Епичната фентъзи поредица на Хю Хауи е най-добрата, съвременна фантастика, която съм си представял, че изобщо е възможно да бъде написана. Педантичността, с която автора работи по детайла и изграждането на своя свят, е съизмерима с онази на Толкин за „Властелинът на пръстените“. Ако си мислехте, че „Силоз“ е един огромен свят и една прекрасна митология, „Смяна“ ще ви накара да преосмислите собственото си съществуване. Мащабите на света са безгранични. Въображението на Хю Хауи- също.

Ако си пропуснал мнението на за първия роман от поредицата, намира се тук.

Не е нужно да казвам, че започвайки да четеш това мнение, рискуваш много. Мнение за която и да е част от трилогията или едноименния сериал на Apple БЕЗ спойлери е невъзможно. Тъй като, така или иначе ще ги има, няма да ги пестя. Ще са много….

„Смяна“ изгражда нов главен герой във вселената, който е по-силен, по-многопластов и по-интересен от Жулиета. Неговото име е Доналд. И той… е архитектът. Той е онзи, върху чиито плещи пада тежестта на това, да е част от хората, проектирали силозите. Но Доналд е много повече от това. Той е човек. И докато създателите на проекта са могъщи, политици и богати, той не е. Или поне не съвсем. Доналд е онзи, който ще иска да се докаже на сенатор Търман. Онзи, който ще иска да се издигне, да затвърди позициите си, да участва в нещо толкова голямо. Въпреки, че знае малко за проекта и неговата цел.

Романа използва похват, с който гали егото на читателя непрекъснато. Колкото е умен, как е запомнил това, как не е забравил онова и как е навързал това с това ей там. Романа лети из времето и столетията. И не, този „полет“ не е праволинеен. Историята ни запознава с поредица от герои, в своите различни етапи. Всички те са свързани със силозите. Всичките те са част от големия въпрос, от голямата истина. Всички те са причината тези десетки хиляди хора да са затворени и да живеят под земята.

Доналд е млад конгресмен, който е привикан от сенатор Търман, за да се включи в таен, правителствен проект. Политическата сила на сенатора му дава възможност да вербува Доналд, без да му споделя ключови детайли за онова, върху което ще работи той и екипът му. В името на политическата си, а и не само, кариера, Доналд казва „ДА“ и се впуска в това приключение, заедно с останалите членове на екипа. Една от които е дъщерята на сенатора.

Паралелно се намираме около 50г. напред в бъдещето, в една от първите смени на Трой. Нов герой, с който историята не ни е срещала до сега. И мистерията започва да се заплита с пълна сила. Защо паметта му изневерява? Какви са тези спомени, които проблясват в съзнанието му? Хапчетата за контрол на спомените ли са спрели да действат? Спомня си този, спомня си онзи, знае, че не е случаен, но сякаш незнае кой е.

Паралелно с това няколко столетия по-късно се намираме в Силоз 17 и се запознаваме с малкия Джими. Който Жулиета ще срещне много години по-късно в мъртвия силоз и той ще спаси живота и. Силоз 17 кипи от живот. Родителите му са живи. Силозът функционира на пълни обороти. И внезапно някъде долу, в дъното започва един неочакван шум. Настава паника. И хората започват да бягат нагоре по стълбището. А Джими и майка му да слизат надолу по стълбището…. Сюжетната нишка на Силоз 17 и Джими/Соло заемат сериозна част от „Смяна“.

Кадър от втория сезон на сериала „Силоз“

Намираме се няколко години след първата ни среща с Доналд. Силозите са готови. Проектът е завършен и е денят на откриването им. Ще има сцена на върха на всеки силоз. Ще има говорител, ще има може би концерт. Пълно е с хора, столове и желаещи да чуят това, което Доналд и останалите може би незнаят. Това е най-впечатляващия момент от целия роман. Тази сцена е мигът, който ще преобърне всичко. Тази сцена е момента, в който „Проект 50“ ще започне.

С шеметната скорост на разкриване на истината и заплитането на нови коридори от гигантската мистерия, Хю Хауи успява да създаде най-всепоглъщащата история, която можем да си представим.

Как влизат в Силозите първите хора?

Кога? Защо?

Отровен ли е въздухът отвън? Защо?

Какво е апокалипсисът? Как се е случил?

Каква е структурата на „Проект 50“?

Каква е неговата цел?

Защо е създаден проекта?

Какво има отвъд границата на местността с 50-те силоза?

Това е част от многото фундаметални въпроси, на които авторът дава ясен отговор. В своята „Смяна“, Хю Хауи създава основите на своя футуристичен свят. Причината за конструирането на „Проект 50“ е по-реална от мен и теб. Тя е почти част от нашия свят и сме толкова близо до създаването и, че сякаш утре ще чуем за нея в новините. Моралните дилеми и решения, които лидерите сред хората трябва да вземат в такава ситуация са немислими. Ако трябва да конструираш схема за оцеляването на хората след апокалипсиса, що за характер трябва да бъдеш? Да измислиш как и да го конструираш така, че да оцелее достатъчно дълго. Да носиш отговорност за грешките и да създадеш схема за онези, които ще се грижат за реда и благоденствието на хората, които ще се раждат във времето от началото до… края на проекта. Да „Проект 50“ има краен срок и той е споменат в „Смяна“. Редно ли е някой да решава, да избира хората, които да продължат да живеят и да населят света в бъдещето? Редно ли е да създадеш своеобразна диктатура и да държиш хората в силозите, чрез страх и порядки, създадени преди векове? Редно ли е да поддържаш тайните, които ги заобикалят? Може ли хората да живеят в лъжа? И когато се усъмнят и поемат по пътя за откриване на истината, тогава какво?

Хю Хауи намесва темата за вечен живот. Богатите и хората с влияние, които са сред основателите на проекта са онези, които плануват да преживеят апокалипсиса и оцелеят след края на „проект 50“. Колко много болка са създали техните решения! Колко много човешки съдби са прекършени! Колко много смърт и подтиснати животи са следствие от онова, което тези хора и в частност сенатор Търман, са направили?

Авторът на „Силоз“ Хю Хауи и неговата Жулиета (Ребека Фъргюсън), на снимачната площадка на сериала „Силоз“

Въпреки купищата отговори, с които авторът ни залива, остават два ключови въпроса, които няма да спрат да пулсират след финала на книгата. Какво има отвъд границата с 50-те силоза? Отровен ли е въздухът навън?

Хю Хауи ще ни запознае със сестрата на Доналд. Тя пилотира дронове. На един доста късен етап от романа тя ще вземе един дрон и ще го изпрати на повърхността. И ще го накара да полети към границата на 50-те силоза. Той ще успее да заснеме нещо отвъд нея и това ще е първият сигнал за най-голямата истина, която светът на „Силоз“ все още крие от своите читатели, след края на втория роман.

Едва около век след началото на проекта, Доналд излиза на повърхността (да той ще бъде част от населението на Силозите) и в даден момент СИ СВАЛЯ РЪКАВИЦАТА. Защо не умира? Защо не изгаря? Защо не пада?!Успяват да го заловят и да го върнат обратно в Силоза. Но на този ранен етап, така открито изложен на токсините във въздуха отвън, Доналд не преживява нищо. Токсините?!

И най-перфектното планиране не може да обхване безкрайния брой възможности за развитие на „Проекта“. И най-перфектните конструкции не биха издържали под напора на човешкото усилие. „Смяна“ ще превърне светът на първия роман на пух и прах и ще отвори хоризонтите пред читателя, до немислими мащаби. Няма по-силно оръжие от истината. И хората, живеещи в свят на диктатура, винаги ще я търсят. Всеки режим, рано или късно пада! Всяка желязна завеса в даден момент бива превъзмогната. Диктатурата властваща над силозите е основната причина за периодично избухващите бунтове. В „Смяна“ ще научим, че далеч не само Силоз 17 е мъртъв. Много преди него силоз 40 се е самоизключил. Решение на един от ръководителите да дръпне шалтера на Силоз 12, предизвиква неговата смърт. Но винаги тайните, в които е забулен животът на хората в тях са причината те да пожелаят истината. И да започнат да я търсят, защото чрез нея диктаторите ги държат там. В силоза. Под земята.

„Смяна“ успява поради един от най-важните фрагменти, който някога превърна „Междузвездни войни“ в това, което е. Преди събитията, на които ставаме свидетел, има много други. Случили са се неща, които са довели до настоящето. Събития от миналото, влияят на случващото се днес. Това превръща тези светове в пълнокръвни и възможни. Това ни кара да потъваме в тях и да искаме да знаем, да научим, да видим още от тях.

„Смяна“ превръща поредицата Силоз от клаустрофобично място за живеене на едни хора, в мащабен епос, чиито граници може би далеч не сме достигнали. И всичко в романа е повече от реално и близко до схващанията на неговия читател. А когато отговорите и обратите започнат да валят един след друг, оплитането в лъжите ще накара читателя сам да започне да търси истината. И заедно с онези хора, натъпкани дълбоко под земята, да иска да излезе. Да разбере. И ако има и друг свят, ако има и друг живот… да го пожелае.

В своя финал, „Смяна“ дава основите за „Прах“ третата книга от поредицата. В своя финал той достига до времето, което познаваме от първата книга. След като вече една жена е изпратена да чисти, изчезнала от обхвата на камерите и не е умряла,  ръководителите започват да обсъждат дали да не пратят някой след нея. В своя финал „Смяна“ ще сблъска Жуилиета и Доналд в един разговор, който ще остави траен отпечатък в съзнанието ви. В неговото последно изречение за всички ще стане ясно, че Доналд има проблем. Огромен. И неговото име е Жулиета Никълс.

Хю Хауи изгражда брилянтния образ на Жулиета в „Силоз“. Той създава далеч по-впечатляващия, многопластов и брутален образ на Доналд в „Смяна“. Двамата главни герои в неговия свят ще се сблъскат. На това ще станем свидетели в „Прах“. Но времето, усилието и красотата на изграждане на тези образи, превръщат работата на Хауи в едно от най-интелигентните четива, които е достигало до нас от ужасно много време насам.

„Смяна“ е на българския пазар от Artline Studios.