Малко са книгите в цялата човешка история, които са толкова влиятелни като древния текст „Към себе си“ от римския император и стоически философ Марк Аврелий.
Сега този безценен философски документ се появява на българския пазар в ново луксозно издание с класическия превод от старогръцки на Богдан Богданов и с логото на издателство „Сиела“ в сътрудничество с Нов български университет.
Написан без намерението да бъде публикуван, текстът събира личните размисли, записки и стоически напътствия на най-могъщия човек на своето време, които повече от 18 века оказват огромно влияние върху читатели по цял свят.
Като поддръжник на стоическата философия Марк Аврелий помества в „Към себе си“ поредица от забележителни духовни упражнения – напомняния, предназначени да го направят смирен, търпелив, съпричастен, щедър; да му помогнат да разбере себе си и да осмисли вселената.
Прозренията на автора, вероятно записани по време на военни кампании, се превръщат в едно от най-великите философски произведения: вечен сборник, станал задължително четиво за държавници и мислители през вековете.
Изключително четивно и достъпно, изданието не само дава увлекателен поглед към ума и личността на един от най-просветените и интелигентни лидери на всички времена, но и предлага вдъхновяващо ръководство за търсещите начин да се справят с предизвикателствата на всекидневния живот.
От тази книга читателите могат да извлекат ценни уроци затова:
- Как да бъдем господари на собствените си мисли и да живеем в настоящето?
- Как да превръщаме пречките във възможности?
- Как да се справим с неизбежните страдания в живота ни?
- И как да приемем, че след време не само няма да ни има, но самият спомен за нас и за най-великите ни дела може да е изчезнал?
Изпълнена с мъдрост, практически напътствия и дълбоко познание на човешкото поведение и душа, „Към себе си“ представлява безценен извор за философията на стоицизма и неговите основополагащи ценности – смиреността и дълга, смелостта и разума, вътрешната сила и умереността.
Из „Към себе си“ от Марк Аврелий
Четвърта книга
- Когато е в съгласие с природата, властващото вътре в човека начало е така нагласено към това, което се случва, че винаги лесно го преобразува към своята даденост. То не обича определените неща и по изключение се насочва към тях, а всъщност се занимава с онова, което ги предпоставя. Така става с огъня, когато овладее изпречващото му се. То може да угаси малкия пламък. Разпаленият огън обаче бързо обсебва всичко, каквото му хвърлят, поглъща го и от това се вдига още по-висок.
- Никое действие да не се върши напосоки и несъобразено с принцип, основаващ се на метода.
- Търсят усамотение – на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат кратки и отнасящи се до основното тези положения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш. От какво си недоволен? От човешката негодност? Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали в пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие. Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите, които доказват, че вселената е като град. Да не би още да те засяга телесното в тебе? Помисли си, че съвземе ли се веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни поглед към преходността на всеки спомен, към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока, към нищожното ехо на овациите, към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място, което ни е определено. Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват? Та не забравяй за убежището си в тази твоя земица и най-важното не се отвличай, нито прибързвай, а бъди независим и гледай на всичко като мъж, като човек, като гражданин, като смъртно същество. От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка – първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“
- Ако умствената способност е обща за всички ни, общ е и разумът, който ни прави разумни същества. А ако е така, общ е и разумът, който ни нарежда какво трябва и какво не трябва да правим. А щом е така, има и общ закон. А щом е така, сме граждани. А щом е така, сме причастни към някакъв обществен ред. А щом е така, светът е като град. Защото към какъв друг ред можем да твърдим, че е причастен целият човешки род? Оттам, от този общ град идва и умственото, и разумното, и законното начало. Откъде другаде? Също както земното в мене е откъснато от някаква земя и влажното от друг елемент, дъхът от един извор, а топлото и огненото от друг техен, така и умствената способност е дошла отнякъде – защото нищо не идва от нищо, както и не отива в небитието.
