След журналистическия триумф „Страх“, разобличаващ хаоса в Белия дом по време на първия мандат на Доналд Тръмп, Боб Удуърд се завръща с нова разтърсваща книга.

Във „Война“ – вече на български език с логото на „Сиела“ – двукратният носител на „Пулицър“ и разследващ журналист, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война.

Като започва с щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. — деня, в който Доналд Тръмп се опитва да подкопае изборния процес и да задържи властта с помощта на фанатизираните си поддръжници, Удуърд проследява как бившият (тогава) президент продължава да саботира политиката на новата администрация и да води задкулисна политика с цел завръщане във властта.

Паралелно с това „Война“ разкрива как президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се опитват да овладеят най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война: пълномащабната руска инвазия в Украйна. Като се позовава на  преки свидетелства, документи и разговори с ключови участници, журналистът осветява съдбоносни решения в момент на глобална заплаха.

Книгата предлага и задълбочен психологически профил на Владимир Путин — автократ, движен от вътрешна несигурност и имперски амбиции, чиято „пушка на Чехов“ в крайна сметка гръмва с катастрофални последици за Европа и света.

Не по-малко внимание е отделено и на другия фронт, пред който се изправя екипът на Байдън — нарастващото напрежение в Близкия изток между Израел и терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбула“.

„Много от сензационните епизоди в предишните ми книги са истории за провали, нечестност и корупция на властта“, споделя Удуърд. „Но „Война“ ми даде нещо ново – поглед отвътре, в реално време, към искрените усилия на президента и неговите сътрудници да действат в национален интерес.“

Дълбоко аналитична и базирана на факти, „Война“ показва както успехите, така и допуснатите грешки и трудностите при вземането на решения в условията на глобална криза — в свят, в който демокрациите са под натиск, а заплахата от нов световен конфликт е по-реална от всякога.

С впечатляваща прецизност Боб Удуърд за пореден път утвърждава репутацията си като един от водещите майстори на политическата журналистика — с книга, която ще остане важен документ за настоящето и тревожно предупреждение за бъдещето.

Из „Война“ от  Боб Удуърд

„Механичните и научни творения на съвременния човек имат свойството да прикриват от него естеството на собствената му човечност и да го подтикват към всевъзможни прометеевски амбиции и илюзии.“

Джордж Кенан, американски дипломат и баща на теорията за политиката на сдържане, съгласно която САЩ твърдо блокират разширяването на Съветския съюз

Лична бележка на автора

„Ще продължавам напред“, ми казва постоянно Клеър Макмълън, моята забележителна асистентка в написването на настоящата книга. „Ще продължавам напред“ е нейното мото.

Клеър е на 30 години, блестящ журналист и юрист, родом от Австралия. Именно тя направи тази книга възможна и без нея тя нямаше да се появи на бял свят. Точка. Клеър е истински гений, винаги сърдечна и добродушна, но също и твърда. Тя ме предизвикваше да преследвам трудните истории, да търся факти и потвърждения. Нейният подтик беше мек, но непреклонен. Редовно ми напомняше за новите източници на информация, които трябва да бъдат проучени, и вероятно разбираше войните в Украйна и Близкия изток по-добре от мен самия. Познаваше на пръсти нашите файлове и публичния архив и умееше да ги свързва. Когато енергията ми се изчерпваше, тя не спираше да идва рано, да остава до късно и да работи през уикендите. Винаги обмисляше, анализираше и никога не буксуваше. Справяше се със стотиците документи и разпечатки от интервюта с маратонска бързина и точност.

Много пъти съм се чудил защо не приличам повече на нея. Откровеният отговор е, че на света има само една Клеър Макмълън. Скоро тя ще пише собствени книги, но приносът ѝ към настоящата остава неоценим, за което ѝ засвидетелствам своята обич, приятелство и огромно възхищение.

Пролог

Една вечер през февруари 1989 г. моят партньор в отразяването на „Уотъргейт“, репортерът Карл Бърнстийн, се натъкна на Доналд Тръмп на вечеря в Ню Йорк.

– Защо не отскочиш насам? – предложи ми Карл по телефона от партито, организирано от Ахмет Ертеюн, американския бизнесмен и музикален продуцент от турски произход, в дома му в Горен Ийст Сайд. – Приятно е и всички много се забавляват. Доналд Тръмп също е тук и аз разговарях с него.

Бърнстийн беше очарован от книгата на Тръмп „Изкуството на сделката“. Приех поканата с лека неохота – както Карл и до днес ми напомня, до голяма степен поради факта, че се нуждаех от ключа от апартамента му, където бях отседнал в момента.

– Добре, ще дойда по някое време – казах.

Бяха изминали 17 години от 17 юни 1972 г., началната дата на скандала „Уотъргейт“, когато Карл и аз за първи път си сътрудничихме по случая. Сега Тръмп ни видя да стоим заедно, вече 45-годишни, дойде при нас и рече:

– Няма ли да е чудесно, ако Удуърд и Бърнстийн интервюират Доналд Тръмп?

Карл и аз се спогледахме.

– Разбира се – кимна Карл. – Защо не още утре?

– Супер – усмихна се Тръмп. – Заповядайте в офиса ми в „Тръмп Тауър“.

– Интересен човек – подхвърли ми Карл, след като Тръмп си отиде.

– Не и в политиката – отвърнах аз.

Но също бях заинтригуван от Тръмп, с неговата уникална и внимателно култивирана личност на енергичен предприемач, стремяща се още тогава да манипулира другите с прецизност и нотка на безпощадност.

Записахме интервюто1 на касетофон и сложихме касетата, заедно с машинописна разпечатка на текста и с копие от книгата на Тръмп, в кафяв хартиен плик, който впоследствие се изгуби сред купищата папки, бележки и вестникарски изрезки. Но аз знаех, че е там някъде, защото по принцип мразя да изхвърлям неща. Повече от тридесет години Карл и аз го търсихме.

Пошегувах се по този повод с президента Тръмп, докато го интервюирах в Овалния кабинет през декември 2019 г. за втората от трите ми книги за неговото президентство, озаглавена Rage („Ярост“).

– Да, спомням си добре как седяхме около една маса и разговаряхме – каза Тръмп и допълни, че трябва да се опитам да го намеря, защото според него е било страхотно интервю2.

Миналата година, 2023 г., влязох в складовото помещение, където се съхраняват стотици кашони с мои журналистически материали, трупани през годините. Не щеш ли, в един кашон с различни новинарски изрезки от 80-те забелязах обикновен, леко смачкан плик – липсващото интервю.

То представя портрет на младия, 42-годишен Тръмп, фокусиран изключително върху своите сделки с недвижими имоти, върху правенето на пари и върху статута си на знаменитост. Но е мъгляво относно бъдещето му.

– Наистина се стремя да изградя най-великия хотел – споделя той в онази 1989 г. – Ето защо правя апартаменти на горните етажи. Мисля, че се получава страхотно.

На въпроса ни относно предстоящите му планове отвръща, че и самият той не е наясно:

– Ако всичко си остане както досега, вероятно бих могъл да ви кажа доста точно, но светът се променя. Това е единственото, което знаем със сигурност.

Също така обяснява, че се държи различно в зависимост с кого общува.

– Ако съм просто с момчетата, имам предвид с подизпълнителите и така нататък, ще реагирам по един начин, но ако знам, че имам насреща си двама професионалисти от световна класа с включени касетофони – тук той посочва към нас, – естествено, нещата ще стоят другояче.

За себе си казва, че дълбоката му същност е много по-интересна от фасадата, което ни кара да се зачудим каква ли е тази „дълбока същност“.