„Фалшиви новини“ от Ха. А. Мелер

ИК БАРД представя „Фалшиви новини“ от Ха. А. Мелер

Всеки Божи ден ни водят за носа!

Всеки Божи ден ни водят за носа. Избори се манипулират, цените на акциите изкуствено се раздуват, медиите ни захранват само с подбрана информация. Доналд Тръмп навсякъде вижда фалшиви новини.

Тези „fakenews“, както сме свикнали да ги наричаме, се срещат в почти всички сфери на нашия живот, но най-често в три области: религия, политика и икономика.

В книгата на Ха. А. Мелер ще намерите безброй примери, описващи как се създават и как действат фалшивите новини. Ще разберете кой ги пуска в обращение, как са формулирани, до какви резултати водят и какво можем да научим от тях, така че в бъдеще по-лесно да разпознаваме лъжите и измамите.

• Как точно тайните служби манипулират медиите?
• Каква роля играят КГБ и наследилите го организации и до днес в т.нар. „антифашистки“ демонстрации?
• Кой стои зад антисемитските надписи, разпространени в Западна Германия в края на 50-те години на ХХ век?
• С какви лъжи се води „войната за електричеството“ между Едисон и Тесла?
• Какво общо имат фалшивите новини с лова на вещици в Европа?
• Какво довежда до големия борсов крах в САЩ през 1929 г.?
• Кой владее медийния пазар в Германия, САЩ и в останалия свят?

Отговорите на тези и други въпроси ще намерите на страниците на тази книга.

ОТКЪС

1.

НАЙ-ЯРКИЯТ ПРИМЕР ЗА

ФАЛШИВИ НОВИНИ

Представете си само какво се случва в Германия през 1958, 1959 и 1960 г. Само няколко години преди това с гръм и трясък е загубена Втората световна война. Хитлер и долният му министър на пропагандата Гьобелс са избягали от отговорност чрез самоубийство. Федерална република Германия (ФРГ) току-що с мъка се е изправила на крака благодарение на неимоверните усилия на първия федерален канцлер Конрад Аденауер. Той постепенно успява да разсее все още ширещите се съмнения на французи, англичани и американци, а целият свят се чуди, гледайки как икономическите показатели на Федералната република вървят стръмно нагоре. Бавно и предпазливо хората отново започват да имат доверие в германците, ако и да са били нацисти. И тогава се случва следното:

През 1958 г. немски гимназиален учител прави безвкусни и антиеврейски забележки, които няма нужда да повтаряме и тук. Млади хулигани оскверняват гробове на еврейски гробища, драскат пречупени кръстове по сгради. Еврейски семейства получават заплашителни писма, по стените на синагоги и други сгради, собственост на евреи, се появяват изпълнени с омраза надписи. И всичко това в Лондон, Париж, Виена, Копенхаген, Стокхолм, Ню Йорк и редица германски градове. Дори в Австралия има прояви на антисемитизъм. Сякаш е избухнала епидемия.

Най-страшните изстъпления срещу евреи са във Федерална република Германия. През 1959 г. неонацисти оскверняват в центъра на Кьолн една синагога, като рисуват пречупени кръстове по стените.

За бога! Тъкмо в момент, когато ФРГ е на път с големи мъки отново да се нареди в кръга на свободолюбивите, демократични и почтени държави, шепа неонацисти излагат страната пред света!

Освен това е зацапан и паметник на жертвите на нацисткия режим. Поставеният върху него надпис гласи:

Тук почиват жертвите на Гестапо. Този паметник напомня за най-срамния период в историята на Германия (1933-1945 г.)

Тези думи са замазани с черна боя. Канцлерът Аденауер, редица министри и половината политическа каста са съкрушени.

Световната преса съобщава за случилото се, заклеймявайки всичко „германско“, въпреки че и в чужбина е имало антисемитски изстъпления. На прицел е обаче единствено Федералната република.

Политиците веднага предприемат опит да ограничат щетите. В новинарското предаване на обществената телевизия те поднасят официални извинения, репортажи пускат „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ и списание „Der Spiegel“, което застава начело в борбата срещу новите нацисти.

Половината световна преса е с главата надолу. Ще има ли възраждане на нацизма в Германия? Западногермански дипломати са принудени да се извиняват пред обществото, английски търговци преразглеждат сделки, части от западногерманския бизнес страдат заради тези „новини“. В Англия се появяват съмнения дали на германците изобщо ще може да се има доверие. Събуждат се спомените от Втората световна война.

В същото време Източният блок ликува. Пресата там заклеймява фашистите във Федералната република, най-вече в Чехословакия и Полша, които нанасят най-злостните удари срещу Западна Германия.

В Долната камара на британския парламент се чуват оплаквания, че федералните германци били „все същите арогантни типове, мислещи се за господари“, непроменени от времето на нацизма. Английски студенти излизат на барикадите, двайсет хиляди демонстранти организират мълчалив марш, който минава покрай германското посолство в Лондон.

В Ню Йорк протестът е пред немското консулство. В Израел вълните на възмущението също са високи. Не е ли дос­татъчно, че германците са избили шест милиона евреи в конц­лагерите? А сега и това!

По цял свят медиите разкъсват ФРГ. Пишат за слабостите на образователната система и в правосъдието. Настояват за по-добро преподаване в училищата, учителите да разясняват на децата какво се е случило по времето на Хитлер. Учениците да получават по-добро образование за най-новата история, за да не затъне страната отново в националсоциализъм. Федералният канцлер, министър-председателите на провинции­те, министрите на образованието, учителите и политици от всички партии са потресени. Как е могло да се стигне дотук?

На този етап никой не подозира, че всички са се хванали на една фалшива новина.

Във Федералната република набързо се учредяват нови професури, например за политически науки. Периодът между 1933 и 1945 г. отива на първо място в програмата за часовете по история. Аденауер лично поднася извинения на Държавата Израел.

Въпреки това в Англия журналист от вестник „Daily Express“ продължава да плюе срещу Западна Германия: „Вече няма смисъл да се прави разлика между германци и нацисти“.

Синдикатите във ФРГ събират дарения за Израел. Вестник „Süddeutsche Zeitung“ дава израз на възмущението си, подобни статии излизат във FAZ, а „Spiegel“ излиза с острия призив за незабавното „изгонване на нацистите от правителството“.

Ударите срещу Федералната република се сипят от всички страни, а нейните политици се надпреварват да признават вина. Думи като „колективен срам“ стават модерни, посочва се необходимостта от „осъзнаване и преработване на миналото“. Западногермански депутати открито се срамуват, когато приемат чуждестранни гости. Но въпреки това кампанията продължава. И всичкото това, колкото и невероятно да звучи, заради една фалшива новина.

Какво се е случило в действителност? Кой се крие зад нацистките драсканици?

ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ:

ПОЗНАНИЯ ПО ИСТОРИЯ

Ще разберем тези събития само ако се потопим по-дълбоко в историята. Ето малко хронология: След края на Втората световна война Германия е разделена на четири окупационни зони. На северозапад командват британците, на изток – руснаците, в югоизточната част са французите, а на юг се разпореждат американците.

По-късно трите западни зони (на британците, французите и американците) се обединяват и образуват Федерална република Германия. Съветската окупационна зона се превръща в Германската демократична република (ГДР).

Докато през войната много държави се бият с нацистка Германия, превърнала се във враг номер едно, през периода между 1946 и 1950 г. настъпва изненадващ обрат. Изведнъж не германците са най-страшните противници, а руснаците, по-точно Съветският съюз, управляван от Сталин. Сега той трябва да бъде победен, гласи веруюто на САЩ и на Запада, прозрели, че Сталин е най-малко същият разбойник като Хитлер.

Германия попада във водовъртежа на тази световна политика. На немска територия се водят задкулисните битки между американци и руснаци. Тук се срещат и две политически системи. В Съветския съюз смятат комунизма с неговата ръководена от държавата икономика за по-умния мироглед, или за по-добрата политическа философия. В Съединените щати вярват, че е по-добре думата свобода да се пише с главна буква, че икономиката е способна да се регулира сама и че всеки може сам да кове щастието си.

Така през 1949 г. е основана Федерална република Германия, където навлиза демокрацията. Малко по-късно през същата година, като реакция на основаването на ФРГ, на бял свят се появява Германската демократична ребуплика. С това окончателно се циментира разделението на Германия. ГДР обаче не е нито демократична, нито република, нищо че името ѝ предполага нещо друго. Изборите там не са нито свободни, нито тайни, макар че гръмогласно ги прокламират като такива.

Зад кулисите бушува ожесточена война. Двете световни сили се бият на живот и смърт, също като техните заместници – ФРГ и ГДР.

Да повторим: Започва съревнование между две съвсем различни и противоречащи си политически системи. От едната страна е демокрацията по примера на Франция, Англия и САЩ, а от другата стои диктатура по тертип на Съветския съюз. Въпросът е: Кой ще спечели надбягването?

Можете ли вече да отгатнете това какво общо има с фалшивите новини? Предугаждате ли кой се крие зад това? Тогава сте част от горните 10 процента от най-горните 2 процента на политическата интелигенция.

СЪЩИНСКАТА РОЛЯ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

Освен от добри познания по история се нуждаем и от задълбочени познания за ролята на тайните служби, когато става дума за фалшиви новини.

От началото на ХХ век тайните служби по цял свят определят до голяма степен политиката. Някъде през 20-те години на миналия век започва нова ера в дейността на шпионските организации, получили несъразмерно много власт и влияние.

Неинформираният съвременник обаче дори не забелязва, че е манипулиран. При това официалните новини често са излияния на секретните служби, пуснати целенасочено от тях. В рамките на шпионските централи, особено в съветската разузнавателна служба КГБ, съществува специален отдел за информация и дезинформация. Задача на неговите служители е да лъжат систематично, създавайки едно ново „изкуство“, което бихме могли да наречем „висше учение за лъжата“. То се състои в това да знаеш как по най-интелигентен начин да мамиш един цял народ. Затова и в КГБ заблудата и измамата са част от ежедневието. Комунистите, т.е. Съветският съюз и ГДР, разполагат с най-кадърните шпиони, докато ЦРУ от периода 1945-1950 г. е все още в ембрионален стадий. Агенцията е съвсем млада, а британците с тяхното външно разузнаване МИ 6 се изтеглят от много държави. За разлика от тях, комунистическите тайни служби напредват по цял свят. В началото те са значително по-добри от западните си конкуренти.

Започва ли да прониква светлина в мрака относно нацистките драсканици?