„Dark“ си спечели славата на култов сериал. Докато сезон 1 беше приятен, а 2 ставаше, третия сезон бе пълна катастрофа. И на фона на този успех, Netflix рекламираха новия си сериал „1899“ … от създателите на „Dark“…
Нека видим…
„1899“ всъщност е точно толкова амбициозен, елитарен, заплетен и в крайна сметка задръстен, колкото третия сезон на „Dark“. И точно, както него, епизоди 1-6 тук са големия бъркоч от голямото нищо, което епизоди 7 и 8 да избършат и да въдворят ред. Същото се случи и с финала на „Dark“ и някак формулата просто е пренесена. Волно или неволно идва паралелът със „Селото“ на М.Найт Шаямалан. Колко безумно звучи това, а? Филмът и сериалът нямат нищо общо. Поне на пръв поглед. „Селото“ базираше своята мистерия на съществата в горите. В края на филма разбрахме, че същества нямаше. „1899“ базира своята мистерия на атрактивната епоха, времето в което се развива и пътуващия кораб. В края на филма разбираме, че нито времето е това, нито има пътуващ кораб.
Когато базираш маркетинга на продукта си върху нещо конкретно, като в случая с „1899“, най-вероятно се очаква да достигнеш до зрители, които харесват тази епоха и такива истории. Точно както „Селото“ вкара в кино салоните зрителите, искащи да видят съществата от горите и в крайна сметка не им ги даде. Възможно ли е тогава твоите зрители, дошли да гледат филм от времето на 1899г. за пътешествие на кораб, приличащ на Титаник, да харесат развръзката ти, която е 150-тина години по-късно в космоса и включва симулации и розови слонове с перести чорапи?
Мистерията се заплете и първите един-два епизода поставиха основите на прекрасна странност, която зрителя да иска да разгадае и преживее. С всеки следващ епизод глупостите се задълбочаваха и въпросите се трупаха и се очакваше да открием малки детайли, за да напастнем големия пъзел. И ние ги откривахме. И трябваше да напастнем кръгче с квадратче, полумесец с триъгълник и ромб с обратен кълъч. Как става това? Ми… не става! И в даден момент зрителя всъщност се предава и се връща в годините на „Dark“ сезон 3 и мъката с Мартите, трите версии на един и същи човек и други подобни. Как стана така, че в „1899“ хора си говореха на различни езици и се разбираха? Но също така хора си говореха на различни езици и не се разбираха, въпреки че бяха от първите. А може би тайно са били някои други, които може и да не са?! Или пък не е така?
Феноменална подсказка за братът на главната героиня още в първия епизод! Трябваше да изгледаме 8 часа филм за да получим развръзката , че няма да видим тоя брат и няма да разберем, какво или защо е. И защо баща и беше затворен там всъщност? За да е част от картинката? Защото тя така е решила? Или той беше там защото не може да излезе? И кой и кога е проектирал симулацията? И каква е целта и? Кой е ясния и еднозначен отговор на тоя въпрос?
И защо трябва да се питаме 1 милион неща по една проста сюжетна нишка? Въпроси хиляди, отговори малко, вратата за втори сезон е отворена широко и първия свърши. И какво беше той? Увод, изложение, увод за втория сезон? Заключение нещо, развръзка? Или?
Има и роднини, които не се познават и едни писма, дето са изпратени от някой, който незнаем кой е. Но пък от друга страна, незнаем какво пише в тях и никога не разбираме. Има едно дете, което е разочаровано от майка си, но не знае защо. И тя е луда. Или не е?! А баща му я обича много и иска да я спаси от собственото и творение. Което как и къде е създала, не се знае. Има и допълнителни герои, с интересни истории. Отделяме достатъчно време за всеки от тях, за да се уплетеме сами в собствените си възприятия. И е готино. И чакаме развръзка, но те остават просто така. Има ги. За да знаем, какво е било. И сцените с тях и между тях са странни. Като почнеш от тъмнокожия, минеш през японката, която не е японка и стигнеш до отчето брат на онзи от Елит, който не е отче и брат на онзи от Елит, а му е любовник. Но той не го обича. А прави нещо на една врата с един друг. Случаен. И е странно и мистериозно и гъделичка. И така.
„1899“ се превърна точно в онова, което беше „Dark“ сезон 3. Една история изпълнена с амбиции, завъртяна, засукана, замотана и превърната в нещо средно между „Пришълецът“ с отсъствието на Ксеноморф и Титаник, 13г. по-рано….
Сериалът е поредното доказателство, че тези „създатели“ са обречени да правят това и да постигат това. Яхнали вълната на „Dark“ сезон 1, точно както М. Найт Шаямалан яхна вълната с „Шесто чувсто“ и неговите мистериозни истории, те успяват и най-вероятно ще продължават да успяват да привличат зрители за бъдещите си творения. Облечени в краските на мистика, мрак и странност и разплетени до безумие, купища въпроси и отсъствие на онова, за което всъщност си седнал да гледаш сериала.
„1899“ се превръща в поредния сериал , редом до „Dark“, „Западен свят“ сезон 2 и 3 и много други, които са по-амбициозни, от колкото изобщо е способен някой да ги реализира. Тук катастрофата е мащабна и завиването в грешна посока е болезнено. Основно за мозъка на зрителя…