Нагласата! Колко важна е всъщност тя за един филм? До колко това, което сме прочели за него, видeли в снимки, изгледали в трейлъри и откъси и т.н. може да повлияе на предварителната ни настройка за това, КАКВО да очакваме?!
„Пасажери“ идва в България на крилете на „лоша“ оценка от критиците по целия свят. Окичен с лозунги от сорта на „Това е страхотен филм, преди да се превърне в най-скапания такъв за годината!“.
За какво всъщност се разказва този филм?
Космически кораб пътува до далечна колониална планета транспортирайки хиляди хора, но се появява неизправност в зоната на сънните камери. В резултат на това, двама от пътниците са събудени 90 години по-рано.
Във филмът има тайни! Много! За това, пазете се МАКСИМАЛНО от информация за него ПРЕДИ да посетите прожекция. В този текст ще ви пазя от спойлери и където са неизбежни, ще информирам на време!
Това е най-човешкият, най-истинският, най-силният, въздействащ и неочакван филм, който съм гледал от много време насам. Това НЕ Е космическа епопея, това не е космически екшън, не е фантастика и КАТЕГОРИЧНО това НЕ Е „Гравитация“. Това е филм за ИЗБОРЪТ! За изборът, който човек прави, за последствията до които води. За алчността и неспособността да оценим това, което имаме ТУК и СЕГА и КОЛКО лошо или добро е всъщност то. Филмът е дарма. Истинска, чиста човешка и общодостъпна драма.
Филмът започва с резултата от едно събитие. И този резултат е събуждането на единия от главните герои. Филмът ни улавя още с първи кадри, потапяйки ни в атмосферата на космическа сценография, сложна научна фантастика и много детайли от… кораба. Самотата и всички тези въпроси, които следват в съзнанието на зрителя са първият истински триумф, който филмът завоюва. Успях да се поставя на мястото на Крис Прат още със събуждането на неговия герой. Всичко което преживява, всичко което му се случва, всичко, което усеща, страда, обиква и го кара да се чувства добре е толкова естествено, истинско и реално… че човек неволно започва да чувства и преживява всеки миг и всяко събитие от живота му след събуждането. Свободата да разполагаш с кораба и ресурсите му, забавните моменти с кухнята… са онези мигове, които допълнително наслагват в съзнанието на зрителя, колко нормално и човешко е всичко, случващо се на екран.
Детайлите и красотите на кораба са зашеметяващи. Мащабите и идеята за гигантските размери на „средата“ му за живот, ме накараха да си представя, какво бих правил аз, ако бях буден на такова място и при тези обтоятелства. Повярвайте ми, то не се различаваше по нищо от това, което прави Крист Прат. Срещата му с робота е първият сигнал за това, че ние, хората, сме създадени за да общуваме, за да НЕ бъдем самотни, за да споделяме, да говорим. Тази среща всъщност не дава отговори, а успява да зададе още и още въпроси. Колко самотни се чувстваме, като няма с кого да споделим болките и хубавите моменти, колко незаменимо е разумното общуване, колко значим е контактът, докосването, мирисът, разумният отговор и чувствата? Тази среща и времето прекарано с робота дават още по дълбоко поле за размисъл и въпроси. Всеки зрител ще потъне в себе си и ще опита да преживее видяното представяйки СЕБЕ СИ на негово място. Все пак той се е събудил 90г. по-рано, НЕ МОЖЕ да заспи отново и трябва да живее на кораба докато умре от старост.
ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!
Истинското разтърсване и емоционалния колапс идва в мига, в който става ясно, че той ИМА нужда от друг буден човек. Има нужда от половинка. Има нужда от живо същество, а не Робот, с което да общува и да живее. Самотата убива. Неспособността да се чувстваме живи и част от общество, от хората, е това, което може да накара човека да полудее. Неговият избор е писателката Аурора (носителката на Оскар Дженифър Лорънс). Това е най-голямата морална дилема в цялата история. Човек, поставен в такава екстремна ситуация ДАЛИ ще избере да умре сам или ще избере да събуди друг и да прекара живота си с него. Особено, ако има възможност да избира, както в случая. Дженифър Лорънс е събудена и поставена в НЕИЗВЕСТНОСТ да НЕ знае защо. Моралната дилема е на масата и най-голямата интрига във филма е на лице. Кой ще развали магията на неизвестното? Роботът е помолен да НЕ разкрива тайната. И играта започва.
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!!!
Идилията е пълна- те приемат съдбата си и заживяват. Влюбват се и тяхната „космическа“ любов разцъфтява по най-забавния и оригинален начин. Кастингът на двамата актьори е ИЗУМИТЕЛЕН. Крис Прат е истинско удоволствие за окото. След ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА му трансформация за „Пазителите на галактиката“, той е новият любимец на Холивуд. Доказателство?
Той е толкова красив и така очарователен, че са нужни буквално 5 мин. за да се влюбите в него и да му станете категорични фенове. Той е непохватен в началото и бързо набира спомени и умения. Невъзможно е да не обикнете героя му и е невъзможно да не започнете да живеете с него, проблемите му и НАЙ-ТРУДНОТО решение в живота му.
Дженифър Лорънс е объркана, очарователна, по-красива и зряла от всички нейни роли до момента, взети заедно. Нейната Аурора е точното допълнение на Крис Прат и самотата, която е на път да побърка героя му. Тяхната връзка и това, което си дават един на друг е толкова красиво, чисто и мило, че и най-коравото сърце е на път да се разтопи, пред сцените, които двамата актьори успяват да претворят на екран. Химията им е осезаема и завладяваща. Животът им на борда, това, през което преминават и ежедневието, което ги съпътства са най-логичните, най-правилните и ТОЧНИ събития, които мога да си представя.
Големият обрат в историята?!
ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!!
От мига в който Крис Прат моли робота да пази тайната му, че той САМ ще и каже, нещата стават ясни. И въпреки това, мигът в който става ясно, че това предстои, ченето ми вече е паднало и от устата ми се отделя едно звучни и ясно „НЕЕЕЕЕЕ“!!! Глупавата машина успя да развали цялата идилия, красота и хармония с простата истина, че ЕДНА МАШИНА НЕ Е СПОСОБНА ДА РАЗБИРА, да усеща и да „влиза в положение“. Последвалите събития са разрушителни и неспособни да не свият душата на всеки зрител.
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!!!
Следващите минути успяват да контрастират на първата половина на филма по неповторим начин. Хаос. Самота. Липса. Тъга. Всичко, което отсъстваше от хармоничното начало е на лице и вече ни вълнува!
Екшънът е вплетен толкова умело и внимателно в историята, че е способен да изуми. Сцените на НУЛЕВА гравитация, сцените в открития космос, сцените с реактора са едни от най- зрелищните моменти, които съм преживявал в последно време. Момента с първата сцена на нулева гравитация и всичко което се случва в басейна, ме накараха да онемея. Колко консултанти, съветници и хора са мислили за да конструират Дженифър Лорънс и нейното „плуване“?! Уау!
Всички събития до финала на филма са правилни решения, точните следствия и най-възможните причини, които мога да си представя.
Филмът ИМА и своите проблеми. Да в медицинската капсула МОГАТ да легнат двама души. Да от ядрен реактор не може да те спаси една врата. Да едно дърво не вирее в 5см. пръст. Да доста глупаво е да не помислиш за възможността, да се наложи да влезе някой отново в хибернация. И много, много други. Но те са лесни за преглъщане, на фона на общото усещане за човещина, емоционалност и чувствата, които носим вътре в нас.
След финалните надписи, въпросите остават.
Ако аз бях на мястото на Крис Прат, щях ли да взема неговите решения? Щях ли да живея по неговите „правила“? Щях ли да се реша на тази „СТРАШНА“ стъпка, на която той се решава? Нима е възможно,човек да направи избора на Дженифър Лорънс и това избор ли е или е единствената възможна стъпка?! Един такъв живот дали е по-лош и по-непълноценен от онзи, към който са се запътили? И на финала- колко предистории и продължения на „Пасажери“ са възможни?
Забравете ВСИЧКО, което сте прочели и гледали за този филм. Забравете всички негативни и позитивни мнения и рецензии за него. Забравете видеата и снимките. Просто отидете, изгледайте го и се предайте на най-човешката, силна и ВЪЗДЕЙСТВАЩА история по родните екрани от много, много години насам.
„Пасажери“ вече е премиерно в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.
