ИК БАРД представя „Дълга тъмна нощ“ от Майкъл Конъли
Запазената марка на Конъли – прецизен, безпогрешен сюжет и разтърсваща развръзка!
Детектив Рене Балард отново е нощна смяна. В ранните сутрешни часове заварва непознат да рови в стари досиета. Това е пенсионираният Хари Бош, търсещ бележки за неразрешен случай. Балард не може да му позволи да прегледа документацията, но случаят я изпълва с гняв.Бош разследва бруталното убийство на петнайсетгодишната Дейзи Клейтън.
Мистерията увлича Бош и Балард все повече и повече. А в мрака ги очакват още изненади…
Двама изключителни детективи се събират за пръв път в тази увлекателна история, която се разгръща с бясна скорост. Конъли за пореден път се доказва като майстор на криминалния роман!
Асошиейтед Прес
ОТКЪС
1.
Патрулните офицери бяха оставили предната врата отворена. Мислеха, че като проветряват къщата, ѝ правят услуга. Но това беше нарушение на протокола за местопрестъплението по отношение на съхраняване на доказателствата. Насекоми можеха да влязат и излязат. ДНК можеше да бъде нарушена от течението в къщата. Миризмите също бяха важни. Проветряването на местопрестъплението означаваше да загубиш част от него.
Но патрулиращите не знаеха всичко това. Докладът, който Балард бе получила от лейтенанта, беше, че трупът е стоял между два и три дни в затворената къща с изключен климатик. Според думите му къщата миришела като торба, пълна със скунксове.
Имаше две черно-бели коли, паркирани до бордюра. Между тях стояха трима униформени, които я очакваха. Балард и не мислеше, че биха останали вътре с трупа.
На сто метра над тях кръжеше хеликоптер. Лъчът му осветяваше улицата и сякаш бе въже от светлина, което го държеше да не отлети.
Балард изгаси двигателя, но остана седнала за малко в колата. Беше паркирала пред пролуката между две къщи и човек можеше да погледне към светлините на града, разстлани като огромен килим под тях. Малко хора осъзнаваха, че „Холивуд“ се вие по тесни пътища нагоре в планината вече към наистина жилищния район, далече във всяко отношение от блясъка на туристическата Мека на Холивуд, където посетителите се снимаха с костюмирани супергерои и на фона на вградените в тротоарите звезди на славата. Тук, на високото, бяха парите и властта, и Балард знаеше, че убийство на хълмовете винаги вкарва в действие тежката артилерия на отдела. Ролята ѝ обаче беше на детегледачка. Този случай нямаше да се разследва дълго. Щеше да отиде в отдел „Убийства“ на бюро „Запад“ или евентуално в отдела за убийства и грабежи в центъра на града, в зависимост от това кой е мъртвият и какъв е бил социалният му статус.
Отклони поглед от гледката и включи светлината над главата си, за да може да вижда бележника си. Току-що бе дошла от първото си повикване за деня ‒ рутинен взлом недалече от „Мелроуз“ ‒ и беше направила бележки за доклада, който щеше да напише, след като се върнеше в участък „Холивуд“. Обърна на нова страница и написа часа ‒ 01:47 ‒ и адреса. Добави бележка за времето – ясна и мека нощ. Изгаси и излезе, като остави включени сигналните сини светлини. Отиде зад колата и отвори багажника, за да вземе чантата си с комплекта за разследване на престъпления. Бяха ранните часове на понеделник през нощта, първата смяна за седмицата, през която щеше да работи сама, и знаеше, че ще трябва да се преоблича в униформата си поне още веднъж, а по-вероятно два пъти. Това означаваше, че не бива да допуска тя да се просмуче с миризмата на разложение. Съблече сакото си, сгъна го внимателно и го сложи в празен кашон за доказателства. Извади от найлонов плик гащеризона и го навлече върху обувките, панталона и блузата си. Дръпна ципа до брадичката си и като стъпи първо с единия крак, а после и с другия на бронята, затегна маншетите на крачолите с велкро около глезените. След като направи същото и с ръкавите около китките си, дрехите ѝ бяха херметично затворени.
Извади от комплекта си ръкавици за еднократна употреба и маска за дишане, каквато беше използвала при аутопсии преди, докато бе в отдел „Обири и убийства“, затвори багажника и тръгна към тримата униформени полицаи. Докато се приближаваше, видя сержант Стан Дворек, командира тук, и двама полицаи, чието дълголетие в нощните смени заслужено им бе донесло среднощния уют на тихите и заспали холивудски възвишения.
Дворек беше оплешивял и с широк ханш от прекалено многото години седене в патрулна кола. Стоеше облегнат на багажника на една от колите с ръце, сгънати на гърдите. Беше известен като Реликвата. Всеки, който наистина харесваше да работи след полунощ и бе продължил да го прави доста години, се обзавеждаше с прякор. Дворек бе текущият рекордьор в това отношение и само преди месец бе отпразнувал десетата си година участие в Късното шоу. Полицаите с него, Антони Анзелоне и Дуайт Дусет, бяха Каспар и Дъч. Балард, със само три години стаж в нощните смени, още нямаше прякор – или поне не се знаеше да има такъв.
– Здрасти, момчета – каза Балард.
– Охо, самата Сали Райд – каза Дворек. – Кога излита совалката?
Балард разпери ръце, за да се покаже. Знаеше, че гащеризонът ѝ е гаден и изглежда като космически костюм. Помисли си с опасение, че може би току-що се е сдобила с прякор.
– Това няма да се случи никога – каза тя. – Та какво толкова открихте, че ви изгониха от къщата?
– Там е много кофти – каза Анзелоне.
– Беше в процес на вмирисване – добави Дусет.
Реликвата затвори багажника на колата си и стана сериозен.
– Бяла жена, петдесетгодишна, изглежда като силен удар с тъп предмет и лицеви разкъсвания. Някой я е обработил доста добре. Покъщнината е разхвърляна. Може да е било взлом.
– Сексуално нападение? – попита Балард.
– Нощницата ѝ е издърпана до разголване.
– Добре, влизам. Кой от вас, храбреци, иска да ме придружи?
На първо четене нямаше доброволци.
– Дъч, твоят номер е най-голям – каза Дворек.
– По дяволите – каза Дусет.
Дусет беше най-новият полицай от тримата и затова имаше най-голям сериен номер. Той свали синята лента от врата си и я омота около носа и устата си.
– Изглеждаш като шибан крип – каза Анзелоне.
– Защо, защото съм черен ли? – попита Дусет.
– Защото носиш шибана синя лента – каза Анзелоне. – Ако беше червена, бих казал, че изглеждаш като шибан Блъд .
– Просто ѝ покажи – каза Дворек. – Наистина не искам да вися тук цяла нощ.
Дусет прекрати закачките и тръгна към отворената врата на къщата. Балард го последва и попита:
– Как така сме научили за това толкова късно?
– Племенница на жертвата от Ню Йорк се обадила на съседа – каза Дусет. – Съседът имал ключ и племенницата го помолила да провери защо жената не се появява в социалните медии и не реагира на мобилни обаждания от дни. Съседът отваря вратата, стресва се и ни извиква.
– В един през нощта?
