Никога не съм вярвал, че един роман може да ме травмира. Истински. Дълбоко. Да остави такава травма в мен, че да са ми нужни дни, може би седмици, за да се „излекувам“ от него. „Младият Мънго“ е първият роман в съзнателното ми четене, който ми докара „психическа болка“.

Мястото е изключително далеч от мен. Глазгоу, 90-те години на миналия век. Дори и да съм бил хлапе в онова време, Глазгоу даже не съм знаел къде се намира. Въпреки това, някак ежедневието на Мънго, семейството му и хората в живота му… са ми ужасно познати.

„Младият Мънго“ е една от най-бруталните книги, които съм чел и да, в нея има ЛГБТИ сюжетна нишка.

Родителят

Родителят в едно семейство е онзи стълб, от който зависят животите на всички. Майка, баща, брат сестра… всички зависят от това, родителя в семейството да бъде успешен. Да знае, как. Да се грижи за нуждите на семейството и неговите членове. Да присъства. Да обича. Да закриля. Родителят е онова начало, без което… семейство не може да има. В „Младият Мънго“ бащата го няма, но майката… майката е съвсем там. И тя е причината за този ужас, в който живеят нейните 3 деца. Майка-алкохоличка! Звучи, като нещо не кой знае какво. Всички сме ги чували. Много сме ги виждали. Но твърде малко от нас са го преживявали. Мо-мо е олицетворение на една провалена жена, провалена майка и пропаднал човек. Ако трябва да си представя дъното на една жена, може би Мо-Мо в „Младият Мънго“ е неговото олицетворение. Не мисля, че има нещо по-ниско, по-долно и по-отвратително от нея. Една жена, превърнала тялото си в разруха. Една жена, нямаща ни най-малка идея, какво означава да бъде майка. Една жена, зациклила някъде дълбоко в своята младост, родила три деца, превръщайки животът им в ад. Мо-Мо е героиня, за която читателят на „Младият Мънго“ ще си спомня дълго. Просто, защото ужасът от нейното падение е вцепеняващ.

Мънго и любящата майка

Нашето хлапе, главният герой в романа, е светлото начало в един свят, потънал в мрак. Неговата душа, неговата усмивка, неговото желание за живот и доброта искрят от всяка страница. Мънго живее в сянката на своята любяща майка. Тя е пропила цялото му съществуване, оплела е съзнанието му и е превзела мислите, разбиранията и светът му. Той съществува заради нея. Слуша и разсъждава по нейните правила. Защото тя го обича. Защото тя е майка му и е единственото сигурно нещо в живота му. Единственото безопасно нещо в живота му. Въпреки отсъствието и, въпреки мъжете в живота и, въпреки бруталните сцени, на които той става свидетел, въпреки алкохолът, въпреки думите и, въпреки чуждите деца в новия и дом, въпреки голотиите, въпреки безпаметните и нощи, въпреки всичко… Мънго я обича и иска да я има, да е добре. Защото тя е неговата майчица.

Сестричката

Джоди е сестричката на Мънго. Тя е другото спокойствие, сигурност и любов в живота на нашия 15 годишен малчуган. И точно както майка му, тя има своите тъмни страни и проблематика. Тя спи с един… не толкова млад господин. Бременна е. И ще иска да прави аборт, за което Мънго ще и помогне с едни конкретни… „движения“. Но точно, както повечето неща в живота му, Джоди ще напусне своето братче. Тя отива в университет и скоро ще се „спаси“. В началото вижданията им ще бъдат по-редки. А с времето, ще станат почти невъзможни, докато накрая съвсем не спрат. И Мънго ще трябва да се оправя сам, с алкохолизираната си майка.

Братът

Хеймиш е по-големият брат на Мънго. Описан по начин, по който визията му се бие с характера му. Младото момче бързо дава заявка за запомнящ се герой, който ще трови живота на хората в историята и мислите на нейните читатели. Хеймиш е олицетворение на яростта, липсата на контрол и усещането за безнаказаност, които върлуваха дори и у нас през 90-те години на миналия век. Той е главатар на банда, той организира боеве, той бие с последствия, той носи на бой, лее кръв (и чужда и своя) и е готов да смачка всеки и всичко насреща си. Хеймиш е хомофоб. Твърде рано става баща само за да продължи да бъде същия несретник и агресивен копелдак, какъвто винаги е бил.

Джеймс

В този свят на алкохолици, бой, кръв, секс, ранни раждания и всякакви перверзии, Джеймс е лъч светлина. Младото момче е онази брънка, която липсва в живота на Мънго. Той е причината, нашия герой да иска да полети. Да вижда слънцето в небето, да гали върхът на тревите, да мечтае, да обича, да бъде обичан да приеме себе си и да се почувства значим. Джеймс е причината Мънго да повярва, че и в този свят има място за него. Че и той може да бъде обичан. Че има смисъл да съществува. Че между две момчета може да има любов, нежност. Че тяхното докосване, може да бъде красиво.

Зараждащите се чувства между Мънго и Джеймс са в сърцето на тази история. Двете момчета, провокират читателя да мисли за себе си в ония години. Че и той е искал същото. Че и той е търсил нежност, искал е любов, искал е интимност. Всяко докосване е означавало толкова много! Целувката е била израз на романтика и много нежност. Голото тяло е нещо красиво и изпълнено със съдържание. Първите сексуални трепети са истински вдъхновяващи и във всеки миг, всеки жест, всеки поглед, се крият хиляди възможности и хиляди неизречени думи. Сцените на интимност (и не само! ) между двете момчета са поднесени с изключителна прецизност, внимание и такт. Те са деликатно описани, много внимателно представени на читателя така, че да вдъхновяват и провокират спомени. Да връщат в собственото ни минало.

Всички парчета от огромният пъзел, който е „Младият Мънго“, се напасват по неописуем начин. „Помощта“ на Мънго по отношение аборта на сестра му е брутална! Сцената е изпълнена с толкова много напрежение, отвращение и тези огромни очи, с които читателя ще чете, че след нейното приключване ще трябва време, за да събре зениците си обратно в орбитите и успокои дишането.

Хилядите сцени на бруталните безумия на Мо-Мо и нейната тотална катастрофа, като майка, ще провокира зрителя да иска да и извие врата много пъти, да я нашамари поне стотина пъти и десетки пъти да я цапардоса подобаващо. Тази жена е олицетворение на истинското зло, подчертаващо мрачния свят, в който живеят децата и.

Огромната битка между Католици и Протестанти, начело с Хеймиш, ще превърне финалния спринт в „Младият Мънго“ в истинско изпитание. Бруталната агресия и много кръв, които струят от тези сцени, ще напълнят душата и съзнанието на читателя с немислима доза адреналин. Мозъкът ще пулсира, слепоочията ще болят, но гладът за това, да разбереш какво става по-нататък ще надделява и ще провокира да ровиш все повече и повече в страниците нататък. А тяхната бруталност няма да спре да те втрещява.

Безспорно най-стъписващите сцени се развиват край езерото с двамата… мъже и Мънго. Първият сблъсък между Кристофър и нашият герой идва някак изневиделица. До тогава ние не знаем, какво се крие в миналото на тези мъже. Ние не знаем, защото и при какви условия майка му го е изпратила с тях там. И когато този сблъсък между двамата се разгръща пред очите ни, умът ни не го побира и въпросите започват да пулсират.

Когато по-младият от двамата мъже се прибира и „успокоява“ нашето хлапе, следва нов обрат, който идва тотално неочакван за читателят. Този удар, в онзи миг някак отеква в слепоочието на читателя и е началото на непреодолима спирала от събития, която ще ни доведе до завършека на тази немислима история.

Случващото се между Мънго и мъжете в палатките и край езерото е толкова болезнено, толкова трудно за приемане и толкова травмиращо, че когато историята напредва и става време за първият сериозен обрат, някак вече нямаме търпение за него. Съзнанието ни крещи за справедливост. Кристофър и Мънго във водата и едно подхлъзване отключват поредица от събития, които ще пренапишат разбиранията ни за това, колко крехък и раним е нашия хлапак.

Когато става време за втория обрат и вече го помирисваме, с Мънго и по-младият мъж във водата… романа ни изненадва и се случва точно обратното на това, което очакваме. Не нашият герой прави стъпка към убийство, а точно обратното. И когато в онзи миг, един подарък от злия му брат излиза на повърхността, книгата завива в посока най-мрачните си мигове. Инстинктът за самосъхранение е най-висшата човешка черта. Когато трябва да оцелеем и нещата са на живот и смърт, сякаш нищо няма значение. Ние ще драпаме и ще се борим, ще направим всичко, за още една глътка въздух, за по-малко болка, за още живот. И в онзи миг, Мънго прави точно това. Бори се за живота си.

В своя финал „Младият Мънго“ ни дава възможност да усетим реалното израстване на нашето момче. След дългия път към дома и тази съдбоносна среща със семейството му, оценката в съзнанието на момчето е болезнена. Какво означава за него майка му, какво означава за него сестра му и какво означава за него брат му в този финален момент, осмисля целия роман. От къде е тръгнал, какво е преживял, до къде е стигнал и колко силен е вече всъщност. И как тези хора, тези най-близки, най-обичащи го хора, са му взели толкова много.

А някъде там, на един тротоар разстояние стои неговият лъч светлина. Онази емоция, онази любов, онова спокойствие, онази оценка и приемственост, от които Мънго винаги е имал нужда. На един тротоар разстояние, до един куфар и под едно палто. Една бинтована ръка, до една разбита уста и залепена брадичка, се вдига, за да го поздрави. И именно тогава, в този миг на истинско осъзнаване и приемане на реалността, такава каквато е, болезнена и неприятна, Мънго получава своя изблик на надежда. Своя начин, историята му да свърши с лъч светлина и малко добро. След плановете за това да избягат заедно, въпреки всичко, въпреки хората и средата им. Джеймс, смазан, от другия тротоар, с бинтованата ръка му маха, да идва. Да тръгнат и да бягат заедно.

Колко много му трябва на човек, за да реши да загърби всичко и да постави себе си на първо място? Колко силен е инстинктът ни за самосъхранение, желанието ни за живот и истинска любов? Колко нежност има в дните ни и колко много усещаме липсата и, когато я няма? Мънго и Джеймс са двете страни на една и съща монета. Две момчета, които растат във време на терор и мрак за подобните на тях. Две момчето, чиито чувства, както Мънго казва „са по силни от тях“. Две момчета, които се обичат истински и имат необходимостта да бъдат приети и просто оставени на мира. Те ще бъдат щастливи. Знаят как. Усетили са го. И ще се борят за своето щастие и своята любов.

Далеч от желязната хватка на Хеймиш.
Далеч от безграничната „любов“ на Мо-Мо.
Далеч от „искрената“ загриженост на Джоди.

Далеч от онези мъже на езерото.
Далеч от Глазгоу.