Егмонт България с ново заглавие в раздел Любими звезди (тв, кино, ютюб, музика) – „Stranger Things: Бягството на Макс“ от Брена Йованоф
Неразказаната досега емоционална история за миналото на Макс от хитовия сериал на Netflix – Stranger Things
Коя е Макс Мейфийлд?
Имах чувството, че съм прекарала целия си живот в изучване на същността на разни неща – как можех да разбия някоя ключалка или да проумея характера на даден човек, откъде минават всичките ми възможни пътища за бягство.
Били никога не бе представлявал разрешим проблем, той просто бе явление, което трябваше да преживея. Вече обаче ми писна от чудовища.
• Предстоящо издание. Поръчките, в които е включено това предстоящо заглавие, ще бъдат доставени на или до три работни дни след датата на издаване/разпространение на книгата в търговската мрежа. Планираната дата на издаване е 19 октомври 2019. Издателството запазва правото си да променя датата на издаване, което своевременно ще бъде обявено. •
ОТКЪС
Подът на автогарата в Сан Диего беше почти изцяло покрит с фасове от цигари. Някога, мно-го отдавна, сградата сигурно бе изглеждала доста впечатляващо – като Гранд Сентрал в Ню Йорк или някоя от другите огромни гари, които даваха по разни филми. Сега обаче беше посивяла и при-личаше на склад, пълен със смачкани рекламни брошури и пияници.Наближаваше полунощ, но лобито беше пре-тъпкано. До мен имаше стена от шкафчета с ключалки, която стигаше чак до дъното на залата. Под вратичката на едното се процеждаше някаква течност, сякаш нещо се беше разляло вътре, и сега капеше по пода. Усещах как подметките на обувките ми започват да лепнат.От отсрещната страна на лобито имаше няколко автомата за напитки, а в ъгъла беше разположен и бар, където неколцина кльощави, брадяса-ли мъже тръскаха цигарите си в поставените пред тях пепелници, привели рамене над халбите си с бира, като гоблини. Пушекът придаваше странен вид на въздуха, като че ли наоколо бе плъзнала мъгла.Забързах покрай стената от шкафчета, свела глава в опит да не се набивам на очи. Докато още се намирах у дома и си представях как ще се развие тази сцена, бях сигурна, че ще успея да се слея с тълпата без проблем. Но сега, когато наистина бях тук, се оказваше по-трудно, отколкото бях смятала. Надявах се хаосът и огромните размери на залата да ме прикрият. Все пак това беше автогара. Трябваше да има и други пътници, прекалено малки за шофьорска книжка, освен мен.Лесно беше да остана незабелязана на улицата или в училище – дванайсетгодишна, с обикновен ръст, обикновено телосложение, обикновено лице и дрехи. Всичко в мен беше напълно обикновено, с изключение на косата ми, която бе дълга и червена – най-отличителната ми черта. Вързах я на конска опашка и се постарах да продължа да вървя така, сякаш знам отлично накъде съм се запътила. Трябваше да си взема шапка.Когато се приближих към гишетата за биле-ти, забелязах две по-големи момичета със зеле-ни сенки за очи и еластични къси поли да спорят с мъжа зад стъклото. Косите им бяха така накъдрени и бухнали, фиксирани с помощта на тонове спрей за обем, че приличаха на облаци захарен памук.
