Слаб. Добър. Горе-долу. Брутален. Скучен. Страхотен. Тези думи се биеха в главата ми, докато вървяха новите епизоди на „Squid Game“. Едно нещо е сигурно- тайминга е прекрасен. В това време от годината, когато всички сме си у дома и няма какво да правим, освен да гледаме телевизия, премиера на един от най-успешните сериали на стрийминг-гиганта за всички времена, е брилянтно решение.
„Squid Game“ сезон 2 започва изключително мудно. Първите два епизода са истинско мъчение и спокойно можете да си позволите да придремвате. Нещата започват в епизод 3. Всички чакаме игрите. Всички чакаме бруталогията. Всички чакаме да видим дали ще се повторят, дали ще са нови, дали ще са изненадващи… И тук сериалът успява да напипа пулса, който преди повече от 3 години влюби феновете в него. Новите игри са изключителни, а заигравката с очакванията на зрителите е прекрасно отработена.
Още от трейлъра знаем, че играта на „Червена светлина, зелена светлина“ ще се върне и гигантската, роботизирана кукла отново ще е част от ужасите. Самия ход на играта е различен. Нашият герой, вече знае какво предстои и елемента на изненадата отсъства. За това са вкарани нова хореография, много нови герои, които зрителят лесно да запомни и … една оса! А това е повече от достатъчно за да превърне второто преживяване на тази арена в съвсем различно и всъщност ново. Когато куршумите се разлетяват идва и неочаквания обрат в лицето на „Пазач 11“. Това е може би най-интересния от новите герои, но неговата история тепърва ще се разгръща във финалния сезон.
Обратът с очакванията между първата и втората игра е страхотен и ще предизвика истинска усмивка. А самата втора игра…. Простотата и близостта до мирогледа на зрителя за всяка от игрите в „Squid Game“ сезон 2, са ключови. Втората игра е толкова типичен поглед към детството, че чак да му домилее на човек. Мини-игрите, които завързаните екипи трябва да изиграят, се коренят в едно, единствено действие. Но до какво би довел НЕУСПЕХЪТ от първия път и потенциалната загуба от толкова малка грешка, са истинската сила на ужасът тук. Да изплющиш един „плик“ върху друг и той да се обърне. А, ако не се? Ако опиташ отново и пак не се? Да хвърлиш камък и да събориш друг. Ами ако не се? Тогава взимаш камъка и опитваш отново, а това изобщо не е просто. А времето те притиска. Да намотаеш и врътнеш един пумпал. Но , ако не успееш от първия път? Времето пак те притиска и смъртта чука на вратата. Ето толкова прости действия, толкова прости игри, с толкова смъртоносен, възможен изход.
Третата игра предизвиква най-силната морална дилема, която някога се е давала на играчите в „Squid Game“ изобщо. Те да избират- кой да оцелее и кой да умре. Да се повъртим на въртележката и да се скрием зад вратите. Но при всеки стоп, имаме 30 секунди и ни подават различен брой хора, които трябва да се скрият. Решението е на самите играчи. Когато от 6 този път следващия път трябва да скриете 4-ма- вие решавате, кои двама да бъдат отлъчени. И те хукват да търсят спасение. В какво ги превръща това? Вината тяхна ли е? Възможно ли е, да НЕ ИМ бъде търсене отговорност от отлъчените, в случай, че оцелеят? Ако трябва да се скриете 2-ма, но зад вратата, като влезете, вече някой се е скрил, а време няма, тогава? Това е най-бруталната игра, чиито ужас се крие в първичното желание за живот у всеки от нас. Всеки иска да оцелее. Всеки иска да продължи. Не просто играта. Живота си. Цената на това наше желание е онова, което сценарият вади на преден план тук.
В самата си същност „Squid Game“ сезон 2 е урок по разделение. Приоритетите на едно общество могат да създадат пропукване в него. Създателите на игрите тук ще дадат възможност на участниците след всяка игра да преценяват дали да продължат. Напускат и си поделят натрупаната парична сума до момента или продължават , трупайки още. И тук част от героите ще започнат да мислят за собственото си оцеляване и силата на онова, което имат отвън. Останалата част ще мислят за това, че финансовите им проблеми са непреодолими и тръгването от игрите с определена сума е на всяка цена.
Колко струва човешкия живот? Колко струва физическото оцеляване на човека, който спи на съседното на твоето легло? Колко струва събуждането И УТРЕ на човека, с който си вечерял днес? Колко далеч сме готови да стигнем преследвайки собствените си цели?
Пропуквайки обществото по този начин, създателите на „Squid Game“ сезон 2 вадят на преден план една болезнена истина. Всяка нация е обречена на гибел, в своето разделение. Мислейки за „аз“ и пропускайки „ние“… хората сме се провалили изначало. Изправени пред обществен проблем, трябва да има единение. Именно и само в него се крие ключът за успеха. В конкретния случай- за оцеляването на героите. В живота ни- за оцеляването на нациите. Случващото се в „Squid Game“ сезон 2 е олицетворение на случващото се в България. Една дълбоко разделена нация с обща цел- да живее по-добре, да има прилични доходи, образование, здравеопазване, работещи институции, е разделена по хиляди направления. И създадените малки фракции на русофили, на модерни, на консервативни, на леви, на десни, са обречени да бъдат сами и тъпчат в собственото си желание. Общата им цел, това, която е важна за всички… никога няма да бъде постигната. В своето разделение героите от „Squid Game“ сезон 2 няма да преборят тиранина и да се спасят. В своето разделение българите няма да постигнат по-добрия живот и да го почувстват.
„Squid Game“ сезон 2 е дълбока, социална сатира за общественото разделение и моделиране на нагласите. Имам право да искам. Имам право да ми трябват пари повече, отколкото да оцелее онзи, който не познавам. Имам право да поиграя още малко, да рискувам живота на всички, но да имам възможност да оправя собствения. Имам право да мисля за себе си и да не ми пука за останалите. Наистина ли имам право на това? До там ли стигнахме хората и толкова необратимо ли е падението ни в ключови ситуации?
„Squid Game“ сезон 2 ще ни даде много нови гледни точки за човешката алчност и силата на духът ни. Ще видим смъртта по най-грозния възможен начин. Такъв, какъвто само човек може да сътвори. Но преди всичко, ще завършим сезона с много поуки в съзнанието и дълбоки размишления върху това, колко добри сме, колко много е фрагментирани обществото ни и колко дълъг път на изцеление има пред всички нас.
„Squid Game“ сезон 3 предстои. Кулминацията не е ясна, но посоката е тази. Обществото ни е болно. И ни трябва нещо ужасяващо, като този сериал, за да прозрем , колко болно е всъщност. Лекарството… може би ще го видим в следващите епизоди.
