Може би най- обсъждания, най-провокативния и най- критически одобрявания филм за сезона на кино наградите до момента, в мразовитата петъчна утрин вчера (22.01.2016г.) получи своята медийна прожекция за страната, благодарение на Форум Филм България.
Успях да отделя време и внимание, по-скоро заради носителят на Оскар за главна мъжка роля от миналата година- Еди Редмейн („Теорията на всичко“ остава като един от най-добрите филми, които съм гледал някога). Положително настроен, леко предубеден, с изключителни очаквания към играта му, но не и към филма- се потопих….
Стилистиката и динамиката на „Момичето от Дания“ силно напомнят за „Речта на краля“- предходния голям успех на режисьора Том Хупър, за който той бе награден с 4 Оскар-а.
Базиран на бестселъра на Дейвид Еберсхоф, „Момичето от Дания“ е забележителна любовна история, вдъхновена от живота на Лили Елбе и Герда Вегенер. В ролята на артистичната двойка влизат носителят на „Оскар” Еди Редмейн и Алисия Викандер, позната на българската публика от „EX MACHINA: Бог от машината“.
Сценографията е красива. Неусетно те потапя в епохата на 20-те и 30-те на миналия век. Внимание към детайла- прясна риба, бреговете, лодките, типично „северното“ време. Към края на трето действие успяваме да уловим няколко епични природни сцени, които категорично ще останат в съзнанието ви. Но въпреки всичко- това е очаквано. Носи красота и ефирност, но НЕ впечатлява.
Операторската работа е изящна. Камерата съумява да улови всяко движение на ръцете на Еди, всеки негов жест, поглед. В първо действие, когато гледа през роклята към крака си в чорап и ток, камерата е тази, която говори. Не актьора. Не героя. Оператора. Камерата съумява да улови красотата на Копенхаген от тази епоха и да ни представи един малко познат за широката аудитория град, по един изключителен начин. Сцената с Лили и Герда на терасата и панорамната гледка, финалната сцена на филма с шалът …. кадри, които без силата на операторското майсторство, биха имали далеч по различно усещане и нюансировка. Тук операторът и неговата камара говорят, като по този начин успяват да предотвратят употребата на глас зад кадър. Вътрешната борба на Лили, е показана наяве.
Второстепенните роли бледнеят. Хенрик и разкритието за „същността му“ в последствие, всички съпътстващи герои, приятелят от детинство на Ейнар… все образи които допълват общата картина, но не блестят с изключителна оригиналност. При цялото желание на зрителя да се разгорещи жаравата и да има още сцени с Хенрик и Лили това така и не се случва. Да онази целувка е повратна точка, но намесата на Хенрик в историята сякаш свършва там. Историята с Ханс остава недовършена. Имал ли е чувства към Ейнар, защо се връща при него и жена му, защо го целува на гарата? Любовен триъгълник ли имаме или той просто иска Герда? Много въпроси, липса на отговори… въпрос на гледна точка.
Герда. Алисия Викандер прави ролята на живота си и едва ли скоро ще я видим в толкова силно превъплъщение. Герда е олицетворение на обичта, на подкрепата, на силата и на желанието да остане в настоящето. Играта със съпругът и отприщва серия от събития, водещи до тотална промяна в живота им, в брака им, в тях самите. Герда е художник. Артистична душа, която трепне за ласка, за игра, за лудост… Алисия потъва в своята героиня и със своето детско излъчване, изпълва Герда с нестихваща енергия, превръщайки я в двигател на действието в огромна част от филма. Но ако се дистанцираме от героинята… колко актьорски умения в същност влага тя? Дали не бихме могли да си представим поне 5 други актриси в тази роля, които да се справят не по-зле (за да не кажем далеч по-добре) от нея? Дали ролята на Герда не е сходна с тази на Максимус (Гладиатор на Ридли Скот)? Абсурдно сравнение, но както там КОЙТО и да поставят на мястото на Ръсел Кроу, би заковал ролята не по-зле от него, така и тук….
Бижуто на филма за пореден път е Еди Редмейн. Едва 33 годишен, младият актьор в две последователни години заковава роли и сътворява изпълнения НЕПОДВЛАСТНИ на времето и пространството. Неговият професор Хокинг от „Теорията на всичко“ помля буквално всяка церемония и му донесе всяка награда за главна мъжка роля, миналата година, като завърши сезона с ОСКАР!!! Още докато прибираше Оскарът си миналата година, той споделяше в интервюта, че работи по образът на Лили в „Момичето от Дания“ и му е изключително трудно да превключи от едната крайност в другата.
Еди Редмейн е бижуто на филма. Той е причината, поради която ТРЯБВА да видите този филм. Това НЕ Е най-добрия филм на година. Това НЕ Е филм, който ще помните поради КОЯТО и да било друга причина. Това е филм, който ще се закове в съзнанието ви, поради неговото изпълнение. Не зная колко килограма е свалил за ролята, но актьорът изглежда значително отслабнал. Блед. И преди всичко… елегантен, внимателен, ефирен, деликатен, нежен…. Еди съумява да изгради толкова елегантна жена, каквато представена по този начин, в такъв филм КАТЕГОРИЧНО не сме гледали до сега. Оставям на страна гримът, дрехите, детайлите, дантелите, червилото, перуките…. Дори в сцените в които стои ГОЛ на екрана…. той е женствен. Движенията на ръцете му, походката му, усмивката му, лекотата с която гали, нежността с която докосва дрехите си…. Еди е Лили и Лили е Еди. Но ако трябва да посоча момент, в който актьорът ме изгуби- това е в началото на филма, когато все още е Ейнар и просто лежи в леглото. Може би реалната личност, която олицетворява е бил такъв. Може би идеята е, че Лили винаги е дремела у него. Но искайки да видя МЪЖЪТ Ейнар…. успявам едва на няколко пъти. През останалото време той е просто… ЛИЛИ.
Много е странно да говориш за такъв филм, по такъв начин. Темата е табу, въпреки че живеем в 21 век. Някои сцени във филма успяха да ме оставят със странно усещане в устата- Герда и Ейнар започват любовната си игра в леглото и събличайки го, тя осъзнава, че той под ризата носи нейната копринена…. Може би не сме дорасли за да проумеем това. Може би, ако съзнанието ти не е настроено да мисли в тази посока, като за възможна и нормална, няма да успяваме да усещаме такива сцени, по начинът по който трябва. Може би…
Филмът е добър. Категорично не е шедьовър и категорично не е фаворитът, в който се опитват да го превърнат. Филмът е произведение на изкуството, внимателно композирано, деликатно и ПРАВИЛНО поднесено. Но филмът печели, заради Еди Редмейн. Заради неговото превъплъщение. Заради неговия Ейнар и неговата Лили. Еди заведе светът да види „Теорията на всичко“ през 2015г. Еди Редмейн ще заведе светът да види „Момичето от Дания“ през 2016г.
Дали Еди ще успее да спечели пореден Оскар в две последователни години? Като изключим Том Ханс ( Филаделфия и Форест Гъмп) не мога да си спомня за друг мъж, който да е успял да спечели Оскар за главна мъжка роля, в две последователни години. Редом до легендата, сега застава и младият англичанин. Или това наистина ще се окаже годината на Дикаприо?
Развръзката…. скоро!
