Все още има сериали, които са човешки и на пръв поглед простички. Нормални. Земни. Истински. Третират нормални хора, в житейски ситуации и представят на екран тяхното очарование и проблематика. „The Bear“ сезон 3 продължава тенденцията от преходните- изключителен актьорски ансамбъл, феноменални изпълнения. Карми, Сид, братовчеда, сестрата на Карми и Кралицата… извинете Оливия Колман в ролята на любимия шеф на Карми. И Брадли Купър. И Уил Поултър. И Джейми Лий Къртис. И кой ли не. Звездите този път се тълпят на опашка за да се появяват в новите епизоди.
Третият сезон е може би най-слабия в своята цялост. Но и той има няколко феноменални епизода, които успяват да го спасят. И да, финалния епизод 10 е един от тях.
Още премиерата на новия сезон се сгромолясва яростно, като един от най-слабите епизоди правени някога в сериала. Мъчителна музика, мъчителен монтаж и тотална какафония. Да това е ужасът в главата на Карми, обаче то се превръща и в ужас в главата на зрителя, която в края на епизода вече боли. Следващите няколко не носят нищо, а епично дългите диалози тежат, тормозят и отблъскват и малкото оцелели фенове.
Първият лъч светлина идва със серията, посветена на Тина. Тъмнокожата готвачка дава брилянтно изпълнение и ни поглъща с проблематиката на една жена, с различен цвят на кожата, на средна възраст, неугледна, семейна, с дете и тегнещ наем на главата и. Когато внезапно се оказва без работа и започва да си търси такава, пред очите на зрителя се разгръща лабиринтът от ужас, пред който са изправени хората като нея в САЩ. Расизмът, предразсъдъците, тоталния непукизъм на простите работници, назначени за да висят по бюрата някъде и още и още…. Тина води своята битка за оцеляване и спасяване на семейството си, далеч преди да се е наложило. Тя търси работа всеки ден, преживява поражение всеки ден, обиди, лъжи, губят и времето, разкарват я ей така … И както обикновено след най-мрачния час изгрява слънцето. Така се случва и при нея. Случайната среща в ресторанта на Майкъл (починалия брат на Карми) ще преобърне съдбата и на двама им. Той ще спаси живота на Тина и семейството и, а тя ще спаси бизнеса и ще му вдъхне нов живот. Разговора между Майкъл и жената вади на преден план демоните и трудностите на хората от работническата класа и онези, които се опитват да развиват свой бизнес. Майкъл НЕ Я има за нищожество. Майкъл НЕ ВИЖДА в нея тъмнокожа жена на средна възраст. Майкъл не вижда в нея заплаха или проблем. Той загърбва предразсъдъците и открива в Тина решение и светлина. Целия епизод е брилянтен пример за това, как един човек с чисто съзнание, дори изпълнен с демони и проблеми, като Майкъл, е способен на добро. А доброто винаги побеждава и винаги ражда още добро. Човек има нужда от възможност и малко доверие, за да го оправдае и да му се отплати. И Майкъл ги дава на Тина. Епизодът ни го припомня по разкошен начин и към края, когато и Майкъл е запълнил празнината в екипа си, а Тина е спасила семейството си, осигурявайки доходи, някак всички се усмихват. Дори зрителя зад екрана. Всъщност е добре, когато всичко свършва добре. Тогава и ние изпитваме удовлетворение. 
Втория брилянтен епизод отново е дело на Джейми Лий Къртис в ролята на майката на Карми и Шугър. Когато сестрата на Карми започва да ражда и никой не си вдига телефона, тя рискува и звъни на майка си. Която идва веднага и спасява положението. Но целия епизод след това е пиеса с две жени в главните роли. Тонове близки кадри. Феноменална актьорска игра. Непрекъснат лицеизраз и порой от емоции, събития, преживявания и поуки от две жени, в една стая, които си говорят. Тук „The Bear“ сезон 3 ни прави пореден феноменален урок, как един актьор може да изнесе безумна сцена на плещите си и да я превърне в изумителна. Точно както в миналия сезон Джейми Лий Къртвис отнесе главата на фенове и критика със своята поява в ролята, докато течеше онази АДСКА семейна вечеря и връхлетя с колата в хола, така и тук тя мачка всичко със способността си да БЪДЕ майката на Шугър (и Карми). Цялата и лудост, цялата и неспособност да приема чуждо мнение, цялата и историчност и невъзможност да млъкне са примесени с безграничната майчина любов. В този епизод се бият майката и егоцентрикът в нея. Тя- която всичко знае, всичко може, всичко е преживяла и може да разказва от тук до края на света и онази жена, майката на Шугър, която е там за да подкрепи дъщеря си в най-трудния момент в живота. Тя я обича. Но знае как да диша и трябва така. Тя я държи и и дава рамо на което да се облегне, но Шугър има задника на баща си. КАКВО?! Да!!! Джейми Лий Къртис отприщва лавина в своя монолог, която нито едно дърво, нито един камък и нито една планета не може да спре. Сцената е нейна. Раждането е нейно. Е не е, но все пак. Болницата е нейна. Дъщерята е нейна. Света е нейн. Зрителя също. Тя е остаряла, много. Гримът допълнително подсилва ефекта. Години и бръчките са обагрили лицето и, но тя не е загубила пламъка и любовта към себе си. Да и към дъщеря си, която ражда и агонизира в леглото пред нея. Но и към себе си. От друга страна Шугър се предава. Начина по който родилните мъки взимат връх и тя се предава в ръцете на лудата си майка и започва да „оцелява“ рамо до рамо с нея не подлежат на описание. Те трябва да се видят. А когато идва мъжът и майката отстъпва толкова бързо, нещо се пречупи в мен. Тя все пак е майка. Тя все пак разбира че е на втори план вече. Това е бащата. Това е любовта на дъщеря и. Тя е свършила онова, което се е изисквало от нея и се е справила. Кризите са овладени, дишането на дъщеря и е нормално, отношенията им са изгладени, те се обичат, раждането предстои, но бащата вече е там. Тя е свободна. Излизайки в коридора и приготвяйки се да си тръгне от болницата самичка, в своята лудост и прозиращ егоцентризъм, някак зрителя адски и симпатизира. Никой не дойде. Но когато Шугър я потърси тя реагира светкавично и дойде веднага. И бе до нея. И и даде всичко, от което тя имаше нужда. По своя безумен и незабравим начин. Майка и дъщеря. И внучето, което е на път. Живота в неговата красота и кръговрат така, както трябва да бъде. 
Във финалния епизод на сезона, „The Bear“ успява да отприщи силата на онова, за което се разказва, по най-увлекателния възможен начин. Там се завързват сюжетни нишки, които предстои да бъдат развити в сезон 4, но преди всичко, там отпред излизат героите, които искаме да видим. Карми и Сид в техните води. Ресторантът на героинята н Оливия Колман ще затваря. Сам по себе си този факт предизвиква тонове въпроси и причини за размисъл. Успехът. Върха. И мигът, в който трябва да спреш. Фалит? Пенсиониране? Решение да сложиш точка, докато си там горе? Има ли значение?! Най-успешния ресторант и най-успешния Шеф, дали занаята в ръцете на толкова много брилянтни готвачи, включително на Карми, е на път да остане в историята. И всички са там. В тази последна вечер и това последно сервиране. Неговите бивши и настоящи ученици. Онези, чиито съдби завинаги ще се свързани с него. Онези, които носят наследството му из целия град и хранят хората, осигурявайки им преживяване, като никое друго. Всички те са хора, потънали в своята професия. Изпълнени със съдби, случки и емоции за споделяне. И всеки черпи жадно от другия. Иска да знае. Да научи. Да чуе. Да подобри себе си или просто да бъде част от този свят.
Когато разговорът потръгва с адска сила, Карми вижда онзи пръв негов Шеф, който му е причинил реален, психически проблем. От натиск, от напрежение, от обиди, от мачкане от всичко онова, с което му се е наложило да се бори, докато прохожда в занаята. Онзи копелдак, който го е накарал да спре да живее и да се пренесе в работата си. Защото неговия живот е това. И извън нея, той няма нищо. Това е злодея. Това е човека. И когато двамата се изправят един срещу друг, в типичен Карми стил, думите ще събудят усмивка на лицето ви. Дори в бесът си, дори в намеренията си да потърси сметка, да отмъсти, да изиска… Карми не може да бъде лош. Просто защото душата му е добра. Той е неспособен на лоши действия. Дори тогава, вътрешната му слабост и нестабилност изплува и актьорските умения на Джеръми Алън- Уайт запращат сцената на друго ниво. Тези влажни и зачервени очи, този празен и безсилен поглед. И след тях, тази сълза. Думи дори не са нужни. Това е нашия герой и той каза всичко с буквално няколко действия. А отговорът на копелдака ме накара да преосмисля собствения ми сблъсък с моя първи шеф някога. Когато Карми е дошъл при него, е бил добър. Когато си е тръгнал, е бил фантастичен. И всичко е сработило. Да животът му е спрял, но той се е посветил на това, което е искал тогава и го е постигнал. Да бъде най-добрия. И той е. Но цената? И чии проблем всъщност е тя?
В стремежа ни да успеем и да изградим кариера, да се изкачим нагоре, сме готови на много. Включително на много компромиси със самите нас. На един по-късен етап обаче, когато дойде време за равносметка, нещата обикновено не изглеждат така розови и дори ние не сме сигурни дали си е струвало. При Карми е точно така. И може би този разговор, този словесен шамар от копелдака ще го отрезви и накара да започне да ИСКА да живее в следващия сезон. И може би за да затвърди това, се случи онзи малък разговор между Карми и героинята на Оливия Колман, в който тя му разкри, че ресторантът и работата са я научили да иска да се запознава с хора, да ходи по-често до Лондон, да купонясва, да излиза. Да живее. Светлината в лицето и душата и някак бе олицетворение на онова, което Карми може би ще търси. Едно се сигурно- ТРЯВА !
Разбира се финалът на сезона трябва да е положителен. Няма как „The Bear“ сезон 3 да ни остави без положителната нотка и надеждата в душите. Дългоочакваното мнение на рецензента за Карми и неговия ресторант минава през погледа му. Прочита едни думички, които го карат да възкликне от изумление по типичния, несретен начин, както само Карми може.
„The Bear“ сезон 3 е стъпка назад от предходните сезони, но тези 3 епизода го връщат в играта и оставят у зрителя усещането за успех. И тази поредица от епизоди е успешна. Имаше смисъл от нея. Даде нещо прекрасно, слънчево и позитивно на историята и на нейните зрители. И в своя финал, отново пося надежда.
За доброто в бъдещето.
За смисълът.
За успехите.
За хората.
За живота.
