно първата стихосбирка на „Златното перо” на българския рокендрол.
Заедно със Стенли от група „Тангра”, Ния, „D2” и „Фактор” ще ви пренесем „В друго време, в друг свят”.
Да си припомним заедно какво е да дишаш свободно с нетипичната, смела и лишена от суета поезия на Александър Петров!
Тези стихове са писани в продължение на 40 години. Като фотограф се опитвах да уловя миг или чувство, да направя нечий портрет. И всеки път си казвах, че имам останал само един-единствен последен кадър.
Александър Петров
Подострените сетива на Александър Петров са забодени в детайлите. Прецизното му перо улавя епохи. Без да го познавам, го чувствам близък. Израснал съм с неговите думи, пял съм до прегракване песните по неговите текстове и оказва се, че зная почти всички стихотворения в тази поетична книга наизуст. Изпитах най-голямото богатство – да прочета „Бъди какъвто си“ в една мансарда точно под звездите.
Илиян Любомиров
Из „Бъди какъвто си” от Александър Петров
Между мистерията на музиката и солта на словото
Името на Александър Петров отдавна е вписано между българските поети, които вече са част от съвременната ни култура. Неговият специфичен натюрел, лиричната му стилистика, осезаемата предметност на ситуациите и образите, които пресъздава, правят стиховете му достъпни, демократични, разговорно-диалогични. Те носят финеса на меланхолията, на градската чувственост и гражданската чувствителност, извикани са за живот от творец, когото никога няма да видиш с вратовръзка, а по-често с халба бира в ръка.
Знае се, че какъвто е човекът, такава му е и поезията – Сашо е особен, нетипичен, различен от известните стихот-ворци, едновременно събран и скромен, лишен от почти задължителната суета на писач. Той е свободолюбив пич, същността му е по-близо до тази на хъшлака, на хипито, на тъжния бохем.
Сашо Петров е щастливо надарен от Бога поет, защото много от написаните в отчайваща самота и разочарования стихове по-късно се превърнаха в знакови за времето ни песни. Част от тези стихотворения, 55 на брой, той е включил в първия си сборник, който е в ръцете ви. И хич не е парадоксално, че тази стихосбирка излиза едва когато авторът º навлиза във възрастта на глобалните равносметки.
Убеден съм, че при огромна Сашова популярност сред публиката, която се отнася към него с неистова възхита и искрена обич, той можеше да си позволи да събере и да издаде първата си сбирка заедно с връстниците си. За тези години те се скъсаха да издават и преиздават, но нямаха щастието стиховете им да стигнат до стотици хиляди българи.
Петров обаче устоя на всички дяволити изкушения, изслуша с усмивка завистливите подмятания, че не е поет, а текстописец, предпочете нещата му да не бъдат четени, а слушани, изпявани, разпространявани в ефира, а не на хартия…
Предпочете да бъде посредник на Бога – между Духа на материята и материята на Духа, между мистерията на музиката и солта на словото.
Той успя да даде най-подходящите думи на множество певци, които имат глас, но ангелите им са безсловесни, успя да ословеси и озвучителните дарби на редица композитори, които провидяха своята музика в неговата особена поетична мелодичност.
Това не е просто призвание или въпрос на литературен талант, това е карма, която сполетява само избраници.
Хиляди поети пишат, предпочитат различни проявления на поетическото изкуство, изпитват вътрешна непоносимост към различните от тях, някои не умеят изобщо да римуват, но прозаизират свободно, други имат непреодолими трудности в свободния стих… Но всички се надяват да станат забележими, известни, да бъдат оценени и забелязани най-вече от публиката, а ако може, и от критиката, която я няма…
При Сашо Петров кармата е друга – пише както диша, диша свободно и Свободата го диша. За това го обичам, затова е бялата ми завист към него: че носи толкова готина душа.
Тази бяла завист не е заради комплекси на малоценност, а заради комплекса от ценности, които притежава Александър Петров – и като автор, и като човешко същество.
Честито и наздраве, Поете!
И Бъди!
Румен Леонидов
ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно… Не е лесно –
у дома да се връщаш бездомен.
Спи булеварда след дългия ден.
Спят уморени тротоарите пусти.
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад,
стъпки остават – остават зад мене…
И от просяк по-беден, и от крал по-богат,
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам – дори не броя,
своите срещи в града милионен.
Аз вървя, за да търся – теб, любовта…
Любовта, без която не можем.
Б О Г А Т С Т В О
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара.
Но аз със всеки съм готов да споря –
дали това е най-важно на света.
Живея на последния етаж.
В една мансарда, точно под звездите.
Прозорецът е моята врата –
и аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука, под звездите,
в прозореца ще има светлина.
Дали тогава пак ще слушат „Бийтълс“
и днешните поети ще четат.
Дали хазяйката ще идва сутрин рано –
с виенска кифла, с каничка кафе.
И вместо да попита тя за наема –
ще се усмихне – спахте ли добре…
И пак ли ще звучи невероятно,
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство –
един прозорец. И безброй звезди.
