Колко отдавна не си сядал да изгледаш един филм, просто заради чистото забавление? Заради това, че харесваш този жанр. Заради стремежът ти, че ще те извади от сивото ежедневие. Че за два часа ще се потопиш в един свят, който обожаваш и твоят някак ще остане на заден план. Кога за последно седна да гледаш качествен екшън? Без супергерои, без феноменални, визуални ефекти, без хора, които летят, без лазери от очите?

„War Machine“ на Netflix дори в трейлъра изглежда, като нещо наистина обещаващо. В действителност, това е първият екшън от около 1 милион години насам, който ме е накарал да се напрягам и да стискам зъби, героят да оцелее и след тази сцена.

Филмът започва изключително обещаващо, чисто и просто защото Алън Ричсън и Джей Кортни са двама огромни мъжаги, които са родени за ролята на военни. И още повече- родени да бъдат братя. Откриващата сцена, чисто мъжкото приятелство и закачки вадят на преден план онази непоколебима черта, която ярко отличава Алън Ричсън от неговите предшественици в този жанр- Шварценегер и Сталоун. Той говори. И говори много. Дори говорейки, той носи емоция. И умее да бъде актьор. В това, което показва в „Ричър“ и тук, Алън е брилянтен и неговият кастинг избор е удар в целта.

Подготовката в тренировъчния лагер и времето прекарано там ни връщат в златните години на Холивуд, когато виждахме как героят тренира и става изключително добър. И след това е точно такъв. Това е начинът, да му вярваме и съпреживяваме събитията по-нататък в историята.

Когато екипът му нахлува в горите и действието реално започва, „War Machine“ на Netflix се превръща в нещо, което подхождащите с непредубедено око към него, не са и предполагали. PURE AND REAL FUN!!! Удоволствие, каквото убеден съм много от вас не са изпитвали от години. Алън и суровата действителност на военните мъжаги сред дивата природа е нещо, което винаги ще пленява окото. Всички обичаме планината, всички обичаме гората, дърветата, зеленото, скалите, бомбастичните гледки и панорами. Всички искаме да сме там с приятели, съмишленици, другари. И тогава някъде идва обратът, за който първата част на филмът само подсказваше. Тази огромна, бойна машина, която се изправя от прахта и поема своя курс към пълно изтребление…

От там насетне филмът отприщва своя неподозиран потенциал и преживяваме повече от час истинско, зрелищно и неповторимо забавление.

Ще се върна в началото за да подскажа, че откриващата сцена завършва с подсказка, за зрелището, което ни очаква. Атаката на мястото на срещата между героите на Алън Ричсън и Джей Кортни, в рамките на няколко минути, е направена на пух и прах по начин, който кара откриващата сцена на „Спасяването на редник Райън“ да изглежда, като детска игра.

Когато бойната машина погва нашите герои, ние незнаем нищо за нея. Незнаем какво е, от къде е, защо е дошла и какво са възможностите и. Бързо научаваме начина и на действие, първо сканира, после се прицелва, накрая стреля и унищожава. В хода на историята научаваме още много от смъртоносните и способности, но за съжаление една конкретна, която очаквах през цялото време да бъде демонстрирана и да обърне хода на историята, така и не се показа. Но може би така бе по-добре, защото те все пак трябваше да имат някакъв шанс.

Агресията на бойните сцени и зрелището на всяка смърт са off the chart. Когато достигат до опустошеното селище и се качват на онзи танк, нещата излизат извън контрол и сблъсъкът между двете машини отеква в долината. Операторското майсторство качва нивото и започва да ни дава гледни точки, съизмерими с тези на дуелиращи се Аутобот и Десептикон.

Бягството на танка и атаката на бойната машина са толкова зрелищни, толкова въздействащи, че в много моменти се улавях, че имам нуждата от почивка- толкова бях напрегнат и толкова силно стисках зъби, да успеят. И точно когато успокоението идваше, екшънът рязко качваше нивото и атаката започваше да гранични с безкомпромисна лудост. До момента в който бойната машина не откачи и не заизстрелва едни неща, които покриха небето…

Когато стана ясно, че с техните оръжия не могат да я одраскат и започнаха да мислят в посока чиста физика, нещата някак си започнаха да връщат мислите ми в реалността. Но никога през това време усещането за лидерът- Алън Ричсън- и грижата му за екипа, не спря да струи от екрана. От преминаването през въжето над реката, до хващането на носилката на редник 7 под ледените води… нашият герой демонстрира истинско мъжество, дълбока травма от своето минало и много, много човечност, облечени в това огромно тяло.

Станахме свидетели на сцени с неминуемо мъчение и тотален ОТКАЗ да се предаде. Ранен, пребит, кървящ, без сили, без храна, без вода, но той никога не спря да носи и тегли своя другар към спасението. Дори, когато му хрумва възможност за победа над врага, той отново демонстрира своята загриженост към ранения, показвайки по този начин дълбоката си човечност.

Финалния сблъсък между него и бойната машина е креативен, оригинален, различен и много, много зрелищен. Когато всичко свършва и победата е негова, в една локва с една течност изпадат едни много, много неща, които вече са добре познати на зрителя и напрежението рязко скача до небесата!

Завършващите акорди на филма, който отварят широко вратите за по-голямо, по-зрелищно и далеч по-високобюджетно продължение, дават и своята доза успокоение на темпото, връщане към началото. Това е момент на истинската сила на един военен. Момент на заслужено уважение, почести и възможност да си поеме дъх. Момент, в който нашият герой става част от глобалната борба, докато истинската война едва започва.

„War Machine“ на Netflix е толкова хитро, толкова успешно и зрелищно филмче, че гарантирам ви никой не е очаквал, колко налудничав всъщност може да стане. Но именно тази доза „това е невъзможно“, е причината много от нас да харесват различните части на „Бързо и яростни“, „Трансформърс“ и дори „Ричър“. Защото в този филм тук има частичка от удоволствията, които всеки от тези три, са ни давали.

„War Machine“ на Netflix е най-неочакваното зрелище, което началото на 2026г. можеше да ни предостави. И нямам търпение да чуя повече за продължението!