„Клейфейс“- мнението на CINEBOOM

Не познавах този злодей. Никога не съм чел комиксите за „Батман“. Изгледал съм всички филми, на много от тях съм фен. Не си спомням Клейфейс да се е появявал до сега. И по-скоро не се е. А това… е добре!

„Клейфейс“ е най-доброто нещо, което съм гледал от „Жокера“ насам. Всъщност филмът се нарежда на една линия с „Черният рицар“ и „Жокера“, но дали ги задминава?

„Клейфейс“ е изключително простичка история, която някак е далечно ехо на трагичната съдба на Артър Флек. Тук нещата са доста по-бляскави и доста по съвременни. Въпреки това Готъм, е някак същия. Същия ужасен град, пропит от корупция, пропит от нелоялност, пропит от престъпност и много, много мрак. Готъм в „Клейфейс“ е онзи град, който тровеше живота на Артър Флек и на Брус Уейн, по абсолютно същия начин.

Нашият герой тук е актьор в пика на кариерата си и едно изключително спонтанно решение му коства всичко. То е толкова естествено и толкова нормално, че ако не го беше направил, щеше да изглежда странно. След това… събитията следват своя естествен (или не съвсем) ход. Неговото обезобразяване, което виждаме в трейлъра и последвалото „изцеляване“, което виждаме в трейлъра, са ясни. Но всичко, което се случва между тях и благодарение на тях е нещо, което незапознатите с комикса дори и не предполагат. А то е страхотно.

Способността, която нашия герой отключва е много трудна за разбиране. Минава време, докато зрителя установява, какво всъщност се случва с този човек и това супер сили ли са? Проблем ли е? Контролируемо ли е? Какво е? Както той, така и докторката изследват тази непозната територия заедно и навързват парченцата от пъзела едно по едно. Точно, както някога Тоби Магуайър изследваше и разбираше своите способности за първи път в оригиналния „Спайдър-мен“, така и тук нашия герой се сблъсква с нови възможности, чиито граници и контрол не са му ясни, а ние зрителите ще видим за първи път и проумеем именно през неговите очи.

„Клейфейс“ е наистина болезнен. Идентично с начина, по който Готъм и хората се отнасят с Артър в „Жокера“, така и тук Готъм и хората се отнасят с нашия герой. Единствената разлика е, че този има самочувствие и … в началото пари.

Когато способностите му се отключват и той се сблъсква с тях за първи път, сравненията с Хълк са неминуеми. Начина на тяхното отприщване и употреба много напомнят на онова, което преживява Брус Банър, но тук… нещата отиват отвъд.

Идеята да миксираш тази оригинална история за супер-злодей с брутален, body-horror е брилянтна. Тя лепва, като ваденка на събитията и става неминуема част от тях. Сцената с очите в самолета и онази ножичка, която още трейлъра ни подсказва, е толкова брутална, толкова трудна за гледане, че буквално може би 5 човека в кино салона успяха да ГЛЕДАТ докато се случваше на екран онова, което се случваше.

Сцената с едно рязане на едно лице към финала на филма е толкова брутална, толкова агресивна, че силата и стоицизма да я издържиш са някак свръх.

„Клейфейс“ дава наистина вцепеняващи моменти на body-horror, които ще се запечатат в съзнанието на зрителите завинаги, но всеки един от тях ще бъде заземен от неочаквания „импулс“, който успява да „върне“ нашия герой в спокойни води. Това е неговата докторка.

Отношенията между героят ни и хората в живота му са болезнени. Всички ние сме били предавани от най-близките ни хора, от нашите работодатели, колеги. Тези предателства са болезнени, но ако превърнат живота ни в ад и от тях загубим буквално всичко, това ще отключи ли желанието ни за отмъщение? До къде би се простирало то?

Точно, както при Артър, първите убийства са случайни и са в изблик на ярост. Точно както при Артър уплахата му след тях и неразбиране на случилото се е втрещяваща и изключително човешка. Нашият герой тук е наистина земен и възможен. Такъв, какъвто Батман и Жокера в миналото НИКОГА не са били.

Усещането в „Клейфейс“ е същото, като в „Жокера“ с Хоакин Финикс. Ако трябва да го подредя в някаква класация, бих го поставил на едно ниво редом до „Жокера“ и „Черния рицар“. Много различен е, но носи същото усещане за реализъм и възможност. Изключително точна и красива изненада, която май никой не очакваше, но някак трейлърите и скромния бюджет подсказваха.

„Клейфейс“ е най-доброто, което DC можеха да преживеят след „Супергърл“ тази година. И май истината за тях е някъде там- скромни бюджети, мрачни и земни филми, по-слабо известни герои и много, много силни истории. Така се получи „Жокера“. Така се получи и „Клейфейс“, който е заглавие, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за гледане на голям екран.

Въпреки факта че ерата на комиксовите герои отмина, въпреки това, че отдавна не съм дете и отдавна започнах да мразя този тип филми… точно тяхната различност и това, че нито „Жокера“, нито „Клейфейс“ попадат в този калъп, ги превърна в наистина добри и възможно за харесване. Изключително точно попадение и стъпка в правилната посока за DC.