„Warcraft: Началото“ рецензия от Димитър Кръстев

Нека започна с най-важния момент: НЕ СЪМ ИГРАЛ ИГРАТА! Никога! Не зная историята. Зная, че е стратегия и има и Starcraft, но кое е първо, кое е второ, за какво се разказва – нямам идея. Отивайки на тази прожекция, отидох с идеята, че гледам филм и ще оценя неговите кинематографични качества, а НЕ дали са направили добра адаптация по играта и дали има общо и т.н.

Нека да започнем в същност с историята. За какво се разказва в „Warcraft: Началото“?

Мирната територия Азерот е на ръба на война, когато цивилизацията й е изправена пред страховит набег на завоеватели: воини орки бягат от загиващия си дом, опитвайки се да колонизират нов. Отваря се портал, който свързва двата свята, и едната армия е заплашена от разгром, а другата – от изтребление. Биещи се на противникови страни, двама герои са устремени един срещу друг в сблъсък, който ще реши съдбата на семействата, народите и земите им. Така започва зрелищната сага за власт и саможертва, в която войната има много лица и всеки се бие в името на нещо.

Историята е добра. Има своя потенциал и възможности да се разгърне в мащабна сага, много филми и завиден боксофис. И по всичко личи, че това ЩЕ СЕ случи. Но НЕ заради качествата на филма, НЕ заради реализацията, НЕ заради 3D-то или ефектите. Заради масивната основа и вече изградената, ЗАКЛЕТА фенска маса. Всички почитатели на играта, с които бях в IMAX залата, бяха очаровани и впечатлени. Аз не бях.

На пръв поглед във филма има точно 3 разпознаваеми лица. Това са Пола Патън (която помним от „Мисията Невъзможна: Режим Фантом“ и „Прешъс“), Бен Фостър (който партнираше на Джейсън Стейтъм в „Механикът“) и Доминик Купър (който помним като Скай от „Мама Мия“). Бен Фостър е магьосник?!?! Пазейки се от предварителна информация за филма, за да не се развали магията, неговата поява на екран ме шокира. Един от най-слабите моменти в брънката на филмът е актьорския му състав. Съгласен съм за непознатите лица, но дори Травис Фимел от хит сериалът „Викинги“ е НЕУЗНАВАЕМ под тежкия грим и доспехи. Актьорските му постижения са бутафорни и в повечето сцени, когато не е в битка, са по-скоро иронични, от колкото драматични. Пола Патън е истински шаржиран образ, като Гарона. Бледите и актьорски напъни и изхабен диалог я превръщат в треторазряден образ на четвърторазрядна актриса. Доминик Купър НЕ постига НИЩО, като Краля.

Ако има нещо, за което филмът заслужава адмирации за него, то това е визията и детайлите, при дигитализирането на образите на орките. До сега най-силно запечатания образ на Орки е този, от „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Тези тук са различни. Много различни. Мощни. Силни. Изпъстрени с детайли и едва уловими елементи. Имах голяма драма с пиърсинга по зъбите на Дуротан, но след филма си дадох сметка, че е преодолимо.

„Warcraft: Началото“ е изключително зле фокусиран. Изключително!!! Във всички мащабни сцени фокусът размазва детайлите в далечината. Във всички сцени с преден и заден план, задният е извън фокус, за да заковем очи в случващото се пред камерата. Неясни, мъждиви и замазани образи, които дразнят очите и много от сцените бих сравнил с такива от „Беулф“. Да дори реалните актьори приличаха на дигитализирани образи, които пазят частичка от човешкото в себе си.

Епичните битки, НЕ БЯХА епични. Да имаше ги. Да имаше сила и мощ на орките в тях, която беше добре позиционирана, но общото впечатление бе за гледаеми битки. НЕ впечатляващи и НЕ запомнящи се.

Елементът с магиите идва в повече. Много в повече. В това отношение успехът на екипа от визуалните ефекти е „съизмерим“ само с катастрофата „Седмият син“. Цветовата палитра е разпиляна и не е съчетана по правилния начин.

Общото впечатление е за евтин филм. Много евтин, с може би добра митология, но изключително слаба реализация. Във визуално отношение истинска катастрофа. В актьорско отношение и визуални ефекти – пълно фиаско.

В случая мислите на един човек, който НЕ Е фен и НЕ Е играл играта са без значение. Ако си от другата страна, ЯВНО нещата изглеждат различно и усещането е друго. Но ако просто отиваш на кино за да гледаш филм, си тръгваш с главоболие и лош вкус в устата…