От бурното си развитие през 19-ти век, железопътният транспорт продължава да бъде олицетворение на модерни инженерни постижение, както и едно от най-важните транспортни средства. Чрез железниците ние сме превзели планини, минали сме отвъд обширни водни басейни и сме пресекли пустошта. За да постигнат това производители и проектанти е трябвало да осъществят фантастични начинания или да вземат безмилостни решения. Точно за такива истории става дума в „Невъзможни железопътни линии“, чийто първи сезон от шест епизода дебютира на 5 октомври в 22:55 часа по Viasat Explore.
Железницата на смъртта
От началото на 19. век, многократно е било предлагано Тайланд и Бирма да се съединят с железопътна линия, но джунглата била прекалено гъста и многобройни реки са пресичали терена, правейки тази идея невъзможна за реализация. Японските окупатори са имали различна идея, когато пристигат на континента през 1942-а. Те вярват, че с помощта на Съюзническите военнопленници ще могат да изградят железопътна линия, която да снабдява с амуниции и оборудване напредването на собствените им войници. Приблизително 60 000 военнопленника и многобройни азиатски работници са били заети да строят линията, известна като „Железницата на смъртта“.
Работниците, съставени предимно от съюзнически военнопленници, основно британски, австралийски, нидерландски и американски войници, работели заедно с азиатските работници, включително малайци, бирманци и тамили, всички поставени при изключително тежки условия. Те ставали при зазоряване, ядели само по купа ориз на ден и работели на 18-часови смени, 7 дни в седмицата, под изгарящото слънце и при висока влажност. Трябвало да положат 400 км железопътни релси през джунгла, която никога преди това не била прохождана. Те дори създали едно инженерно чудо, изграждайки моста в долината Уанг По.
Мостът се вие почти една миля, достигайки до над 30 метра височина в най-високата си част, което изисквало използването на динамит за разчистването на части от планините, които заобикаля. Бетон и тиково дърво са използвани за скелето и военнопленниците са правили всичко възможно мостът да не издържи дълго – например, събирали термити и ги поставяли в дървената конструкция, без да знаят, че насекомите не обичат тиково дърво, защото е много твърдо за ядене. Дългото една миля скеле, издигнато насред джунглата е чудо, но за завършването му само за 17 дни, без помощта на механизация, били необходими две бригади по 1 000 човека да работят денонощно. В края на краищата, железопътната линия, за която били необходими близо 700 моста, е завършена за по-малко от година, но с цената на повече от 100 000 човека, станали жертва на непосилната работа, недохранване, дизентерия и малария. Въпреки че по-голямата част от линията е погълната от джунглата след войната, една отсечка от нея е действаща и днес – като туристическа атракция!
Японците са известни не само с безмилостното, но несъмнено бързо строителство на железницата – те са известни и с първата в света високоскоростна железопътна мрежа, Шинкансен, която е пусната в експлоатация през 1964 г., точно навреме за Олимпийските игри в Токио.
Влакът-стрела, движещ се по линията, покрива 515 километровото разстояние между Токио и Осака за 4 часа, благодарение на средната скорост от 210 км/ч. Тази средна скорост по-късно е увеличена до 270 км/ч. Това е толкова висока скорост, че когато влакът-стрела влиза в тунел, компресира въздуха вътре с такава сила, че създава силен гръм при излизането от тунела. Това, разбира се, представлява проблем за живеещите наблизо хора и наложило разработването на нов дизайн на влака, вдъхновен от природата – по-специално от птицата Земеродно рибарче, която е има способността да се гмурка във водата почти безшумно при ловене на плячка.
И така, през 1997-а е представен Шинкансен серия 500, който е оборудван с близо 15-метров нос, много напомнящ човката на Земеродното рибарче. Резултатът е впечатляващ – не само въздушното съпротивление на влака е намалено с 30%, което значително намалява звуковия ефект, но и скоростта е увеличена до фантастичните 300 км/ч. Днес Шинкансен разполага с мрежа от 2 500 километра и е едно от най-важните транспортни решения в Япония, превозващо 195 милиона пътници годишно. Местните жители днес имат много по-малко основания да се оплакват от шума.
Япония е първо-проходец във високоскоростните железници, но и други страни са въвели подобни системи – например Франция, Китай, Германия, Испания и Италия, които разработват техни собствени високоскоростни железопътни мрежи, често наричани с различни имена, като TGV във Франция и Fuxing Hao в Китай.
Невъзможни железопътни линии е с премиера по Viasat Explore на 5. Октомври от 23:00 и повторение в петък от 17:20 и в събота от 15:30 часа.
