По време на дискусия в социалната мрежа Threads, Джеймс Гън защити подхода към предстоящия филм за „Клейфейс“ в рамките на новото DC Universe (DCU) и отговори на фенове, които поставят под въпрос липсата на директна връзка и обвързаност с по-голямата обща история на вселената.
Според Гън филмите в DCU трябва да функционират като индивидуални произведения в рамките на едно „алтернативно времево пространство“, сравнявайки го с модела на Star Wars. Той твърдо се противопоставя на схващането, че една история губи стойността си, ако не води директно към следващ мащабен отборен кросоувър.
Макар тази философия да има своите силни страни, тя насочва прожекторите към едно сериозно противоречие.
Самостоятелен шедьовър или излишно „канонично“ парче?
Джеймс Гън безспорно е прав в едно: гледането на кино не трябва да се превръща в домашно задание. Един филм като „Клейфейс“ трябва да бъде ценен заради жанровите си качества – в случая силен акцент върху боди-хоръра и мрачната атмосфера – а не просто като стъпало към това, къде ще се появи същият герой „три филма по-късно“.
Тук обаче възниква логичният въпрос на феновете: Какво точно прави този филм част от DCU, ако той напълно игнорира контекста на вселената?
Ако „Клейфейс“ беше позициониран като проект извън канона (в стил Elseworlds), никой нямаше да търси скрити връзки и индикации за бъдещи събития. Но при положение че лентата е част от официалната хронология на DCU, зрителите очакват усещането за обща вселена. Когато филмът се усеща като напълно изолиран еднократен експеримент, се губи смисълът от самата концепция за споделен свят.
Идентичността на DCU се нуждае от посока
Самият Гън вече загатна, че няма да гледаме за последен път този вариант на „Клейфейс“. Но как точно ще се реализира това завръщане, след като самата лента оставя героите и сюжета си в абсолютна изолация, без дори зачатъци на закачки за бъдещето?
Този казус принуждава ръководството на DC Studios да дефинира по-ясно какво всъщност означава „свързана вселена“ извън мащабните проекти около „Супермен“. Докато феновете очакват връзки и събития с тежест за целия свят, защитната позиция на Гън рискува да раздели публиката между търсещите авторско кино и тези, които искат епична взаимосвързаност в духа на комикс индустрията.
Какво е вашето мнение? Трябва ли филмите от комикс вселените да бъдат напълно независими жанрови упражнения, или споделеният свят изисква постоянни препратки и градене на общ сюжет? Споделете в коментарите.
