На 12.06 (в петък) бе закриването на Sofia Pride Film Fest 2026г. Филмът бе документален, „Воугинг без граници“. Както и аз предполагам, че и много от четящите тези редове нямат идея за тази дума, включително… какво означава. Асоциацията ми се оказа вярна и тя идва от песента на Мадона „Воуг“ и онези шантави движения, които включва тя. Бе обявено в програмата на фестивала, че голямата изненада за тази прожекция ще бъде- воугиннг на живо!
Дом на киното, вечерта преди Sofia Pride, пълна зала с цветни и прекрасни хора… и започна нещо, което бе необяснимо за мен….
Момче и момиче се кълчеха, правейки воугинг, на фона на динамична музика и обикаляха залата. Включително се качиха на сцената и там, само шпагат и задно салто не се случиха. И докато залата се превиваше от аплодисменти и удоволствие, аз гледах тъпо и неразбиращо…
Някога започна и прожекцията.
Улегнал мъж съм. Отдавна не съм на 20г. Способен съм да приема, да гледам и преживея много. ЛГБТИ+ филмите и сериалите са нещо, което е способно да ме вдъхнови и да ми даде изключително положителни емоции. „Воугинг без граници“ бе нещо, от което ми идеше да се самоубия. Филм практически без история. Имаше наченки на нещо от сорта на „Step Up“ с разни битки и балове насам и натам по света. Имаше кралици. Имаше жени. Имаше мъже. Имаше и всичко останало. Имаше и неща, които не разбирах. Мъже, наполовина жени. Жени, наполовина мъже. Смесица от полове, без полове, с много полове, с неразгадаем пол, но наличен такъв….
Всички те изразяваха своята същност чрез воугинга. Да обаче това, е нещо, което повече от 30г. след песента на Мадона не се е превърнало в световна култура. По дяволите, колкото и да е известно станало аз и буквално всеки човек в обкръжението ми, който попитах, незнаеше какво означава тази дума. 
Във филма имаше всичко онова, което не харесвам в ЛГБТИ мъжете. Имаше много скършени мъже. Адски скършени мъже. Които отдавна не са мъже. Не говорят, като мъже, не се държат, като мъже, не танцуват, като мъже и не искат да бъдат мъже. Защо тогава просто не сменят пола си по дяволите и не станат транс? Защо мъчат себе си и света около тях?!
Гледах танците, слушах музиката, гледах шегите, опознавах ги през реакциите в залата, но продължавах да не разбирам , какво гледам, защо го гледам и възможно ли е от това, което гледам да извлека някаква емоция или нещо. До финала не успях. При впрягането на всичките ми усилия да открия нещо, каквото и да било във „Воугинг без граници“, когато този ужас от хора и движения свърши, единственото нещо, което преминаваше през съзнанието ми, бе СЛАВА БОГУ. Оцелях! Изгледах и това! Значи мога всичко!
„Воугинг без граници“ е за онази строго профилирана част от ЛГБТИ обществото, която е способна да се припозне в онова, което се лее от екрана. Ефирните жени, ефирните мъже, движенията и грацията, може би дори гъзарията зад тях, коятоаз не разбирах.
След всичко, което изгледах и изчетох за Sofia Pride Film Fest 2026г. „Воугинг без граници“ бе такава катастрофа, такъв ужас и такава болка за сетивата ми, че излизайки от прожекцията бях физически и психически травмиран. Истински! Първо си повтарях, че все още съм мъж. Огледах се, опипах се за да се убедя. И след това побързах да избягам от залата, за да не ми се случи нещо или за да не прихвана.
„Воугинг без граници“ не е за обикновения зрител. Не е за обикновения поддръжник на ЛГБТИ хората. Не е за средностатистическия член на общността. В никакъв случай НЕ Е за хетеро хора. „Воугинг без граници“ е за хора, които не познавам. Хора, които не разбирам. Зрители, които са способни в това да видят нещо.
Аз не успях. Или успях. Но беше страшно. И болезнено.
