С радост ви представяме новото, добре забравено (и все така плашещо актуално) старо книжно предложение  от издателство „Парадокс“. Точно 30 години след първото си издание на български език („Парадокс“, 1994), „Горски цар“ на Турние отново ще се срещне с българския читател, този път – с убийственото оформление на Кирил Златков.

Награда „Гонкур“ за 1970 г.
„Отвъд множеството скандали, които „Горски цар“ съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е съдаден, за да носи в ръцете си дете. Абèл Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар – от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх…Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. „Горски цар“, най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика.“

Красимир Мирчев

„Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на „Писането е необходимост…Искам да изразя…“ Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние…Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата.“

Мишел Турние

Мишел Турние (1924–2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Следва философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга „Петкан, или чистилището на Пасифика“ (1967) и с „Гонкур“ за „Горски цар“ (1970). Основни извори на вдъхновение намира в немските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство „Галимар“ (1978–2016) и на Академия „Гонкур“ (1972–2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал „Гьоте“ и на награда „Малапарте“.
Освен гореспоменатите произведения, на български език са преведени романите му „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Метеорите“, „Тримата влъхви“, „Елеазар, или Изворът и къпината“, „Х-тимен днвеник“, както и сборниците с разкази „Дивият петел“ и „Среднощен пир на любовта“.

Из „Горски цар“

Автор: Мишел Турние

Преводач: Изабела Георгиева

Издателство „Парадокс“, София, 1994, 2024 

6 май 1938 г.

Тази сутрин всички вестници публикуват на първа страница снимки на членовете на новото правителство. Причудлива и грозна сбирка! Тези лица, които сме виждали поне двайсет пъти в най-различни комбинации, въплъщават всяко по своему подлостта, низостта и глупостта. Впрочем повечето от тях участваха и в предишния кабинет.

Трябва да помисля над една нова „Опака конституция“, която в преамбюла ще съдържа следните шест положения:

  1. Светостта има общо само с отделния индивид, лишен от власт.
  2. Политическата власт, напротив, е изцяло от Мамон. Тези, които я упражняват, поемат в ръце всичките несправедливости в обществения организъм, всички престъпления, които ежедневно се вършат в нейно име. Следователно най-големият престъпник на една нация е човекът, който стои на върха на политическата стълбица – президентът на Републиката, веднага след него идват министрите, а след тях се занизват всякакви висши обществени деятели, съдии, генерали, прелати, всичките слуги на Мамона, живи символи на калното блато, което наричаме „установен ред“, всички опръскани с кръв от главата до петите.
  3. Органите се нагаждат съвършено към тези ужасяващи функции. За да се задоволят нуждите на най-мерзката професия, се извършва подбор с обратен знак, така че да се съставят екипи, представляващи в най-синтезиран вид квинтесенцията на мръсотията, която може да роди дадена нация. Установено е, че във всеки министерски съвет, конклав или международна конференция на високо равнище така вони на мърша, че и най-дръзките лешояди бягат. На по-скромно равнище същото се отнася до управителните съвети, щабовете и всякакви други органи, сборища на отрепки, в които нормален човек не може да вирее.
  4. Щом като един човек създава закони, значи той самият е извън закона, също и извън закрилата на закона. Следователно животът на човек, който упражнява някаква власт, има по-малка стойност от живота на хлебарката или на въшката. Парламентарният имунитет би трябвало да претърпи положителен обрат, което значи всеки гражданин да може да стреля без предупреждение и без ловен билет по всеки политик, който му се изпречи на пътя. Всяко политическо убийство подобрява нравствената хигиена на обществото и се посреща с блажена усмивка от Света Богородица и ангелите в рая.
  5. Към Конституцията от 1875 година следва да се добави член, по силата на който щом едно правителство падне, всички министри да се разстрелват незабавно без право на обжалване. Недопустимо е хората, които не са оправдали доверието на нацията, да се приберат безнаказано у дома, а на всичко отгоре да продължат политическата си кариера, окръжени с ореол след измамния си фалит. Тази разпоредба би имала тройното предимство да изцеди най-вонящия гнойник на нацията, да предотврати появата на едни и същи лица при смяна на правителството и да внесе в политическия живот това, което най-много му липсва – сериозност.
  6. Всеки човек следва да знае, че обличайки доброволно каквато и да било униформа, се самоопределя като творение на дявола и става обект на законното отмъщение на честните люде. Със закон към гадните животни, чийто лов е разрешен по всяко време, трябва да се прибавят ченгетата, свещениците, пазачите и дори академиците.