Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде тръгват корените ни. „Авитохол и небесният народ“, издаван от „Ентусиаст“, се базира на непознати досега източници, за да разкаже за един недостатъчно изследван от специалистите период от историята, който е колкото важен, толкова и непонятен за широката публика.

„Докато пишех „Войната на буквите“ и „Войната на верите“, се замислих колко малко знаем за дългия път на древните българи“, споделя Людмила Филипова. „През първите месеци на работа не можех да открия много за съдбините на нашите предци преди Кавказ, преди V в. Но малко по малко изникваха по-стари извори – предимно китайски, персийски, индийски, арменски и др. Докато четях и осъзнавах значението и приноса на предците ни за развитието на могъщи империи и континенти, все повече си давах сметка, че през последните век-два е имало геополитически причини тази история да се потулва, докато ни се предлагат други по-модерни версии за нашето минало.“

Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде преминават древните българи, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали „небесния народ“? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и на неговия хунски съюз във всичко това?

Людмила Филипова отговаря на тези и редица други въпроси за хода на човешката история, развитието на азиатския и европейския континент и за съдбините на най-великите тогава империи – персийската, китайската, индийската и римската. Благодарение на богатото историческо съдържание и препратките към стотици източници писателката извежда на преден план редица непознати факти – не само че първите българи стоят зад изобретяването на телескопа и са пионери в разработването на солните мини, обработката на злато и скъпоценни камъни, но и че са участвали в създаването на стремената, различни бойни оръжия и дори – Пътя на коприната.

„Людмила Филипова е успяла да възкреси историческата памет и да потърси отговор как самите българи са схващали своето житие-битие в годините на Великото преселение на народите“, коментира проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. „За това свидетелстват както писмените извори, така и огромната литература, посветена на този период, с които авторката се е запознала подробно. Тя ги ползва и разглежда през призмата на непредубедения писател и посвоему изразява почит към труда на поколения изследователи, често оставащи извън полезрението на масовия читател.“

Наред с всичко това сюжетът предоставя поглед към целия древен свят, потапя читателите в атмосферата на отминалите епохи и ги прави съпричастни към житието на забравени герои, паметни човешки съдби, епични битки и пламенна любов, която преобразява бъдещето на цели народи.

„В новия си роман епопея Людмила Филипова като орисница плете съдбата на небесния народ, който се ражда от една любов в тътена на митологичната битка, посяла семето на днешния ни свят.“

проф. Сергей Игнатов

„Авитохол обикновено се отъждествява с хунския вожд Атила. С неговия авторитет българските владетели са свързвали началото на управляващия род Дуло и самото начало на българската държава. И този факт не е проява на стремеж към архаизиране, както мислят редица автори, а е по-скоро отражение на родовата памет и на историческата действителност.

В този свой роман Людмила Филипова умело води читателя по дългия извървян път и поредицата от драматични събития, съпроводили нашите предци, които не са били хомогенно етническо обединение. Много вероятно те да са резултат от сливане на няколко преселнически вълни, идващи от обширни райони между Алтай, Урал и Памир-Хиндукуш, в които има тюркски, угорски и източноперсийски групи. Авторката е успяла да възкреси историческата памет и да потърси отговор как самите българи са схващали своето житие-битие в годините на Великото преселение на народите. За това свидетелстват както писмените извори, така и огромната литература, посветена на този период, с които Людмила Филипова се е запознала подробно. Тя ги ползва и разглежда през призмата на непредубедения писател и посвоему изразява почит към труда на поколения изследователи, често оставащи извън полезрението на масовия читател. Основното значение на този необичаен роман е и в избрания ъгъл на повествование.“

проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов 

Людмила Филипова завършва с отличие магистратура по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет през 2019 г. Преди това става бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участник е в българската антарктическа експедиция през 2015, 2016 и 2018 г.

Автор е на книгите „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014), документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът/Отговорът“ (2019), „Където се ражда Слънцето“ (2021), „Божият ген“ (2022), „Войната на верите“ (2023) и „Авитохол и небесният народ“ (2024), някои от които са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. А книгата „Войната на буквите“ бе екранизирана от Българската национална телевизия.  През 2011 г. е наградена с отличието „Жена на годината“. Книгите ѝ са преиздавани многократно в големи тиражи. Член е на APECS и на БАИ. Има номинации в престижни международни литературни конкурси.