Премиерът на България (1997-2001) Иван Костов представя „Политиката отвътре“ в Бургас и Стара Загора

След успешните си премиери в София, Пловдив и Варна втората книга на министър-председателя на България (1997-2001) Иван Костов  „Политиката отвътре“  ще бъде представена в Бургас и Стара Загора.

В Бургас големият български политик ще се срещне с читатели на книгата на 15 февруари 2023 г. от 18:00 ч. в Зала „Георги Баев“, „Морско казино“:

https://www.facebook.com/events/511458024306744

Ден по-късно, на 16 февруари 2023 г. , този своебразен учебник по политика ще бъде представен и в Стара Загора отново от 18:00 ч. в Зала 1 на Хотел „Верея“:

https://www.facebook.com/events/886252926013861

И на двете събития изданието ще бъде представено от проф. Веселин Методиев, който ще ни разведе из „Политиката отвътре“ като цялостен философски възглед върху българската политика от последните 30 години.

Входът е свободен!

Написани на достъпен език, текстовете в  „Политиката отвътре“ имат за цел да реабилитират политиката отвъд изградените представи за злоупотреба с властта, измама и популизъм. Те са насочени към хората от прехода, които винят политиката, като им предлага нов поглед към нея и прави опит за нейното реабилитиране;  идващите поколения, които тепърва ще се сблъскват с последствията от опита на досегашните политици; политолози, историци, обществени авторитети, както и тези граждани, които временно са поели политически функции, но няма да останат професионални политици;  всеки, който иска да бъде гражданин и демократ и да вникне в сложните механизми, по които една политика трябва да изпълнява своята основна мисия – да служи на своето общество.

 „Политиката отвътре“ разкрива политиката като изкуство „тук и сега“, за което няма конкретни правила и определено време. Изкуство на  решения, позиции и действия, чиято оценка е относителна, но и изкуство, което трябва да „свидетелства достоверно за истината“.

Из „Политиката отвътре“ от Иван Костов

4. За отношението към политиката

Хората най-често посрещат недобре политиците. Винаги са ги счи­тали за виновни за случващото и неслучващото се. Имат право да търсят в тях вината, защото политиката е способна да изпълнява или проваля обещаното. В най-дълбоката древност са убивали водача шаман, ако не е предизвиквал дъжд. Политиката осъществява обещаното добре или зле в зависимост от най-различни обстоятелства, сред които решаващи са отново хората, които я съдят. Неуважителното отношение към поли­тиката е все пак по-характерно за общности с къса историческа памет, без устойчиви социални практики и без икономически постижения. Там, където демократичните ценности са поставени под най-големи съмнения, най-охулвани са политиците, а това е голямата опасност за цялата поли­тическа система. Широко е разпространено подозрителното отношение на хората към политиката въобще, защото за него има съществено основание. Избира­телите делегират властта за дълги периоди от време, най-често четири­годишни, и след това не могат да въздействат върху нея, както и върху своето представителство. Поради това, и най-вече заради повърхностното им отношение към властта, у тях често възниква неудовлетворение от соб­ствения им избор. Хората първоначално включват компенсаторни меха­низми: обявяват политиката за „неморална“, „нехуманна“, „лоша“, „дву­лична“ и не са лишени от основания. Първо, защото политиката наистина не е морал, не е хуманизъм, нито прямота и откровеност и това е известно още от писмени паметници от VI – IV в. пр.н.е.17 Второ, избирателите не могат да прилагат своето право на избор винаги, когато пожелаят, защо­то такъв е законът. Трето, защото най-често те са в позицията на потъ­рпевши от властта данъкоплатци, при това като плащащи всички нейни сметки и грешки. И четвърто, защото винаги си мислят, че заслужават по-добра съдба от тази, която имат и за която са убедени, че зависи много по-силно от управляващите, отколкото тя реално зависи. Във връзка с това от кого зависи съдбата ни подчертавам, че нашите посткомунисти не виждат връзката между последиците от управлението и собственото си гласуване. Винаги извеждат себе си от уравнението на вината.

И нека припомним най-важното: в условията на демокрация поли­тиката е един отдушник за общественото недоволство; начин това не­доволство да не приеме драстични и насилствени форми на гражданска война и кръвопролития, с каквито е изпълнена историята на човечество­то. Политиката обуздава обществения гняв и затова пресреща неговите лоши спътници – неприязънта и ненавистта. Политикът е „необходимият грешник“, който е длъжен да пресреща обществените предизвикателства.

5. Политиката като изкуство

Израстването на политик е различно от това на експерт с хумани­тарна професия. Различията са и прости, и трудни за разбиране. Най-важното в политиката не може да се напише, защото няма правила за взе­мане на верни решения и поемане на риск, за правилен избор, за поста­вяне на цели, така както няма правила творчеството. Политиката е като дейността на финансовите институции. Привлича доверието на избирате­лите, съхранява го, стреми се да отговори с действия на това доверие, но го губи много по-често, отколкото банките и пенсионните фондове губят парите на хората. Тази аналогия разкрива, че политиката се прави, като задължително се рискува. Точно така, както рискуват банките, давайки кредити, застрахователите, когато поемат рисковете на своите клиенти, финансовите фондове, когато инвестират парите ни.

Политиката е социално проектиране и градеж, изисква творчество, а рецепти за него няма. Обяснението на едно силно политическо действие винаги е ненужно, защото то е очевидно. Одобрението му изисква дове­рие; без вяра18 разумът и страстите посрещат „на нож“ всяко политиче­ско решение и действие – при това реагират така винаги.

Лао Дзъ казва: „Силното оръдие на управлението не трябва да бъде показвано на народа“. В решителното последно средство винаги се вярва. Това е така по простата причина, че силната политика винаги е възможна. Политиците винаги трябва да разполагат с още един вариант за действие или противодействие на задаващата се опасност, невидян и неочакван и от съмишлениците, и от противниците. Скритото оръжие на политика е част от харизмата, която увлича хората, но дали ще бъде ефективно това оръжие, зависи и от тяхното доверие.

Политиката прави компромиси с нравствеността и хуманизма. Кул­турните полета, създадени и култивирани от световните религии, имат приложимост към решаването на политически проблеми, но не и към по­ставянето и постигането на политически цели. При компромисите си по­литикът се уповава на една аксиома – преследването на общото благо, в което вярва, че е правилно и добро ако не за всички, то в последна сметка – за по-голямата част от хората. Това прави съвестта му чиста. Допускам, че ако се възцарят всеобщата хармония, нравствеността и чо­веколюбието, няма да има нужда от политика.

Политиката не може да се разбере вън от точно определени и непо­вторими обстоятелства. Затова е уникална. Нито едно политическо съби­тие не може да се възпроизведе отново. Това означава, че правилността на политическото действие не може да бъде потвърдена със сигурност. Поли­тиката може да бъде оценена като правилна или неправилна (адекватна или неадекватна) от свои и от чужди, но във всички случаи ползата или вредата от една политика не може да се измери количествено. Така както всички щети от Втората световна война не могат да бъдат установени, нито може да бъде доказано по чия вина са станали; колко съветски, германски и пол­ски граждани е убил Хитлер и колко – Сталин, никога няма да стане извест­но. Политикът не се възприема по количествени критерии.

Политическите противодействия на предизвикателствата не могат да се коригират с времето, защото предизвикват невъзвратими последи­ци. Те са брънка от веригата на събитията; зависят от предходни обстоя­телства и определят следващите като свои резултати. Последните на свой ред стават обстоятелства за следващото политическо изпитание. Нищо не може да се върне назад и не може да бъде поправено така, че да стане по желания по-добър начин. Много силният „втори акъл на българина“ в политиката, за съжаление, е напълно безполезен.

Политиката е винаги точно определена във времето и пространство­то, т.е. тя е винаги „тук и сега“. Няма минала политика – миналото я превръща в история; няма и бъдеща политика, тогава тя е само полити­чески намерения, които могат да се превърнат в действие, а може и да не бъдат реализирани.

Политиката е царство на настоящето, което сама създава. Има свой­ство, което е трудно за възприемане – тя самата произвежда време и про­странство. Винаги има много време за правилна политика и малко – за неправилна. Правилната политика създава възможности и така отваря място в пространството, а неправилната го руши и така го затваря. Като задава условията на бъдещата политика, днешната произвежда обществе­на реалност и в утрешния ден.

И накрая, оценките за политиката са относителни, защото последи­ците от една или друга политика са не само за настоящето. Политиче­ските решения се вземат и за бъдещите поколения. Точно в този смисъл политикът, когато предприема политическо действие, носи отговорност едновременно към сегашното и към бъдещите поколения. Съотношения­та между тези две, разположени различно във времето, отговорности се променя. Неопределеното бъдеще позволява особеното нарастване или редуциране на отговорностите към „днес“ за сметка на отговорностите към „утре“ и това става по преценка на действащия политик. „Да се жерт­ваме за светлото бъдеще“ не е комунистическа лъжа, както „да живеем на кредит“ не е капиталистическа. И двете са универсални и крайни по­литически решения на дилемата за политическата отговорност към на­стоящето и към бъдещето.

Историята се опитва да запази и да систематизира политическия опит, но това почти винаги има малко значение при решаване на пробле­мите на днешния ден. Това се дължи не само на глупостта на политиците и непознаването на историята. Причините са поне две: първо, историята, както стана ясно по-горе, не може да даде нито една рецепта за днешно политическо действие; и второ – тя се пише политически и така става скрит пленник на това, което се опитва да изследва; не ѝ е чуждо при­страстието, а то е пагубно и за нея точно така, както е пагубно за по­литическото решение. Затова нека читателят прояви разбиране и толе­рантност, за да продължим напред в съдържанието с едно условие – без предубеждения към политиката.