„Андор“ е най-доброто, което се е случвало на „Междузвездни войни“ след 1980г.- мнение на Димитър Кръстев

Възхитен! Това е думата, която пулсираше в главата ми след финала на сезон 1 на „Андор“. Сериалът- аутсайдер. Онзи, който смятах , че ще гледам някога, насила. Сериалът, който свърши, чух всички онези феноменални отзиви, за да се мотивирам да го започна. А е трябвало да го гледам в реално време…

Джордж Лукас никога не успя да създаде герой,  за който да ми пука толкова много, колкото този сериал ме накара да тръпна за Касиан. Диего Луна изпълнява ролята така, че да обикнете и да съчувствате на героя. Репликите му не са много, но когато ги има, са на място и са достатъчно силни.

През цялото време в съзнанието ми изплуваше едно сравнение, което не спря да ме изненадва с безумието и коректността си едновременно – „Историята на прислужницата“ и Джун Осборн. Защо толкова лесно обикнах Андор? Поради същата причина, поради която обикнах толкова лесно и Джун. И двамата бяха мразени от съдбата. И двамата бяха толкова нечестно „поробени“. И двамата претърпяха неща, които нито едно живо същество не заслужава да претърпи. И двамата запазиха в себе си силата и желанието си за свобода. И двамата станаха причината, пламъкът за бунта, които ще свали един тоталитарен режим.

Първите пет епизода на „Андор“ са изключително трудни, бавни и мудни. Феновете на „Междузвездни войни“ обаче ще намерят красотата и силата в тях. Те са времето, което трябва да прекараме с героите, за да станем съпричастни. За да започне да ни пука. Времето, след което всяко действие ще ни носи емоция. Тогава се запознаваме със света на Касиан. Разбираме защо животът му е започнал по онзи начин, а сега тече по този. Научаваме защо търси сестра си. Научаваме как „майка му“ го е намерила и спасила. Сблъскваме се с качествата и кусурите на героя и градчето, което той обитава. Виждаме неговото вербуване и преминавана на страната на бунтовниците. На два пъти действията на Андор поставят под въпрос- той добър ли е? Двамата „пазачи“, които убива още в първия епизод и още едно убийство, след успешно изпълнената мисия, което оставя огромна въпросителна у зрител за онова, което се случва в душата и съзнанието на героя.

От 6 епизод до последната секунда на финала за сезона, „Андор“ е непрекъснато зрелище, непрекъснато напрежение и непрекъснато вълнение за неговите зрители. Ние вече сме инвестирали достатъчно време и емоции. Разбрали сме мотивировката, научили сме се да разбираме героите и техните действия. Сега е време за екшън. Време е да разберем, как са припламвали искрите на бунта, какво е съпротивата, кои са бунтовниците… всичко онова, което непрекъснато отеква в 6-те филма на Джордж Лука, но всъщност никога не е изследвано и не ни е било показвано в дълбочина. До сега.

Заигравката с класовото разделение. Проблемите при Сенатор-а, Оста и всички по веригата на бунтовниците са истинска наслада за търсещото око на зрителя. Колко рисковано е всичко. Как всеки може да бъде разкрит и да плати с живота си, в този режим. Колко много залагат на карта всички, участващи в бунта. Колко нетърпимо е да се живее в потисническия свят на Империята и как всеки такъв режим е обречен. Такъв режим ражда само едно- желание за свобода. Такъв режим е Гилеад. Такъв режим е Империята. Такъв режим е било времето на Хитлер. Такъв режим е и в днешна Русия. Тези режими- водят до бунтове. Бунтовете водят до войни. Войната в „Андор“ ще доведе до смърт и освобождение. Стремежът на човек към свободата е заложен в неговото ДНК. Не е ли свободен, това е единственото, което всъщност има значение за него. Единственото, което би искал и би се борил да промени.

Касиан Андор се набърква в бунтовническите среди и предстоящото възстание срещу Империята твърде много. Името му вече циркулира във висшите къргове. Той е търсен и преследван от изключително високопоставени хора. Лицето му е разпознаваемо. Той е прокълнат да бъде част от съпротивата. И знаейки финалът на историята му в „Rogue One“… Андор мигновено се превръща в обичан и любим герой, с който непрекъснато ще страдаме.

Тук видяхме много малко извънземни. Да не кажа, че те по-скоро отсъстваха. Тук нямаше Джедаи и Сити. Тук нямаше светлинни мечове. Нямаше го и Грогу. И нищо от това не бе нужно. Може би точно отсъствието им превърна „Андор“ в толкова различна, силна и зряла историята. И докато „Мандалорецът“ е прекрасен и неповторим с малкия зелен звяр на борда, той си остава някак… детската градина. „Андор“ е сериалът от Междузвезнди войни, създаден за възрастни. Дълбок, трогателен, болезнен и значим. Много значим.

Свобода, подтисничество, мотивация, тираничен режим, робство, искра, бунт, битка и желание за промяна…. Това не са просто думи. Всички тези теми намират широко приложение в „Андор“ и в думите на неговите герои. Думи, като тези на героя на Анди Съркис в затвора или финалната реч на „майката“ на Андор… Силни, вдъхновяващи и предизвикващи желанието за свобода у онези, които ги слушат.

„Андор“ не владее силата. В неговия свят тя по-скоро не съществува. Той не познава и Мандалорци. Не познава Грогу и Йода. Но той има всичко онова, което кара хората да искат да се борят с Империята да върнат републиката такава, каквато всички я помнят и желаят отново да бъде.

„Андор“ е най-доброто нещо, което се е случвало на Междузвездни войни след 1980г. Нито „Завръщането на Джедаите“, нито епизоди 1-3, категорично не епизоди 7-9 и определено не „Соло“ могат да се доближат до силата на емоциите и ангажираността с героите и събитията тук. Сигурен съм, че ако сега попитам, какво се случи във „Възходът на Скайуокър“, много хора трудно ще могат да формират ясна сюжетна нишка. Не и в „Андор“. Запознахме се с героя. Бе вербуван. Изпълни „поръчката“. Бе арестуван несправедливо. Провокира бунт и път към свободата. Стана причина за избухването на първите  искри на бунтът срещу Империята.

Следващия сезон трябва да ни доведат до момента, в който ще видим Касиан Андор в „Rogue one“. А трагичната му съдба там само ще засили съпричастността ни към онова, което предстои да му се случи.