С Оскари или не, много се случи в ЛГБТИ киното през годината. Все повече и повече кино творци прегръщат ЛГБТИ герои и истории. Холивуд започва да разбира, че ЛГБТИ кинаджиите са най-добрите разказвачи на ЛГБТИ истории. Малки, независими продукции генерират огромен интерес по целия свят, а стрийминг платформите правят съдържанието още по-достъпно за зрителите.
End of the Century
Много малко филми са успели да предадат прерастването на мимолетна авантюра в трайна връзка така силно, както „End of the Century“. Филмът се фокусира основно върху двама мъже, които се срещат на един балкон в Барселона. Тяхната среща оставя дълбока следа върху сърцата им. Като велика поема „End of the Century“ дава гласност на едно невероятно усещане. Всеки, който някога е бил влюбен, ще го разпознае в дълбочината на душата си. Усещането е сякаш си попаднал на стар приятел, който си забравил колко много обичаш. Режисьор и сценарист е аржентинецът Лусио Кастро, а това е неговият пълнометражен дебют. Историята е в стилистиката на романтичните „Уикенд“ и „Call me by your name“.
And Then We Danced
Това е могъщата драма на шведския кино-творец Леван Акин. Млад мъж се изправя срещу своята сексуалност, въпреки хипер-мъжкарския свят на традиционните, грузински танци. Акин оформя своята драма за съзряването около изключително традиционно за грузинската култура място. Това превръща филмът му в политически, въпреки деликатния тон и духът на победа, които струят от него. С отличителни умения и много малко интимност, главния актьор Леван Гелбакиани лавира между почти детската си невинност, експлозивен гняв и мъдрост, присъща на много по-възрастни от него. Изключителното му изпълнение е сърцето на този филм. Заради деликатната тема, Акин и екипът му са използвали партизански тактити, за да снимат в консервативната държава. Това е дало на продукта му изключителния стил на вариететно кино. Филмът предизвика протести в Тбилиси, мястото където е заснет. Така той доказа, че снимането на ЛГБТИ кино е все още политически акт!
Pain and Glory
Това е седмия съвместен филм на Антонио Бандерас и реж. Педро Алмодовар. Общите им филми стартираха кариерата му преди почти 40г. Този път Бандерас играе почти измислена версия на самият Алмодовар. Актьорът е потопен в изключителен гардероб от цветни, винтидж ризи, типични за неговия приятел и го играе с деликатна топлота, без да забива в клишета.
В типичния стил за Алмодовар, филмът се усеща като поредица от събития. Всяко е по-мъчително от следващото, като всички са свързани. Точно, като моментите от самия живот. Филмът е романтичен, в моментите когато режисьорът се събира със старата си любов. Филмът е мрачно- забавен, когато отговоря на въпроси на публиката по телефона, докато смърка хероин. Филмът е изпълнен с носталгия, като в прекрасните сцени от детството му в провинцията. Това е изключително добре написана поема, която празнува един добре изживян живот и естествената еволюция на един артист, чиито идеи завинаги са променили киното.
Booksmart
Истински смешните комедии се превръщат в абсолютна рядкост. „Booksmart“ дойде зареден с много хумор точно за старта на лятото. В главните роли гледаме Бийни Фелдщейн и Кайтлин Девър. Те са най-добри приятели, които залагат на сигурносто в училище. Филмът е кино версията на правилото да се грижиш за приятеля си, които изпада в безсъзнание след епично напиване, изразяващо се в първия и ябълков сайдер. Историята проследява двете приятели по пътят им за първото (и последно) училищно парти. Тя е апотеоз на женското приятелство, което не се свени да изцапа ръцете на героините си. Ами се е разкрила от преди около година. Просто все още не е целувала момиче. Режисьор е Оливия Уайлд , а филмът и носи ЛГБТИ духът толкова естествено, колкото своето име.
Her Smell
Във филмът на Алекс Рос Пери няма и миг, в който да си поемеш дъх. Това е падението на една рок звезда до абсолютния психически срив. Името на егоцентричката е Беки Нещото (тя определено е нещо, въпреки, че сама не знае какво е точно).Елизабет Мос маниакално се хвърля в роля, която е сред най-жестоките в кариерата и.
Ако прогресът се измерва в това, жените да са толкова отвратителни във филмите, колкото и мъжете… тогава Беки е образец за нехаресване сред женските образи. Тя плюе, ръмжи и съблазнява по собствен начин прокълнатите си партньори. Най-лоялният сред тях е басистката Мариел Хел. Това е светът на Беки и другите нямат шанс. те просто си умират в него…
Вие бихте ли добавили още някой филм в този списък?
Източник: IndieWire
