Сам Рейми е име, което е добре познато на феновете на ужаса. „Злите мъртви“ и „Отведи ме в Ада“ са заглавия, които винаги ще пулсират в съзнанието на феновете на този жанр. Паралелно с това той е и лицето зад най-одобряваната трилогия „Спайдър-мен“ до момента- тази с Тоби Магуайър.

Рейчъл Макадамс е име, което помним от бозички, като „Тетрадката“, „Гадни момичета“, „Сватбен обет“ и „Горещо маце“. Романтики, комедии, все филми, нямащи нищо общо с ужас.

Дилън О’Брайън е момчето, чиято звезда изгря в трилогията, започнала с „Лабиринтът: Невъзможно бягство“. Освен това обаче сме го гледали в прекрасната му роля в „Американски убиец“ и дори мистерията „Езерото Кадо“ на HBO.

Тези тримата успяват да забъркат бъркоч, който на пръв прочит е способен да предизвика зрителя. Дори във видяното в трейлъра- окото лесно се подлъгва по лъчистите плажове, зелените гори, разголените тела, самотата и простото бивакуване. Това, което стои зад случващото се в тези малко над 2 мин.,  обаче е малко по-различно.

„SOS“ има един много сериозен финален обрат. Много. Преди да стигнем до него сценарият излива основите на странната служителка в компанията, която е изключително умела в боравенето с цифри, но точно както Ан Хатъуей не се вписваше в „Дяволът носи Прада“, така и героинята на Рейчъл Макадамс не се вписва в компанията тук. Въпреки това, тя е адски добра, в това, което прави и заминава на злополучния полет до…. след което филмът започва!

Има някаква носталгия по самотния остров, красивата природа и простичкия живот на ловуване, оцеляване, да си сглобиш навес и т.н.т. Сравненията с телевизионни риалити програми, като „Survivor“ и „Игри на волята“ са неминуеми. Тук обаче Рейчъл надминава очакванията и това, което сме виждали до момента до степен, че тя е способна да си направи шапка от нищо, чаши от нищо и какво ли още не.

Динамиката в отношенията между нея и нейния шеф (Дилън О’Брайън) е двигателя на „SOS“. Колко добра е тя в оцеляването и колко кьопав е той в неспособността му да се адаптира и грижи за себе си без преимуществата на цивилизования свят. На много ранен етап във филма, тя ще види една лодка, от която ще се скрие. Но на доста късен етап ще стане ясно, какво всъщност е означавала тази лодка. По време на филмът някак без да усетим Рейчъл успява да донесе в лагера издълбани от дърво чаши, дори нож, който „морето е изхвърлило на брега“, както тя казва… Някак не обръщаме внимание на тези дреболии, което от своя страна помага много големия УАУ ефект от финалния обрат.

Героят на Дилън О’Брайън е типичен, самовлюбен фукльо. Разглезен млад мъж, наследил империята на баща си, който без чужда помощ е прокълнат да умре на този остров. Той дори не е способен да открие и да си откъсне плод. Непрекъснатите възходи и падения в отношението с биващата му подчинена през цялото време подчертават неговото неставане за нищо. Единствената му цел, да се спаси от това изгнаничество, ярко контрастира с нейното желание, да поостане.

Когато започваме да наближаваме финалната права и героинята на Рейчъл Макадамс започва да изтрещява тотално, ужасът идва. За моя изненада обаче, той е доста софт. Някак да кръстиш този филм ужас/трилър е сходно с това да номинираш „Марсианецът“ с Мат Деймън в категорията най-добра комедия/мюзикъл на Златните Глобуси. Но да речем, че има мигове на истинско напрежение. Финалния сблъсък между двамата е наистина зрелищен. Няма как да не призная уменията на режисьора и операторското майсторство на човекът зад камерата, които вадят от този сблъсък абсолютния максимум. Тогава идва и кръвта, тогава идват и гадостите, тогава идва всичко.

Когато идва време за големия обрат, първоначалната изненада е успешна. Ефектът УАУ го има, защото някак… не си допускал. По-скоро в главата на зрителя стои идеята, че може би там някъде е пристанището и за това тя го пази да не стигне до тази част на острова. Когато голямото разкритие вижда бял свят, усещането е наистина удовлетворително, но… някак за твърде кратко. След първите минута-две си даваш сметка, че това е бил големия коз на „SOS“ и опитът на филма да бъде различен. Дали е успял? Може би, но не благодарение на своя обрат. По-скоро благодарение на изключителните и абсолютно нетипични изпълнения на двамата актьори, които вадят върхови изпълнения, разчитайки само на собствените си способности.

„SOS“ е една приятна изненада в началото на Февруари, която си струва да бъде видяна на голям екран, но добавеното измерение и 3D очилата на носът ви ще намалят удоволствието. След „90 минути до присъда“ това е вторият филм тази година, който се разпространява в 3D формат и той не носи нищо на усещането.

Една прекрасна вечер през уикенда в близкия кино салон, която ще си струва, но в никакъв случай няма да остави отпечатък в съзнанието ви.