Знаете ли, че все още ги има. Онези филми, истинските. Силните филми. Филмите, които вълнуват, трогват и провокират с простотата си. Филми, които са толкова семпли и същевременно толкова въздействащи, колкото съвременното кино все по-рядко успява да бъде. И още по-сладко е, когато попаднеш на такъв филм без предварителни очаквания и знаейки възможно най-малко за него. Много суперлативни за главната роля, много номинации за Риз Ахмед, включително за Оскар и Златен Глобус. Дори трейлър не бях гледал, просто увлечен в сезона на наградите реших, че му е време. Усещането за филма беше  точно такова- за нещо неочаквано, красиво, силно и неповторимо.

Барабанист в метъл банда внезапно оглушава.

Това е целият сюжет на „Sound of metal“. Няма нужда от повече. В това изречение се събира целия филм. А той е толкова богат, красив и изпълнен с живот. Риз Ахмед е причината „Sound of metal“ да бъде толкова значим и толкова силен. Младият мъж е едва на 38 години. За това свое изпълнение той грабна номинация за Оскар и е първият в историята пакистанец, номиниран за главна мъжка роля. Той е и първият мюсюлманин с номинация в тази категория на Оскарите изобщо.

 

Рубен (Риз Ахмед) е пълен с живот. Кръвта му ври и във вените му тече музика. На сцената, зад своите барабани той е бог. Той преживява всяка секунда и изпада в онова бясно опиянение, в което само истинските музиканти са способни да изпаднат пред публика. Той ликува. Той преживява музиката през самата си същност. Той е едно с нея. И тя е истинското щастие. Пише го на лицето му. Пише го във всяка капчица пот по челото и гърдите му. Пише го в усмивката му. Той е жив.

Простичък живот, на колела, с любимата жена, на турне. Какво по хубаво от това? Млади, свободни, влюбени и правещи онова, което обичат- музика! Нима всички в онези години не сме искали това? Нима тази волност не е осъществената мечта на всеки млад човек? А какво би означавало ако внезапно започнеш да губиш слуха си и той почти изчезне за броени дни?

Връхлитането на „болестта“ е шеметно и неочаквано. Толкова неочаквано, че и зрителя и самият Рубен , не са сигурни какво се случва. И резултатът е болезнен. Животът му се гради около звука. Около това да чува и да се ръководи от звуците на света. Та целият му свят е музика по дяволите, а музиката е за слушане. Ако не чуваш музиката, тогава какво?

Етапът на отричането и неразбирането е мъчителен. Боже как може на толкова млад, толкова чаровен и толкова истински човек да му се случи това? Защо трябва да отнемеш на този човек точно слуха, точно онова, чрез което той живее. Рубен живее чрез звуците и музиката си. А сега?

Приятелката му е причината той да не рухне и да не направи някоя глупост. Тя е причината, да намери спасение за себе си, а той да отиде в своеобразен „дом“ за глухи.

Първите стъпки на Рубен в новата среда са опустошителни. Той не е готов да се раздели с темперамента си. Той не е готов да изостави самоувереността и желанието си за живот. Той не е готов да бъде обуздан. Твърде млад е. Все още иска твърде много неща да му се случат. Все още има твърде много цели и мечти. Първият сблъсък с домакина на новото място започва да дава сигнали за предстоящото. Рубен не може и няма да си върне слуха. Без значение мечтаните импланти. Без значение операцията. Загубата на слуха е необратима и болезнена. Светът на музиката е неговото минало. Светът на тишината е неговото бъдеще. И той ще направи първите крачки в него точно тук, в този нов дом.

Невъзможността за комуникация е първата голяма пречка, която младият мъж трябва да преодолее. Доброто му сърце, желанието да продължи живота си и да бъде разбиран го провокират да не се откаже. Мисълта за приятелката му, някъде там, с която ще трябва да комуникира, го мотивират да се бори и да намира начин в света на глухите. Този нов, толкова различен и тих свят.

Учителката, която го въвежда в жестомимичния език е мостът, който той не се поколебава да прекрачи. Рубен се учи. Той попива и не след дълго той се е научил да комуникира в един свят, в който способността да чуваш е безвъзвратно загубена. Той приема новия дом. Той приема новата среда, новите хора, новия начин за комуникация. И радостта от живота се връща. Сред децата и учителката той се усмихва отново за първи път след загубата на слуха.

Вътре в него обаче през цялото време не спира да пулсира желанието за предишния живот. В него не спира да пулсира желание светът отново да бъде онзи от преди. Изпълнен със звуци, красота и музика. Изпълнен с лекотата на вербалната комуникация. Светът, който Рубен цял живот е познавал.

Очаквано или не момента с операцията и имплантите идва и тук филмът се превръща в още по-достоверен, отколкото е бил до сега.  Вече сме чули адекватно представяне на частична, към пълна загуба на слуха и какво означава тя за един човек. Борбата на страдащия с адаптацията към заобикалящия го свят и себеприемането. Сега филмът изключително достоверно представя света на импланти, с които човек би могъл да чува. Техните дефекти, проблеми и простата истина- това са машинки. Те са неспособни да заменят човешкото ухо. А ушите на Рубен не работят и ще останат така завинаги. Новият звук е различен, това не е звукът, който той помни.

Ще мине време, той ще се опита да се адаптира и ще се опита да се върне към стария живот и хора. Дали това е възможно? Дали след като си загубил това свое сетиво е възможно да се върнеш към него по изкуствен начин? И това би ли ти носило същата наслада и усещане?

Новият звук е болезнен. Той е по-скоро мъчение, страдание, отколкото ехо на животът от преди. И все пак той е за предпочитане, пред тишината. Дали?

Ще мине време, ще мине една съдбоносна среща и Рубен ще осъзнае, че трябва да приеме себе си такъв, какъвто е. Ще трябва да продължи нататък.

Финалът на филма е чист, простичък и изпълнен със съдържание. Финалът на филма е окончателното осъзнаване, окончателното приемане и разбиране на ситуацията. Когато нещо такова ни застигне, ние трябва да се примирим и да намерим начин да живеем с него. Изолирането на проблема, опита да го преодолеем, да излъжем мозъка си или околните само ще го задълбочи и превърне в още по-болезнен.

Рубен вече успя да намери своето място в света на глухите и успя да намери щастието по един различен начин. Възможно ли е връщане към предишния живот или изборът ще бъде свят без звуци?

Финалът на филма остава това решение в ръцете и сърцето на зрителя!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

65 − = 57