Град София. „Дом на киното“. Абсолютно разпродадена зала- тотална изненада за мен и компанията. Късометражно кино, реж. Педро Алмодовар. Цена на билета 10лв. за 31 мин. кино преживяване. В залата имаше ужасно много възрастни хора, които бяха дошли на филм на Алмодовар. В залата бе пълно с гей двойки. В залата бе пълно с жени и момичета. В залата имаше момчета. Имаше и мъже.

Късометражния филм на Алмодовар разбуни духовете далеч преди своята премиера тази пролет. Присъствието на всеобщия любимец Педро Паскал и Итън Хоук, в може би най-добрата му форма, са най-силния кос и притегателна сила на „Strange way of life“. Тук е и Ману Риос от хит-сериала „Елит“ в ролята на … никой.

„Strange Way of Life“ представя една огромна история без начало и без край. Форматът късометражно кино за подобен род истории не работи. Колкото и да е умел режисьорът, в 31 мин. не можеш да разкажеш една пълнокръвна история. Не можеш да я развиеш и определено не можеш да и дадеш финал.

Педро Алмодовар е направил най-доброто възможно с това, с което е разполагал. Режисьорът е успял да извади две феноменални изпълнения от Хоук и Паскал.

Нежността, ранимостта и човешката красота у Педро са изнесени на преден план и във всяка една от тези 31 мин. озаряват екрана и душата на зрителя. Педро е истинска наслада за окото и същевременно с това е толкова, толкова достоверен, силен и непоклатим в ролята на Силва. Той не е безразличен към Джейк. Въпреки годините, времето и животите им, Силва е съхранил онази доза младежко безумие и онзи порив, който някога е поразил душата му и никога не е успял да я напусне. Стаил се е там, намерил си е своето кътче и мъжът е живял с нея. С чувствата към Джейк и с онова, което никога не е успял да получи, а очевидно много е искал- любовта на този мъж.

От друга страна Хоук е превърнал своя шериф в кораво копеле, скрито зад маската на силата и закона. Неговата същност и онова, което изгаря отвътре героят му са в абсолютен противовес на онова, което демонстрира наяве. Джейк е поставил параван между себе си и света, създал е семейство, започнал е да се грижи за хората и града си. И никога, никога не е успял да изтръгне от съзнанието и душата си, Силва. Онзи мъж, който някога, в онази изба е бил в прегръдките му, онзи мъж, с който е прекарал онези 2 месеца, завинаги белязали животът му, онзи мъж, който се връща с гръм и трясък и му трябва точно един миг за да се предаде и да си легне с него, онзи мъж, който никога не е забравил и към който никога не е спрял да изпитва… чувства.

Младите им версии и онзи момент, в който аферата на Джейк и Силва е започнал, са показани не по-малко въздействащо. Сцената е странна, секси и заредена с младежки адреналин, красота и страст. Много страст.

Синът на Силва е изненадващо добър придатък към актьорския ансамбъл. Момчето е провалил се тийнейджър, който един самотен баща, отгледал го в пустошта, не е успял да превърне в добър и отговорен човек. Дали заради собствените си демони, които са прояждали същеността му през тези 25г., дали заради собствения провал в това, да бъде щастлив по начин, по който всъщност му се е искало да бъде, но Силва е превърнал сина си в развалина.

Всички останали герои са пълнеж на екрана и бекграунд за нашите мъже и действието.

Алмодовар е създал красива сценография и усещане за класически уестърн. Вдъхнал е живот на пустошта и е дал много на сцените с коне и езда. Режисьорът е оставил незабравимия си почерк към близките кадри и е пропил всяка една минута с емоционално напрежение между тези двама мъже. И е направил една огромна грешка. Това, за което повечето мъже и гей двойки ще отидат да гледат „Strange way of life“ е единственото, което няма да видят. Итън Хоук и Педро Паскал не правят секс в този филм. Героите им няма да ги видим голи в нито една сцена. Има едно мимолетно изключение, в което ще зърнем голия задник на Паскал, но то минава някак естествено. Двамата мъже няма дори да се целунат. Може би не е и нужно. Историята не го налага. Но нагласите на зрителите и начинът, по който филмът е маркетиран го налага. Хората очакват да видят това. И не го получават в нито една и от бездруго малкото 31мин. екранно време.

В „Strange Way of Life“ ще видите много препратки към „Планината Броукбек“. Ще чуете дори реплики буквално взети от класиката на Анг Лий  и пренесени тук. Все пак някога Алмодовар е бил спряган за режисьор на филма, преди Лий да поеме горещия стол.

Финалът на „A Strange way of life“ ще ви остави по-скоро разочаровани. Историята свършва преди да почне . Свършва в момент, в който май се появява надежда за Джейк и Силва. Свършва по начин, който предразполага интимност между двамата актьори. Но никога не я виждаме. Историята всъщност не свършва. А много е възможно и това да е била целта на Алмодовар- да си остави вратата за създаване на пълнометражен, игрален филм или дори сериал. Защото тази история, тези мъже и техните животи крият дълбоки тайни и сила, чиято повърхност едва одраскваме тук.

„Strange Way of Life“ е един прекрасен филм, който страда от формата си и всъщност именно в това се проваля. Ако той не бе късометражен, може би щяхме да станем свидетели на съвременен „Планината Броукбек“, който да ни даде нещо, което оригиналът никога не даде. Двама зрели мъже напред в годините си и с дълбока история. За сметка на това получаваме една брилянтна идея, едни изключителни изпълнения и един лош вкус в устата след финалните надписи на фона на красиви коне в ранчо….

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 8 = 2