Егмонт България представя „Деца от кръв и кости„ – фентъзи дебютът на Томи Адейеми, базиран на западно-африканската митология и е бестселър на New York Times.

Потопете се във фантастичната земя на Ориша 11 години по-късно, след като магията е изчезнала..

 

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни.
Те се опитаха да ни погребат.
Дойде моментът да се надигнем.

Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.

Но всичко се променя в една нощ… нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.

Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.

***
„Феномен.“ ― Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ ― Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнеджъри тази година.“ ― Teen Vogue

ОТКЪС

Повечето момичета се скриват от ужас при вероятността да се изправят  срещу Йеми, но днес аз го желая. Упражнявала съм се и съм готова.
Знам, че мога да спечеля.
– Зели.
Дрезгавият глас на Мама Агба пронизва тишината и останали – те петнадесет момичета, които не са избрани, въздишат едновременно. Името отеква по плетените стени на тръстиковото ахере, докато осъзная, че е извикала мен.
– Наистина ли?
Мама Агба примлясва с уста.
– Мога да избера някоя друга…
– Не! – Изправям се на крака и бързо се покланям. – Благодаря ти, Мамо. Готова съм.
Когато си проправям път през другите, морето от кафяви лица се разделя. С всяка крачка се фокусирам върху начина, по който босите ми крака се движат по сплетените тръстики върху пода на Мама Агба, и преценявам триенето, което ще ми е нужно в битката, за да си осигуря предимство.
Когато стигам до черната рогозка, маркираща арената, Йеми се покланя първа. Чака и аз да направя същото, но погледът й само разпалва огъня в душата ми. В стойката є няма уважение, няма обещание за истинска битка. Тя си мисли, че съм под нивото й, понеже съм от божниците.
Убедена е, че ще загубя.
– Поклони се, Зели.
Въпреки предупреждението в гласа на Мама аз не мога да се накарам да помръдна. Застанала толкова близо до Йеми, виждам само лъскавата є черна коса и светлокафявата є кожа, много по-светла от моята. Това е кожата на онези от хората в Ориша, които никога не са се трудили и един ден под слънцето. Техният привилегирован живот се плаща с пари, с които бащата, когото никога не са виждали, иска да потули случилото се. Някой благородник, който от срам е изпратил извънбрачната си дъщеря в изгнание в нашето селце.
Изпъвам рамене назад и изпъчвам гърди, въпреки че трябва да се наведа. Чертите на Йеми се открояват сред групата божници със снежнобели коси, принудени отново и отново да се кланят пред хора, които изглеждат като нея.
– Зели, не ме карай да повтарям.
– Но, Мамо…
– Поклони се или напусни арената! Губиш времето на всички.
Останала без избор, аз стискам зъби и се покланям, а на лицето на Йеми разцъфва непоносимата й усмивка.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here