ИК БАРД представя „Нощните ловци“ от Робърт Дохърти
Първокласен микс от екшън, наука и приключения!
Сержант Уинтроп Картър току-що е вербуван в Нощните ловци – елитна група бойци, които…
Той всъщност не е съвсем наясно с какво се занимават.
Родени от създаването на Зона 51, Нощните ловци са предизвикателство за здравия разум и благоприличието. Сред тях са бившата курсантка от Секретни операции Мамчето, която се е оказала прекалено крайна за спецчастите, лудият учен Доктора, любителят на оръжия Роланд и Мак, истински съвременен Макгайвър. Всички те изпълняват заповедите на загадъчната госпожа Джоунс, която според тях е само холограма.
Една от задачите им е издирването и затварянето на цепнатини в нашата реалност, от които излизат преминаващи между измеренията същества, наричани просто „светулки“ – създания, които обладават живи или неодушевени обекти и всяват хаос и опустошение.
Картър тъкмо постъпва в звеното, когато един преминал на „другата страна“ учен предизвиква ново нашествие на „светулки“ в богаташки комплекс от затворен тип. Картър и новите му другари трябва да обезвредят опасността и да открият кой стои зад случая.
ОТКЪС
Роланд стреля с картечницата М-240 от кръста – неодобрена практика с оглед на точността, но той беше служил като картечар в Специалните сили с три мандата в зони на бойни действия и всичките 7,62-милиметрови куршуми попаднаха точно в четирийсет и три сантиметровия дисплей на лаптопа. Излъчваният от екрана златен ирис ги всмука като бурен океан, поглъщащ дъжда, без каквито и да било последици.
Лаптопът беше поставен върху голям камък в подножието на скално плато, отдалечено на двайсет и два километра от Тусон. Наблизо пърпореше генератор, който произвеждаше електричество за лаптопа и осигуряваше необходимата енергия за явлението, предпазващо компютъра. Роланд още беше със сбруята: току-що бе скочил от голяма височина и беше отворил парашута ниско над потъналата в нощен мрак земя.
– Потвърждавам наличие на разлом – извика той по ларингофона. – Излязоха шест светулки.
– Прието – отговори в слушалката му невъзмутимият глас на Мамчето. – Приближаваме се.
След като изстреля втори откос от петнайсет патрона и се увери, че куршумите са безполезни срещу разлома, Роланд отпусна спусъка. Виеше му се свят. Точно преди краката му да докоснат земята беше забелязал шест златни искри да излитат от екрана. Кой знае на какво се бяха натъкнали. Сега с разлома щеше да се заеме Доктора. Истинската опасност бяха светулките.
Змията рязко се сниши – крилата се завъртяха от хоризонтална във вертикална позиция, реактивните двигатели пулсираха, почти зловещо безшумни заради заглушителите. Вратите от двете страни на делтовидната машина се отвориха и от тях увиснаха въжета, по които се плъзнаха четири фигури. Отгоре хвърлиха въжетата и Змията се издигна на височина за огнева поддръжка. На носа ѝ се отвори люк и оттам се подаде дулото на картечницата.
Откъм въжетата тичешком се приближи Мамчето, командирът на групата, насочила напред автомата си МП-5. От дясната ѝ страна беше Нада , също с автомат, както и Бърнс, въоръжен с М-203. Доктора ги следваше: носеше лаптоп, предназначен специално за работа в тежки условия, и малка сателитна чиния.
– Орел, разгърни стена – нареди Мамчето на пилота.
Змията се наклони и полетя в кръг по посока на часовниковата стрелка на петстотин метра около разлома, като изстрелваше сонди на всеки триста метра. След като изстреля и последната, те бяха задействани и образуваха стена около оперативната зона. Змията отново зае позиция за огнева поддръжка.
Докато се освобождаваше от парашутната сбруя, Роланд зърна някакво движение. Рязко се завъртя и видя, че от двайсет метра към него се хвърля койот. Неестествен скок за това животно и достатъчно голямо разстояние, за да го прониже с един-единствен откос. Но и достатъчно близо, така че куршумите да не могат да спрат същество, обладано от светулка.
Те едва забавиха полета на койота, който се стовари върху Роланд, като се опитваше да го захапе и да забие ноктите си в бронираната му екипировка.
Мамчето и Нада стреляха по звяра отгоре му – в сравнение с техните действия ученията на Делта Форс за освобождаване на заложник на полигона във Форт Браг бяха като детска игра. Всички куршуми улучиха целта, без дори да одраскат Роланд.
Силата на тази канонада събори койота от Роланд и той се претърколи в обратната посока и се приготви за онова, което знаеше, че ще се случи.
– Високоексплозивен – предупреди Бърнс, преди да стреля с четирийсетмилиметровата гранатохвъргачка под цевта на неговия М-203. Снарядът улучи койота, откъсна голямо парче от гърдите му и го зашемети за момент. Животното беше умряло след откоса на Роланд, но светулката все още имаше с какво да действа.
– Напред, Докторе! – заповяда Мамчето. – Нада, прикривай го. Бърнс, довърши го. Орел, имаме една в койот, сканирай за какъвто и да е живот наоколо.
Ученият – нисък оплешивяващ мъж с очила с дебели стъкла – изглеждаше напълно нелепо сред военните, които стреляха около него. Но изпълни нареждането и се затича към уголемяващия се златен ирис пред лаптопа, коленичи и отвори собствения си компютър, после припряно го свърза със сателитната чиния с файъруайър кабел.
Роланд откри огън по койота със своя М-240, но въпреки пораженията останките от животното се хвърлиха към него.
Бърнс стреля пак и разкъса останките на парченца. Роланд преметна автомата си на рамо, откачи дюзата на резервоара с напалм на гърба си и ги изгори на пепел.
От пепелта се издигна десетсантиметрова златна искра, разпръсна се като мъгла и изчезна.
– Колко са? – попита Мамчето. Стоеше до Роланд, който прибра дюзата на огнехвъргачката в азбестовия калъф и отново хвана автомата си.
– Шест. Една е унищожена.
– Сигурен ли си? – попита Мамчето, докато двамата заемаха позиция с гръб един към друг, за да осигурят покритие на триста и шейсет градуса. Нада стоеше до Доктора и се оглеждаше наоколо.
– Да.
По мрежата на групата се разнесе нов глас.
– Два топлинни източника на запад, плътно един до друг, придвижват се към вас – съобщи Орела от Змията, която бе увиснала на трийсет метра над тях. – Взимам ги на прицел. Май и те са койоти. Разгърнал съм стена на петстотин метра около вас.
Картечницата на носа на Змията откри огън с трийсетмилиметрови заряди с обеднен уран.
Със скорострелност над десет изстрела в секунда Орела не само улучваше двете цели с тежките куршуми, но и поради пирофорния си заряд урановите ядра освобождаваха топлина и улучената цел избухваше в пламъци. Обстрелът продължи двайсет секунди, тъй като пилотът знаеше, че трябва не само да ги убие, а и да ги унищожи.
– Не регистрирам топлина, обаче внимавайте – съобщи Орела, гласът му наруши внезапно възцарилата се след края на стрелбата тишина.
– Докладвай, Докторе – нареди Мамчето. – Не искам да излязат още светулки.
