В приказките винаги се намира принц на бял кон, който да спаси принцесата и да я отведе към тяхното „и те заживели щастливо“. Но в днешно време да бъдеш „спасена“ си е пълна отживелица, а щастието на принцесата зависи единствено от самата нея…
Това е съвременната приказка, в която ни кани нестандартният роман „Три сватби и едно предложение“ от ирландската писателка Шийла О’Фланагън. Авторката на почти 30 бестселъра, открили многобройна публика по цял свят, дебютира на българския пазар, за да разкаже вдъхновяващата история на смела и силна жена, която избира да докаже пред света, че е много повече от просто нечия съпруга.
Остроумен, модерен и топъл като разговор с добър приятел, „Три сватби и едно предложение“ е по-различна любовна история за обичта ни към самите нас и правото ни да изберем как да продължи собствената ни приказка.
„Всяка жена, която и да е тя, има нужда от броня по свой избор.“
Няма по-голямо предизвикателство в живота на една свободна и независима жена от чуждите сватби. Особено когато става дума за сватбата на по-малкия брат на Делфи Мартенс, която тя няма как да пропусне. Вглъбена в работата си и напълно убедена, че не иска да променя статуса си на неомъжена жена, Делфи вече предусеща непоисканите погледи на съжаление от роднините си. И тогава ѝ хрумва да вземе със себе си перфектния кавалер, който да им затвори устите.
Точно обаче когато започва да си мисли, че тази сватба може и да не е чак толкова неприятна, Делфи вижда поредица от пропуснати повиквания и разбира, че нещо ужасно се е случило.
Мечтаното ѝ повишение започва да ѝ се изплъзва, а свободата да прави каквото си ще и къщата ѝ край морето сякаш не могат да отклонят вниманието на Делфи от неизбежните въпроси. Дали наистина е щастлива с живота, който води? И дали майка ѝ не е права и не ѝ е време да се задоми, особено след като една голяма любов се е завръща в живота ѝ?
Шийла О’Фланагън кани читателите си право в лято, изпълнено с неочаквани обрати и изкусителни предложения.
Окуражаващ и смел, „Три сватби и едно предложение“ е роман, който ще ви накара да повярвате в себе си и ще ви припомни, че е необходимо само да се вслушате. Собственият ви вътрешен глас ще ви прошепне най-важното.
Из „Три сватби и едно предложение“ от Шийла О‘Фланагън
Когато се налага да се надигна от леглото в четири и половина сутринта, животът ми не ми изглежда чак толкова превъзходен. Не ме бива да ставам по тъмно, което значи, че очите ми остават мътни, докато не взема душ и не изпия чаша кафе. После обличам пастелносин костюм и избирам чифт сандали на нисък ток. Днес не е необходимо да съм стопроцентова бляскава амазонка.
Таксито пристига навреме и в този час на деня отнема по-малко от двайсет минути да ме закара до летището. Вземам си още едно кафе и кроасан от кафе „Бътлърс“, отивам на изхода и се качвам на самолета.
Неподходящо облечена съм, тъй като повечето пътници са тръгнали на ваканция и макар тази сутрин в Дъблин да е едва осем градуса, те са по шорти и потници. Някак си се озовах в съседство с млада двойка, която явно е тръгнала на меден месец или пък на първа обща почивка. Прекарват целия полет обзети един от друг и се разделят само ако бъдат прекъснати от кратка турбуленция и кабинният екипаж поиска да си затегнат коланите.
Не мисля, че някога съм била така обзета от страст, та да не мога да държа ръцете си настрани от човека, с когото съм в момента. Поне не на обществени места. Дали това означава, че нещо не ми е наред? Неспособна ли съм да отдам напълно душата и сърцето си? Да не би пък семейството ми да има право, че съм прекалено придирчива? Или може би просто още не съм открила подходящия мъж? Прехвърлям наум списъка си с бивши гаджета. Фран. Арън. Ед. Джейми. Барни. Пол. Когато и да подхвана връзка с мъж, все се питам тази ли ще е. Дошъл ли е моментът да се превърна в типа жена, гледаща ненаситно романтични комедии и бленуваща как ще поеме по пътеката към олтара? Или по-реалистично: това ли е мъжът, за когото ще осъзная, че не мога да живея без него? Още не се е стигало до подобно осъзнаване. Няма съмнение, че бях влюбена във всичките си гаджета, когато излизахме. Но безумно и лудо влюбена? Съсипана заради края на връзката? Това е различно. Най-близко бях с Ед. И той беше единственият, който ме заряза. При всички други случаи аз слагах края.
Плаках след Ед.
Но не дълго.
Отварям си айпада и се мъча да игнорирам разгорещените сценки в съседство, но e трудно да се концентрирам върху анализа на разходите и ползите в най-новия проект на Конрад, когато на двойката ѝ е нужна стая, така че ми отнема по-дълго от очакваното да изчета всичко.
