Прераждането: мит или действителност? Версията на проф. Иван Дреников в най-новата книга от каталога на Издателство „ТРУД”
През XVII в. френският писател и моралист Жан дьо ла Брюер е написал, че човек преминава само през три събития в живота: раждане, живеене и смърт. Човек не осъзнава, че се е родил, забравя да живее и винаги се бои от смъртта. Раждането и смъртта са двата предела на човешкия живот. Те поставят въпроса откъде идваме и накъде отиваме? Когато идваме на земята, логично е да се запитаме дали просто не се завръщаме? По същия начин тръгнем ли си от този свят, се чудим ще се завърнем ли някой ден? Отговори на тези въпроси търси и проф. Иван Дреников в книгата си „Прераждане”. Опирайки се на личния си живот, сънищата и спомените си от минали изживявания, професорът полиглот и енциклопедист описва своята истина за прераждането. „Твърде често съприкосновението с фрагмент от нещо минало ни донася спомена за цялото събитие. Доказано е, че в емоционалния живот на човека част от някакъв образ може да възкреси чувството, свързано с цялостното възприятие на образа.”
Дреников твърди, че стресово или важно събития в настоящия живот може да отключи вратичката към спомените на отминал такъв. От дълбините на човешкото същество изплуват спомени, които самите ние трябва да извикаме, спомени, които са отражение на силните чувства, изпитани в миналото. И не на последно място Дреников дава доказателства защо различни обстоятелства от настоящия живот са обусловени от минали животи? Авторът илюстрира своите твърдения с реални случки, които е преживял през живота си – отначало ги е смятал за съвпадения, но постепенно осъзнавал, че са нещо повече, и това го подтиквало да прави проучвания по темата в различните държави, в които е пребивавал. Книгата „Прераждане” е и изследване – авторът проследява темата за прераждането на човешката душа в Древен Египет, Индия, Латинска Америка, Европа и др.
Професор Иван Дреников има интересен живот. Семейството му след 9-ти септември 1944 г. е интернирано. Той завършва гимназия в София без право да продължи образованието си. А през 1963 г. напуска България и учи литература и психология в Сорбоната, Париж. През 1978 г. създава, заедно с брат си д-р Кирил Дреников, Института за балкански изследвания в Брюксел, Белгия. Основател и директор (за цели 23 години) на отдела за стари и редки книги, ръкописи и географски карти на Националната библиотека на Венецуела. А днес е признат в цял свят като оценител на стари книги и ръкописи.
