„Писък 7“ влиза в своя втори уикенд по родните екрани. Въпреки голямата цифра в заглавието си, поредицата все още е нещо, което буди интерес и държи в напрежение!

Грешката да изпуснат Нийв Кембъл за миналия филм е поправена и Синди Прескот е звездата тук. Истината е, че целият филм лежи на нейните плещи и носталгията по оригиналния „Писък“. Голямата изненада обаче се случва още в началото на филма. Виждаме лицето на убиеца, зад маската!!! Да, не се шегувам!

Откриващата сцена в къщата, в която се разиграха събитията от оригиналния филм, е добра. Тя носи своята известна доза клишираност, превръщайки тази трагедия в извратена сензация и „музей“ за „вдъхновените“ от събитията. Кой къде  е лежал, кой къде е пълзял, кой къде е бил намушкан… Там някак се заформя легендата за Синди Прескот или жената, оцеляла след всичко това. Толкова много пъти…. Куклата в реални размери с вграден детектор за движение е прекрасна хрумка, за да остави постоянното съмнение- сами ли са вътре в действителност? Бързата схватка с Гоустфейс и зрелищната смърт на двойката откриват финалните надписи, превръщайки сцената в откриваща. Такава, каквато някога бе тази с Дрю Баримор и обаждането на убиецът по телефона, докато тя правеше пуканки.

Още в самото начало, запознавайки се набързо със Сидни и обкръжението и, тя получава обаждане от непознат. Изненадващото тук е, че то е видео обаждане. Още по-изненадващото е, че то е от убиецът. А най-изненадващото е, че той Е БЕЗ МАСКА!!!! Да. Още в първите минути убиецът се обажда на Сидни , разкривайки лицето си. Ще запазя самоличността му в тайна, подсказвайки само огромното съмнение, което започва да тегне у зрителя, чисто и просто… защото този убиец няма как да е той. Просто няма как и причината се корени в оригиналния „Писък“. Изненадата за това лице е огромна, тъй като са успели изцяло да я скрият от трейлърите и маркетинговата стратегия на филма. Когато обаче има второ обаждане, без маска и трето и четвърто такова, съмнението намалява до степен зрителя да започне да мисли, как е възможно, а не дали е истина.

Гледайки Нийв Кембъл в ролята на Сидни 30г. след оригиналния филм, натежава. За онези от нас, които помнят света преди това, „Писък“ е истинска класика, появила се от нищото и устояла на времето. Филмът е дал основите на класическия „поджанр- тийн слашър“. Толкова много години по-късно имаме втори оцелял от оригиналът и това е Гейл Уедърс , в ролята е Кортни Кокс. От „Писък 6“ тук се завръщат младите Чад и Минди (Мейсън Гудинг и Джазмин Браун), които тук са протежета на Гейл.

Вманиаченото преследване на Гоустфейс към Сидни този път е насочено към нейната дъщеря. Уязвяването на главната ни героиня минава през страхът на една майка, детето и да бъде наранено по нейна вина. От друга страна дъщеря и е някакво бледо копие на младата си майка, която бе точно толкова беззащитна и точно толкова уязвима преди 30г.

Убийствата са брутални, агресивни и някои от тях наистина запомнящи се. Едно от момичетата е убито във въздуха, докато е вързана с въжета по време на сценична тренировка и лети над сцената. Едно от момчетата и един мъж са убити от поредица от пробождания с ножа- бързи, агресивни и зрелищни. Мъж е убит от колата на Гейл при нейното появяване. Едно от момчетата е убито от кег бира, като през устата му започва да изтича едновременно бира и кръв.

Класическото неумиране на убиеца се случва много повече от веднъж тук. Още от трейлърите виждаме две брутални сцени, които ще запомните след финала на филма. Сидни и дъщеря и са в стените и убиецът започва яростно да пробожда всичко наред, опитвайки се да ги уцели, докато те бягат. Сидни гледа през телефона камерите от мястото, където работи и дъщеря и се е скрила, насочвайки я как да го застреля през стената.

Голямата изненада, след появяването на Гейл Уедърс и убийството на първия Гоустфейс е мигът, в който дъщерята на Сидни е атакувана от нови 2, маскирани убиеца от две страни едновременно.

Да се върнем малко по-рано в мига, в който Сидни пристига у дома си , където заварва всякакви екрани, на които я чакат убийците от нейното минало. От Стю, през майка и, брат и, до Дюи и Били. Само за да стане ясно, че убиецът от видео обажданията, всъщност има шанс да бъде всеки друг, както и този, който всъщност и се показва.

Голямата сцена на финалната битка- майка и дъщеря, рамо до рамо в преследване на Гоустфейс- завършва с традиционното сваляне на маската на убиеца, само за да попаднем на най-голямото разочарование за целия „Писък 7“. Самоличността на всеки един от тримата убийци е малоумна. Изсмукана от пръстите на сценаристите и напълно в духа на поредицата, за поредния СУПЕР ФЕН на оригиналните събития, който е решил да ги възроди. В този ред на мисли, тази поредица по този начин може да продължава докато свят светува. Нови убийци ще има винаги.

„Писък 7“ дава свежи идеи, брутални убийства и много, много клиширани моменти, базирани на носталгията по оригиналът. Именно стъпвайки на такава носталгия някога Disney убиха „Междузвездни войни“ създавайки епизод 7. Оригиналния филм е нещо от преди 30г. Голяма част от феновете дори не са били родени по онова време. Други изобщо не помнят, какво се случваше в отделните части. Превръщайки поредицата в своеобразен Marvel сериал си гарантираш съдбата на кино вселената на Marvel- на хората да спре да им пука, защото не могат да гледат 30 филма и 8 сериала, за да се подготвят за най-новия. Не всичко си струва и не всичко е добро за гледане.

„Писък 7“ е сносно заглавие, което за феновете на хоръра и тийн-слашърите е прекрасна притурка и причина за разходка до най-близкия кино салон.