Едва ли някой ще си спомни сериал, към който очакванията да са били дори наполовина високи, като към „The Lord of the Rings: The Rings of Power“. Може би паралел е разумно да се направи между очакванията към него и очакванията към „Аватар: Природата на водата“. Най-скъпия телевизионен продукт за всички времена. $250 млн. платени само за права, преди разходите по първия сезон да започнат. Предшества го най-обичаната трилогия за всички времена, съизмерима само с любовта към „Междузвездни войни“. Само третият филм от нея реализира всички свои номинации за Оскар, превръщайки се в едва третият в историята с 11 статуетки, след „Бен Хур“ от 1959г. и „Титаник“ от 1997г. „Властелинът на пръстените“ на реж. Питър Джаксън се появи на ръба на новото хилядолетие и обърна нова страница в кино индустрията, поставяйки фентъзито там, където никога преди това не е било – в абсолютния мейнстрийм.
„The Lord of the Rings: The Rings of Power“ преживява истински ураган от реакции още преди своята премиера. Историята, забулена в тайнственост за първи път ни подава главната героиня- Галадриел, но някъде дълбоко скрити под видяното, стояха трите основни цели на сериала- създаването на пръстените, създаването на Мордор и връщането на Саурон. Нищо не подсказваше това, преди премиерата на първите епизоди. И докато изковаването на пръстените очаквано остана на заден план за големия финал, то създаването на Мордор и самоличността на Саурон бяха във фокуса на събитията в целия сезон.
Запознахме се с младите Галадриел и Елронд, запознахме се с много елфи, включително кралят Гил-Галад. Запознахме се с джуджетата и кралството им Казад-Дум. Запознахме се с хора и станахме свидетели на един доста по-различен подход и визия на орките. Видяхме митичното, островно кралство Нуменор и срещнахме неговите хора и кралица. Видяхме флотилията и преживяхме битката за южните земи. През цялото това време обаче пулсираше въпросът, че някъде пред очите ни е злото и ние не можем да го видим. Опитът да отгатнем самоличността на Саурон мога да сравня само с манията в опитът да бъде отгатната самоличността на героят, чиято глава бе размазана от Нийгън в „Живите мъртви“ сезон 7 епизод 1. То бяха теории, то бяха спекулации, търсене на теле под вола, търсене на прасе под яребицата и каквото ви хрумне. Минахме през падналият с метеора. Минахме през Халбранд. Минахме през Адар. Минахме през онзи с бялото наметало и зловещото лице, дето се движеше с двама подгласници. Дори Тео бе сметнат за Саурон. Дори старецът, който предизвика създаването на Мордор, бе смятан за Саурон. И всички бяха прави. И никой не бе прав. И какво стана всъщност?
„The Lord of the Rings: The Rings of Power“ ни въведе в своя свят и своята епоха. Не в света на Питър Джаксън и не в третата епоха. Намираме се във втората епоха и това е един друг свят. И бавно и настъпателно ние се запознахме с него и го заобичахме. Имахме достатъчно време, което да прекараме с космокраките предшественици на хобитите. Имахме достатъчно време да ги заобичаме в собствената им странност. Имахме време да започне да ни пука за всеки герой и да се вълнуваме от всяка съдба. И когато екшънът започна, на нас ни пукаше. И когато бе емоционално, ние бяхме емоционални. И се възхищавахме на всеки кадър, всяка епична картина и всяко парченце от света на Толкин, пресъздадено с истински педантизъм в мащаб, който заслужава и абсолютна красота.
Голямата полемика за свободата, с която създателите на „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ са се отнесли към канона на Толкин бе най-безсмисленото нещо и същевременно най-силната реклама за сериала. Само ще припомня, че Кристофър Толкин и The Tolkin Estate заклеймиха трилогията на Питър Джаксън, че от сериозния материал изпълнен с поуки и житейски мъдрости, той е създал екшън филм за масовия зрител. Само ще припомня на най-яростните фенове на канона, в какво бе превърнат Радагаст в „Хобит“. Когато си купиш правата, те ти дават известна свобода. И ако това включва да не се придържаш плътно към написаното, ако ти е разрешено да създаваш нови герои, да обогатяваш написаното, да преплиташ истории и митове… то тогава ще го направиш. Просто защото можеш. И когато резултатът е пълнокръвната история, адекватна за времето си, представяща различни раси, цвят на кожата, представяща жените не като митични същества, а като част от света…. тогава всичко e правилно.
„The Lord of the Rings: The Rings of Power“ ни представя много имена, герои и места, които сме чували в трилогията на Питър Джаксън. Тук са Исилдур и Елендил, неговият баща. В прологът към „Задругата на пръстена“ видяхме Исилдур да отсича пръстена от ръката на Саурон. Тук е Балрогът от Казад-Дум, срещу който се изправя Гандалф. Тук е кралят на елфите Гил-Галад, който не веднъж е споменаван в трилогията. Тук са предшествениците на Хобитите, които Билбо споменава по време на партито за рождения си ден. Тук е дори един магьосник, за когото ще ви кажа повече малко по-късно. Тук е Нуменор, кралството за което Арагорн говори. В „Lord of the Rings: The Rings of Power“ ще познаете много места, много герои, много факти, за които сте чували в трилогията. Но сериалът дава всичко онова, от което имаме нужда и дава най-важното- абсолютната премереност. В нито един момент „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ не се превръща в блокбасър тип Марвел. В нито един момент „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ не се и опитва да копира сцени от трилогията на Джаксън. В нито един момент „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ не се опитва да бъде нещо различно от самият себе си. Сериалът създава собствени правила, собствен канон, собствени герои, върху които ще гради бъдещи сезони, истории и светове.
„The Lord of the Rings: The Rings of Power“ дава един от най-силните финали, който сигурен съм никой не очакваше. Да, феновете разгадахме, с две от най-силните ни теории, самоличностите на падналият от метеора странник и Халбранд. Халбранд е Саурон, a странникът е Гандалф, въпреки че в нито един момент в сериала той не е наречен по име. Не е и нужно. Това разкритие не минава без феноменално хитрата първа сцена на епизода, в която Саурон най-сетне е разкрит и назован по име. Саурон е странникът. Ха! И всички вече си мислим, как сме били прави, колко нескопосано са се справили с прикритието, колко това и колко онова. Докато не чуваме и една друга дума. „Това не е Саурон. Този е Istari. Той е другият.“ В канона на Толкин, Istari са 5 духа, 5 божествени създания изпратени в Средната Земя, предрешени, като старци, за да помагат на свободните хора срещу Саурон. Това са Саруман, Гандалф, Радагаст и сините магьосници Алатар и Паландо. Обратът стана ясен и тогава дойде големият въпрос- кой тогава е Саурон? Връщайки се към митологията на Толкин и познатото от там, че Саурон подлъгва Celebrimbor да създаде пръстените на силата, че заблуждава всички и умее да се прикрива брилянтно, изплува простичката истина. Феновете сме били прави за втори път. Новосъздадения герой Халбранд, всъщност е Саурон. И развръзката там е брилянтна. Сблъсъкът му с Галадриел и използването на брат и са истински, емоционални бомби. И именно в сблъска между двамата чуваме за първи път реплики, които някак звучат много познато. Реплики, които много години по-късно Галадриел, ще каже на Фродо, когато се доближава до Единствения пръстен.
Тръпнещи в очакване да чуем името на Гандалф, ставаме свидетели на най-сладката сцена, която може сериалът да ни даде. Странникът и Нори и решението на семейството и, да я изпратят на път с него, създават истинска, силна и неподправена препратка към Гандалф и Билбо или дори Гандалф и Фродо, които ще се отправят на едни епични приключения много, много векове по-късно.
Изковаването на пръстените и трепетното очакване да ги видим в тяхната цялост също биват овъзмездени. Разбираме защо пръстените са три. И това е едно съвсем логично обяснение. „Три пръстена за кралете на Елфите“. Виждаме ги и осъзнаваме нещо простичко- предстои изковаването на пръстените за Хората и пръстените за Джуджетата. И спокойно, сезон 2 и сезон 3 могат да завършат с изковаването съответно на пръстените за следващата раса. А сезони 4 и 5 да се фокусират върху последния съюз на елфи, хора и джуджета предизвикан през 3029г. от втората епоха с атаката на Саурон.
„The Lord of the Rings: The Rings of Power“ ни дава красотата и брилянтната кинематографичност на трилогията на Джаксън, създавайки свой свят и правила по начин, по който някога Джаксън създаде собствените си. Поредицата отдава почит на филмите, на книгите, на писмата на Толкин и добавя към всичко това щипка творческо вдъхновение, превръщайки материала във възможност да развие поредица от сезони с изключителен потенциал. Въпреки това с финала на сезон 1, „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ успява да затвори увода към Средната Земя от втората епоха и ние вече сме влюбени в нея.
Снимките на сезон 2 вече текат. Премиерата не се очаква скоро…