Преди повече от месец споделих мнение за сериала, на база първите 3 епизода, като човек, който никога не е играл едноименната игра. Сега нещата са различни. Сега сериалът е изгледан в неговата цялост и съм изгледал целия геймплей до края на втората игра. Това е една от най-силните истории, които някой, някога е създавал. И може би гледайки сериалът без да си играл играта и без да имаш представа какво предстои, отнема голяма част от очарованието му. Сериалът е създаден за фенове и всички, които не знаят (като мен, до епизод 4) историята, може би ще останат равнодушни.

Сериалът рязко се различи от „Живите мъртви“. Докато третирането на сходна тема- живот след апокалипсиса, наличие на зомбита в кликъри, ухапвания, вирус/гъба…, предизвикват неминуеми сравнения, двата сериала всъщност са ужасно различни. Подходът към „The last of Us: Последните оцелели“ е правилен. Той успя да избегне основния проблем на „Живите мъртви“- огромния брой главни герои. Тук те са двама. Ели и Джоел. След тях има няколко второстепенни- Тес, Томи… и след тях са всички останали. При „Живите мъртви“, всъщност, главните герои бяха може би 20 и екранното време бе невъзможно да ни стигне, че да ги обикнем и да ни пука толкова много за тях, колкото ни се искаше. Фокусът върху Ели и Джоел е най-голямото преимущество. Това превръща „The Last of Us: Последните оцелели“ в много личен. Много. И докато в „Живите мъртви“ зомбитата са фон, на който се развива човешката драма, тук кликърите са дръпнати дори още по-назад и са истинска рядкост. Но когато ги има на екран, са нещо наистина специално. Да, и двата сериала показват, че най-голямото зло след края на света остават самите хора. Живите.

Бела Рамси успява да плени със своята Ели и да потъне в кожата и. След даден момент в сериала ще спрете да можете да си представяте друг човек там, освен нея. Тя успява да е толкова по детски забавна, ранима и някак твърде неопетнена в този свят на насилие и непрекъснато дебнеща опасност. Преходът и към истински оцеляващ, способен да се бие, да убива и да обича тийнейджърка, е много деликатен и плавен. В даден момент вече отношенията и с Джоел са на друго ниво и тя е толкова привързана към него. Тя спасява живота му. Действията и, колкото и детински да са, са причината Джоел да оцелее в един толкова ранен етап от историята.

Самият той, Педро Паскал, успява да даде на ролята всичко онова, което излива в „Мандалорецът“ с едно основно преимущество. Тук го виждаме през цялото време. Той използва лицето си (не е скрит зад шлем), гласът си, усмивката си, осанката си, за да изпълни своя Джоел със съдържание и емоции. За пореден път Педро Паскал разбива на пух и прах митът за токсичния мъжкар. Той е точно толкова мъжкар, колкото ситуацията изисква. И ако тя изисква да е уязвим и емоционално открит- той е. Ако ситуацията изисква да се пречупи и усмихне на поредната тирада от шеги на Ели- той е. Педро Паскал е всичко, което бе под шлемът на Дин Джарин, като успява да качи изпълнението си до следващото ниво.

Историята дава изключително силни сцени- спомени, които обогатяват настоящето и. Молът, Райли и ухапването са толкова простички, но същевременно с това изпълнени със съдържание моменти. Там успяваме да погледнем в душичката на Ели и онова, което се крие в нея. Там е посято семето на онова, което ще се развие във втория сезон- Дина. Първите трепети на една любов, толкова необяснима и толкова красива за зрителя. И този финал, който успя да изтръгне парченце от душата на всеки, изгледал красивата вечер в мола.

Дори няма да се впускам в коментар на сцената със спомените в епизод три и любовта на двамата мъже- вече споделих усещането ми за нея тук. Няма как да подмине началото на финалът на сезона и сцената с майката на Ели. Зловещо, зрелищно, агресивно и толкова, толкова дълбоко. Изключително умело писане от страна на сценаристите и начин, да оправдаят толкова много от миналото, настоящето и бъдещето, само с тази сцена. Защо Ели е имунизирана? Защо Марлийн има специално отношение към нея? Защо финалния сблъсък между Марлийн и Джоел е толкова значим? Защо решението на Марлийн да позволи евентуалното откриване на „лек“ е нож с две остриета? И не на последно място… актрисата. Актрисата в ролята на майката на Ели е актрисата, която играе Ели в едноименната игра. Дори Трой Бейкър, актьорът в ролята на Джоел в играта, се появява в сериала. Той е Джеймс. Помните ли очето, което ръководеше канибалите? Главният му помощник бе Джеймс (Трой Бейкър).

Достигането до този финал вече бе успяло да изгради привързаност на зрителя към Ели и Джоел. Към техните трудни (в началото) и прекрасни (в момента) отношения. Случката в болницата и опита да бъде извлечен лек от мутиралата гъба около мозъка на Ели, крият в себе си всичко, което ще се развие напред по немислим начин. И тук ще навляза в дебрите на спойлерите. Така че:

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ ЗА ВТОРИЯ СЕЗОН!!!

Далеч по-детайлно е представено всичко в играта, но момента в който Джоел хуква из болницата да търси операционната, е като copy/paste от зрелищния геймплей. Два ключови момента различават много сериала от играта. Марлийн води огромен разговор с бащата на Аби- хирургът, който може да оперира Ели и да изреже кордицепса от мозъка и. В този разговор тя вади на преден план моралната дилема, ако имунизираната бе Аби (дъщеря му), а не Ели- дали той би взел същото решение? Разговорът и особено влизането на Аби, което е и нейното представяне… Все елементи, които ще изиграят ключова роля в събитията за напред. Нищо от това, не се случи в сериала. Дори убийството на хирурга (бащата на Аби) мина абсолютно незабелязано. И най-важното, в сериала НЕ ВИДЯХМЕ Аби. Тя не се върна, не видя убития си баща и това не постави на масата събитията, които ще се развият във втория сезон.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!

Финалната сцена с убийството на Марлийн и репликата на Джоел, пътуването в колата, разговорът им в гората. Всичко бе кадър по кадър взето от играта. Финалната реплика и кадър на сериала са и финалната реплика и кадър на играта. Подходът бе различен. Начинът, по който сериала раздели убийството на Марлийн и се върна за да го покаже в спомен, бе по-добрата версия от онова, което видяхме в играта.

Този финален епизод и същевременно краят на играта поставят серия от морални въпроси и дилеми. Правилни решения ли взе Джоел? Колко души бяха убити, за да бъде спасена Ели? Наистина ли един човешки живот е по-значим от друг? Оправдани ли бяха действията му? Оправдани ли бяха действията на Марлийн и струва ли си жертването на живота на 1 дете за дори хипотетична възможност за откриване на лек и спасение на милиони по целия свят? Имаше ли как убийството на бащата на Аби в сериала да бъде избегнато (в играта знаем, че не)? Доводът на Джоел за убийството на Марлийн оправда ли действията му? Лъжата му към Ели- що за деяние бе това и изобщо даде ли си сметка, както причинява на момичето? Къде отива усещането и за специалност? Къде отива надеждата за изцеление? Къде отива надеждата за всичко?

И от друга страна- тя спаси живота му. Тя бе целия му свят. В нея той видя възможност да спаси „дъщеря си“ така, както някога не успя да спаси Сара. И ако тогава се провали (поколеба?!), сега нямаше съмнение. И ако се поставим в панталоните на Джоел, ако бяхме преживели дори парченце от онова, което знаем, че е изживял, щяхме ли да действаме по различен начин в този свят, в който няма правила, няма закони и по-силният оцелява? Малката Ели го върна от оня свят, рискува всичко за него и се справи. Сега животът и е на карта, Джо може да я спаси и изобщо би ли мислилил за морал, за правилно и неправилно, би ли рискували да загуби дъщеря си за втори път, когато шанс за изкупление на някогашната грешка е буквално в ръцете му? Който и от нас да бе на негово място- би ли? Колко силни са мъжете и колко морални са всъщност? Колко първично действаме и дали именно тази изконна сила в нас не е причината всеки мъж, всеки баща, в панталоните на Джоел, да действа по абсолютно същия начин? Без мисли за последствията. Без мисли за правилно и неправилно. Без морал. С една единствена цел, да спасим онова, което обичаме.

„The last of Us: Последните оцелели“ затвори своя феноменален първи сезон за феновете. И играли играта и такива, които не са… гледаха. Някои наваксахме. Други не, но всички се влюбихме в историята на Джоел и Ели и това, което те преживяха до тук. А какво предстои?!

ВНИМАНИЕ ДО КРАЯ НА МАТЕРИАЛА ОГРОМНИ СПОЙЛЕРИ ЗА СЕЗОН 2 НА СЕРИАЛА

Втората част на играта започва с най-ужасяващата, немислима и покъртителна сцена, която сте способни да си представите. И тя е залегнала именно във финала на първия сезон на сериала- Джоел уби хирурга, който щеше да оперира Ели. Неговата дъщеря Аби, бе в същата тази болница и стигна до трупа на баща си… Изминало е доста време от финала на сезон 1 и Джоел и Ели се забавляват в кръчмата на градчето. Там е и Дина- любимата на Ели. След като възрастен мъж възнегодува от демонстрацията на близки чувства между двете, Джоел скача и ги защитава. Следва сцена, в която Ели излиза на верандата и попада на Джоел, който свири на китарата си, на фона на мразовитата вечер. Тази сцена, този кадър с Джоел ще се върне, като проблясък в съзнанието и много време по-късно в историята и ще бъде причината тя да вземе съдбоносно решение. Двамата провеждат деликатен разговор за отношенията между Ели и Дина, в който Джоел ясно заявява своята подкрепа и разбиране, но напрежението между двамата е осезаемо.

На следващия ден Джоел и Томи се срещат с новодошли в голяма зала. Джоел се представя и когато името му е изречено – всички скачат и залавят двамата братя. Измежду тях изплува силуетът на млада, изключително мускулеста жена. Това е Аби- дъщерята на хирурга, който Джоел уби. Аби е тук за да получи своето отмъщение. Томи и Джоел биват пребити, но Джоел все още диша, давещ се в собствената си кръв на пода. В стаята връхлита Ели, която бива спряна и също пребита. Следва сблъсък между членовете на групичката, че единственият за чието убийство са дошли е Джоел. Аби взима стика за голф, с който преби Джоел и на фона на крещящата, умоляваща я да спре и плачеща до дъното на душата си Ели, която гледа всичко това, забива стика в главата на Джоел и кръвта му бликва, като фонтан. (сцената носи ужасно много от усещането на убийството на Глен пред очите на Маги в „Живите мъртви“).

НЕ ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО, АКО НЕ ЖЕЛАЕШ ДА СИ РАЗВАЛИШ УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ПРЕДСТОЯЩИЯ ВТОРИ СЕЗОН НА СЕРИАЛА!!!

 

След тази сцена и убийството на Джоел играта се отключва, фронтовите линии са начертани. Аби е отмъстила за баща си, но Ели сега трябва да отмъсти за Джоел. Намесени са много кликъри, транссексуален герой, бебето на Дина, всички приятели на Аби, участващи в сцената с убийството на Джоел и толкова, толкова много събития и екшън, каквито главата не може да ви поеме. И да на финала на играта Ели ще открие Аби. Да, на финала на играта ще има битка между двете. И това е битка, каквато никой от нас не е виждал. Реална. Болезнена. Много болезнена. Битка, зад която стоят двама мъртви бащи и две отмъщаващи си дъщери, превърнали се в силни, млади жени. Ще има кръв. Ще има и вода. Много вода. Ще има ли удовлетвореност? Предстои да видим, когато Ели открие Аби и започне битката за Джоел.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here