Хроника на авариите и катастрофите в социалистическата индустриализация излиза в книга
Една слабо разисквана и замъглявана преди 1989 г. у нас тема – тази за трудовите злополуки, промишлените аварии и по-тежки катастрофи, е предмет на изследване от доц. д.и.н. Даниел Вачков в книгата „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” (ИК „Сиела”). Тя е част от поредицата „Минало несвършено” на Института за изследване на близкото минало.
Промените в производствения процес в България след 1944 г. като предпоставка за развитието на трудовите злополуки, условията на труд в периода на „срамежливата десталинизация“ и дълговата криза и нейното въздействие върху условията на труд са сред разгледаните теми в подробното изследване „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” от доц. д.и.н. Даниел Вачков. Книгата проследява процеса на индустриализация и произтеклите от нея произшествия, случили се в България през годините на социализма – от установяването на отечественофронтовската власт и изграждането на основите на комунистическата държава и икономика през края на епохата на Сталин до „перестройката” и възродителния процес.
В предговора на изследването си доц. д.и.н. Вачков пише: „Изследването на индустриалните аварии и катастрофи ще представи една адекватна, различна от създаваната от комунистическата пропаганда картина на реалното положение на работничеството в България при комунистическото управление. То също така ще допълни анализа на икономическата политика на комунистическата партия и може да очертае истинското състояние на българската промишленост. Чрез него ще се проследят едни от най-острите деформации в осъществяването на ускорената индустриализация и настъпилите с нея обществени трансформации. Освен това ще покаже доколко системата има управленческия капацитет да се справи с един толкова тежък социален проблем. И не на последно място могат да се видят механизмите, прилагани от режима по отношение на индустриалните аварии с цел опазване на неговия обществен образ, а по-късно да се проследи и как те рефлектират върху изграждането на паметта за комунизма в обществото.”
За корицата на „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация” Веселин Праматаров е използвал колаж от снимки на прокатния цех от металургичния завод в Перник (юли 1959 г.), чийто покрив рухва малко по-рано през май, и броят на „Работническо дело“ от деня след голямата авария в Девня.
Книгата е част от съвместната поредица „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало и издателство „Сиела“. Други заглавия в поредицата са „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци““ на доц. д-р Пламен Дойнов, „Държавна сигурност – предимство по наследство“ на Мария Дерменджиева и Момчил Методиев, „Ромен Гари и френската дипломатическа поща“ от Райна Карчева, двата тома на „Как се променят нещата“ от проф. Ивайло Знеполски и др.
Откъс от „Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация”, Даниел Вачков
Профсъюзите – главна поддържаща роля в провеждането на партийната стопанска политика
Началото на 60-те години са белязани с някои сериозни преобразования, най-вече в ръководните структури в Централния съвет на профсъюзите, които обаче имат съществени последици и в цялостното поведение на профсъюзите, в това число и в борбата за спазване на безопасност и хигиена на труда.
В доклада до Политбюро на ЦК на БКП от март 1960 г., в който основен автор е председателят на Централния съвет на профсъюзите Тодор Прахов, се разкрива една много нелицеприятна карти на условията, в които работят и живеят българските работници в края на 50-те години.
Изведено е на преден план повсеместното нарушаване на Кодекса на труда в името на преизпълнение на стопанския план. Макар критиките в доклада да са изцяло насочени към ръководителите на стопански организации и предприятия, очевидно е, че форсираното икономическо развитие е в основата на големия брой трудови злополуки. Явно първият секретар на ЦК на БКП Т. Живков съзира в доклада косвени атаки срещу лансираната лично от него идея за „големия скок“ на българската икономика. Макар скоро инициативата да е изоставена, желанието за отмъщение и да се поставят на мястото им профсъюзите остава и реакцията не закъснява.
През май 1961 г. по препоръка на Политбюро на XI пленум на Централния съвет на профсъюзите висшето профсъюзно ръководството е подложено на тежка критика. То е обвинено, че отклонява професионалните съюзи от основните им задачи, че принизява тяхната роля в общественото развитие и дори води до противопоставянето им на политиката на партията. В резултат на тези критики досегашният председател Т. Прахов е сменен и на негово място е изб ран Стоян Гюров, към когото партийните водачи изразяват пълно доверие.
В решение на Политбюро на ЦК на БКП от 22 март 1966 г. е отбелязано, че новото ръководство на профсъюзите се е заело енергично и с разбиране за преодоляване на сериозните слабости и недостатъци от предишния период. Заявено е, че профсъюзите са дали „съществен принос за успешното изпълнение на четвъртата петилетка, за провеждане в живота решенията на VIII конгрес на БКП за доизграждане на материалнотехническата база на социализма, за развитието на социалистическите обществени отношения, за комунистическото възпитание на масите, за издигане на тяхното жизнено равнище“. Те активно са съдействали „за по-нататъшното сплотяване на работническата класа, на трудещите се около Българската комунистическа партия и нейната политика“.
Като основна заслуга на новото ръководство на профсъюзите е изтъкнато, че за разлика от миналото ръководство, което се занимава ло с второстепенни въпроси (може би тук се визират въпросите за условията на труд и злополуките – б.м. Д. В.), то сега централно място в дейността на профсъюзите заемат задачи за най-активно въвличане на трудовите колективи в борбата им за изпълнение на народностопанските планове, за ускоряване на техническия прогрес, за повишаване на производителността на труда, за разкриване и използване на резервите в производството“.
По-надолу в решението са изведени доста ясно основните причини за извършените през май 1961 г. промени в ръководството на профсьюзите. В прав текст е казано, че бързо и смело е преодоляна следваната от бившето профсъюзно ръководство линия на криворазбрана защита на работническите интереси. Заставайки на ленински позиции Цент алният съвет и другите профсъюзни органи проявяват пълно разбиране, че най-добрата защита на интересите на трудещите се е оная, която изхожда от коренните интереси на работническата класа, на народа и в максимална степен съдейства за провеждането в живота на партийната политика за увеличаване богатството на страната и на тази основа – за непрекъснатото повишаване жизненото равнище на трудещите се.
Естествено като голям успех на новото ръководство е отчетено задълбочаването на отношенията с профсъюзите от другите братски социалистически страни и най-вече със съветските профсъюзи, като по този начин се повишила ролята на българските профсъюзи в борбата им за укрепване на единството и солидарността на световното работническо движение.
В документа на Политбюро ясно са формулирани задачи, които и в бъдеще следва да изпълняват професионалните съюзи в тоталитарната политическа система. Те са изведени в 7 отделни точки. Като първостепенна и главна дейност на профсъюзите е борбата им за мобилизиране на трудещите се маси за изпълнение на стопанските планове, за повишаване производителността на труда, за максимално използване на резервите и възможностите в организирането на производството. В тази връзка се изисква подобряване на организацията и осъществяване на социалистическото съревнование и движението за комунистически труд.
Профсъюзите са призовани да работят и за уплътняване на работното време и за пълно използване на материално-техническата база. Така формулирана, тази задача на практика натоварва профсъюзите с дейност, отнасяща се само и единствено до работодателя, т.е. за пореден път е заявено и наложено абсолютно отклоняване от естествените функции на всеки нормален профсъюз.
Втората основна задача на профсъюзите е да се превърнат в школа за комунистическо възпитание. Чрез разгръщане на широка и съдържателна културно-масова и идейно-възпитателна работа сред трудещите се и основно сред младите работници и работнички да помагат на партията за възпитанието на съзнателни и активни строители на социализма. В това отношение профсъюзите трябва да засилят борбата срещу остатъците от миналото в съзнанието и поведението на хората, против влиянието на буржоазната идеология, за повишаване революционната бдителност на трудещите се. У работниците и служещите трябва да се възпитава добросъвестно отношение към трудовите им задължения, непримиримост към безстопанствеността и разточителството и към потребителските настроения. И тук се вменява една задача, напълно неприсъща за естествената природа на профсъюзите, действащи в нормална политическа и икономическа система.
Едва на трето място в решението на ЦК на БКП е формулирано задължението на профсъюзите да упражняват контрол за подобряване условията на труда и социално-битотото обслужване на работниците и служещите, които се явяват като едни от важните предпоставки за повишаване на тяхната съзнателност и активност в производствената и обществената дейност. За тази цел се заявява, че профсъюзните организации трябва да изискват от ръководителите на предприятията, стопанските и държавните органи строго да спазват трудовите закони, да полагат усилия за подобряване охраната на труда, техниката набезопасността и санитарно-хигиенните условия в предприятията.
Най-после е декларирана една присъща за дейността на профсъюзите задача. Но и тя е така формулирана в текста, че става ясно, че е подчинена на главната цел – повишаване на активността на работниците в производствения процес. Освен това тя очевидно влиза в противоречие с предните две задачи, които са посветени главно на провеждането на стопанската политика на управляващата партия.
Останалите 4 точки в решението са свързани отново с изпълнението на стопански задачи, като например активно участие в изготвянето на производствените планове – задача, произтичаща от провежданите по това време реформи за частична децентрализация на определянето на плановете на отделните предприятия.
