Важно е да сте гледали „Батман“ за да прочетете това. Ако все още не сте, знайте, че тук се съдържат много спойлери, които ще развалят удоволствието ви от филма.
7. Втората година на Батман е брилянтен момент, за разказване на история
Зрителя отново се среща с трагичния произход на „Батман“. От там насетне обче, нещата бързо ескалират за да достигнем до момента, в който героят се превръща в закрилник, наясно със себе си и с това, което прави. Буквално цялата история в трилогията н Нолън върви така, че да постигне това.
„Батман“ не използва обичайния подход, а ни потапя в година втора от кариерата на Брус Уейн, като борец срещу неправдата. Всичките и несъвършенства започват да градят основата на „Батман“. Този „период между другото“ всъщност предразполага към много подобрения. Същото важи и за самия герой. Младият Батман оставя вратата отворена за много развитие.
6. Подходът на Мат Рийвс към Брус Уейн и Батман е свеж полъх
5. Батман получава възможност отново да бъде детектив
„Батман“ отприщва пълния потенциал от детективски способности на героя. В някои от случаите дори Алфред се включва да му помага. Това обаче по никакъв начин не пречи на дедуктивния процес. Помощта определено ще бъде нужна на Батман, след като филмът го изправя срещу най-хитрия, възможен злодей.
4. „Батман“ доказва, че земните герои изобщо не са скучни
Галерията от злодеи в тази вселена е огромна. Tова не я прави лесно ползваема обаче. Дори трилогията на Нолън се ограничи до онези злдеи, които бе някак реалистично да се включат. Нещата са много деликатни, защото ако искаш да останеш в границите на реалистичното, има една линия, която не бива да бъде прекрачвана. „Батман“ удържа тази линия. Той доказва, че в един реален свят, наличните злодеи не са ограничаващи.
Гатанката на Пол Дейно е брилянтен пример за това. Базиран на Зодиак-а, неговият убиец притежава необходимата му нотка модерност. Колин Фарел в ролята на Пингвина буквално открадва всяка сцена, в която е на екран. Вече знаем, кой е тайнствения съкилийник на Гатанката от финалната сцена в Аркам. Земните герои в тази вселена изобщо не са скучни и ще стават само още по-интересни…
3. Зоуи Кравиц е в пъти по-добра от Ан Хатъуей
Жената-котка винаги е имала сложни отношения с Батман. Почти винаги, те се оказват романтични. Тя е диктатор, който се сближава с него, флиртува и или се измъква или остава и се бие. Ан Хатъуей и героинята и от „Черният рицар: Възраждане“ се вписва в това описание на 100%. Зоуи Кравиц го разбива на пух и прах.
Зоуи се бие изключително добре и флиртува с Робърт Патисън а химията им е извънземна. Нейната жена-котка е поела по пътя на отмъщението. Уникалното и превъплащение привлича поради простичката истина- нейната Селина Кайл е точно толкова добре изграден образ, колкото всички останали. „Батман“ ни дава на Брус Уейн опонент- жена, която същевременно е и негов партньор, противник и в края на краищата някой, който успява да му се измъкне. Тя е комбинация, която здраво стои на краката си.
2. Дори наследството на Уейн не е съвършено в „Батман“
Томас и Марта Уейн винаги са били нещо, като сем. Кенеди за Готъм. Влиянието им и благотворителната им дейност биват прекъснати рано- и двамата се убити по безумен начин. Кристофър Нолън показва момента по ужасяващ начин. Мат Рийвс го пропуска, но показва по невероятен начин „наследството“ на Уейн, породено от това събитие.
Цялата сюжетна нишка, в която Томас Уейн моли приятеля си Фалконе (Джон Туртуро) да „се погрижи“ за създалата се ситуация около Марта, показва семейството в най-лошата им възможна светлина. За да стане още по-зле, разбираме друго- Марта е била член на семейство Аркам и е прекарала време в психиатричната им клиника. Този факт е употребен за да бъде изнудван Томас.“Батман“ използва основите на всяка добра история за Брус Уейн, но успява да я развие по начин, по който да изненада зрителите.
1. Мащабните екшън епизоди не пречат на изграждането на героите
Нолан върши брилянтна работа в „Черният рицар“. Да обърнеш тежкотоварно ремарке с реален каскадьор и след това да взривиш реална болница са действия, сочещи изключителната увереност на режисьора в собствения му визуален стил. Поглеждайки назад към цялата му трилогия… филмите са някак разкачени от героите. Адреналинът е основната двигателна сила на действието.
„Батман“ има свои собствени парченца адреналин и екшън. Филмът обаче ги използва достатъчно пестеливо, в сравнение с трилогията за Черният рицар. Филмът си поставя ясна цел- да излее основите на франчайз. Има недовършени сюжетни нишки, които остават за бъдещ етап. Това обаче не пречи на сценаристите да разкажат една самостоятелна история, която позволява едновременно и героите да дишат и екшън епизодите да блестят.
Постигайки всичко това, Мат Рийвс и съсценариста Питър Крейг изливат стабилни основи за франчайз в „Батман“. Историята е достатъчно самостоятелна, но има и бъдеще.
