„Сърцебиене“ е най-сладурското, романтично и откровено нещо, което бях способен да си представя, че стои зад това заглавие, този трейлър и този плакат. Преди да започна, просто виждах привидно грозновати главни и поддържащи герои. Кастингът не е впечатляващ и не грабва окото. В хода на историята обаче това се променя тотално и влюбването във всеки един от тях е неминуемо. И именно историята е най-розовото, позитивно и усмихващо събитие, което малкия екран ми е давал от ужасно много време насам.
Ник и Чарли са герои, каквито нито „С обич, Саймън“, нито „С обич, Виктор“ успяха да създадат. Те са ученици. Те са младежи, в ония години. Това, което Ник преживява е изключително детайлно фокусирано върху чисто младежките трепети, проблематика и онова, което тревожи или окриля сърцата им.
Чарли е своеобразно изключение. Младежите на неговата възраст изключително рядко са така наясно със себе си. А сред онези, които са така наясно са още по-малко готовите да не го крият и да се изправят срещу хорската „любов“. И не мога да не отбележа ПРЕКРАСНИЯТ начин за показване на мислите на героите на екран. Мислите им не са просто глас зад кадър или нещо подобно. Те не са и вплетени в добрата, актьорска игра. Чарли например най-редовно тръгва да пише съобщение на Ник, което трие. Пише друго, което пак трие. И така докато напипа правилното и подреди мислите си, че да не „счупи“ ситуацията. А зрителя е станал свидетел на цялата каша от чувства и емоции в главата му, докато това се случва…
Ник е може би първият подобен персонаж в съвременната телевизионна и кино история. Освен, че е 18 годишен младеж, освен, че е объркан, освен че е влюбен, той харесва и момчета и момичета. Не мога да си спомня друг масов филм, в който главния герой да е бисексуален. Ако греша- поправи ме в коментарите по-долу.
Бавното влюбване на Ник е изпъстрено с толкова много детайли и толкова очарователни моменти, че няма как пеперуди да не запърхат в стомаха на всеки осмелил се, да изгледа този сериал. Всяка непохватна усмивка между двамата, всеки момент на нежност, всяка целувка и мил жест, са толкова премерени и по младежки красиви, че неминуемо издигат отношенията им преди самите те да са осъзнали, какво са един за друг.
Отровната „връзка“ на Чарли с Бен е изключително позната. Всяко дете определяно или определящо се за отритнато (тук впрегнах всичките си усилия да открия синоним на чуждицата аутсайдер и се оказа, че не намирам българска дума с такова значение и най-близко до нея се доближава тази) мечтае за любов. Иска да бъде харесвано, одобрявано, иска да се впише, да е част от група и да не е самотник. Може би точно това е причината Чарли да смята, че има „отношения“ с Бен , въпреки жестоките им такива. Използвам тази дума, защото те са точно жестоки за нашия герой. 
Токсичното мъжкарство, което се опитва Хари да демонстрира, също е много познато за всеки зрител. Във всяко училище неминуемо се формира такъв образ, които излива собствената си омраза върху по-слабите и онези, които не биха му отвърнали. Хари и „приятелите“ на Ник са най-опасната и зловредна прослойка от училищните среди в която много трудно се влиза, но май още по-трудно се излиза. Хората в нея, често след това се превръщат в истински развалини в живота и се провалят още на много ранна възраст. Хари е прекрасен пример за училищния побойник и последствията, които действията му имат върху околните.
Осъзнаването на Ник и първите стъпки към признаването на същността му са истинска наслада за сетивата. Момента, в който той споделя с Тара, че излизат с Чарли и последвалата и реакция са неосъществената мечта на всеки объркан младеж, който продължава да търси себе си и се осмелява да изрече на глас, нещо толкова лично и съкровено. Разговорът му с носителката на Оскар Оливия Колман (майка му) е онази стъпка, която всеки като Ник предприема по пътя към свободата на душата и емоционалната си удовлетвореност. Начинът, по който Ник общува и се разкрива пред майка си е точно толкова окрилящ и прекрасен, колкото всичко останало в този сериал. 
Трепетите между двамата, онова сърцебиене, което всяко съобщение предизвиква, очите в екрана и очакването на реакцията на отсрещния, усмивката на лицето, когато са един до друг и онзи пламък вътре в тях ще върнат всеки зрител в онова време, когато връзката е млада и „розова“ и всичко, което лети, „се яде“. Толкова е сладко и същевременно толкова истинско и детайлно.
„Сърцебиене“ е най-хубавото нещо, което се е случвало на романтичните комедии след опита на „С обич, Саймън“ да поведе жанра към позитивната страна. Към светлите, искрени, романтични отношения. Защото преди него, всички ЛГБТКИ+ филми бяха трагични, епични и изпълнени с мрак и „прокоба“. Вече не е така. А „Сърцебиене“ е най-яркия и усмихващ пример за това, как биха могли да се развиват тези истории и да носят много усмивки на своите зрители, като същевременно с това изпълват душите им с любов и романтика.